Пътеписите на душата ми

[Малката Ида]

Завършвам пътеписа си така:

Аз не мога да бъда добра
към онези, които ме газят,
сякаш тъпчат английска трева.
Не целувам нозе. И не лазя.
И избухвам, когато за стръв
ми подхвърлят любезно корички.
Не прехапвам езика до кръв,
а изстрелвам отровни стрелички.
Добродетели нямам в запас -
завещах ги на бяла акула.
Господ дал ми в излишък и глас.
Толерантност към грубите - нула!
Без причина не вдигам глава
и осéла си в кал не зарязвам.
А при нужда - куршуми-слова
три пълнителя мигом изпразвам.
И пословичен имам инат -
не оставям започнато дело.
Непристъпен не е моят свят,
ако гледаш в очите ми смело.
Аз на паднал подавам ръка
и с гърди пред приятел заставам.
Да ловя за рогата бика
ми е навик. Косите изправям.
А дали ви харесва така?
Избор ваш е. Такава оставам.

Мая Попова

Надявам се някой ден да се срещнем пак(не с всички )на някое по красиво и чисто място!
Моля, не коментирайте!Благодаря.