Градината и селският двор на Dewina - преди и сега

[Тутти]

Представям си колко си разочарована, за да говориш с толкова болка. След толкова години прекарани в Германия, носталгия и оптимизъм, реалността горчи. Не е достатъчно само домовете ни да са подредени, а улицата, квартала, всичко ако е грозно, става му такова и на човека, особено ако това го вълнува.
След всяко изпитание обаче идва нова възможност, Dewina. Няма да ти я даде държавата, ти и не очакваш от нея, но нова възможност ще се появи непременно. Отнякъде, винаги...Държавата просто не е устроена да помисли за всеки и всичко нужно. Историята ни не е предпоставка това да е възможно сега. Затова, казват, в очакването се крие разочарование. Както и когато предполагаме, затова не бива и да предполагаме. Така ли стоят нещата? Да! Тогава ние какво можем да направим при тази ситуация, и не за всички и глобално, а за себе си и близките си, това мисля е важното.
Всеки от нас по различна причина е имал труден момент, но наистина всичко отминава.
От душа и сърце ти желая бързо да видиш тази нова възможност и да я прегърнеш. Ти си от хората, които превръщат всяко нещо в по-хубаво и по-добро. Това, което изпитваш в момента може да те подтикне да смениш дори дома си, да намериш нов смисъл и ново вдъхновение другаде. И тогава да се появи новата надежда, и да намериш твоето любимо ново място. То не винаги е точно родното ни, то понякога е натоварващо с дисонансна вибрация. И не ние сме причината. А има и други места, светът е голям.

[ljuboznatelna]

Бъди Пример както досега. Възхищението, което буди всичко, до което се докоснете, може да буди завист у мнозина, но винаги ще има и хора, които просто ще искат да приличат на вас. И на теб. И дано останат тук.

[aurelija]

Девина,
все едно аз съм го писала...
Ако решиш да хващаш гората, идвам с теб.
В нашата, Българската гора.
Днес погребвам приятел.
Беше на 39 г.
Трудно ми е да съм оптимист.

[dar]

Девина , много много тъжно, за съжаление това е действителността. Боли ме и мен много, нищо не мога да променя, но съм себе си. Не спирам да търся справедливост, да си отстоявам правата и да казвам на хората моята гледна точка в очите им. Радвам се, че имам истински приятели, макар и малко. Не търся количество.Лошото е, че държавата я няма никаква, пишеш до разни инстанции да си свършат работата, отговорът "От умрял писмо". И след това Простакът възтържествува. Цари безнаказаност, той го знае, смеете ти се в очите и продължава с още по голяма мотивация да ти съсипва спокойствието. Повече не искам да пиша, ще продължа да съм себе си, бъди и ти. Сама птичка пролет не прави. Ако станем повече ще има надежда за децата на България, за нас едва ли. Бях ти споделила, че имам близки в Еленския балкан, и те се оплакват, че не е като едно време, няма спокойствие, краде се вече и там. Не знам какво да те посъветвам! Надявам се доброто да победи и вярвам!Прегръщам те

[Shami]

Миличка Деви ,не знам какво да кажа,нито да те посъветвам.Даже не мога и да си представя какъв въздух дишате.Отваряте ли си изобщо прозорците във тия жеги.Ами децата,нали има и деца там Не съм запозната изобщо със тази мобилна инсталация за изгаряне на отровни отпадъци, тя не трябва ли да е извън населено място или и да е извън, вятъра носи миризмата?
Качеството на въздуха и при мен е проблем,обградена съм от катун и постоянно се пали какво ли не,еле пък зимата.Смърди,затваряш прозорците,ама миризмата все се просмуква от някъде и си мирише,смърди на гуми,кабели и какво ли не,дрехите на простора смърдят,ние се осмърдяваме,чудничко е просто.Хубавото е,че поне ме канят на всички сватби, кръщенета ,обогатих се и музикално със чалга кючеци,мога да събирам акото на конете им за тор на розите Опитвам да извлека положителното от създалата се ситуация.Да ,обаче не всички са толкова благосклонни като мен да търпят и хората си запродаваха къщите.Ние вече се изпокарахме тотално ,вътрешно,между нас си,защото едни искат да се продава,други не.И баща ми също не иска да мръдне никъде,даже ме зарича да не се съгласявам със брат ми и да не продавам къщата,да си я запазя за в бъдеще.И какво се очаква,Шами да друса кючек насред катуна единствена

[Еличка]

Девинче, недей! Събери си душата! Тя има нужда от любов, мнооого любов, най-вече личното ни пространство трябва да обичаме!!!
Е, не бих те укорила за нищо, освен за идеята да се пропием. Знаеш ли, сто пъти ми е идвало да зарежа всичко в този смазан град, в тази държава. Приятели ме питат "Защо, за, Бога, не се преместите в София? В Щатите?".
Не мога! Усещането за вътрешен мир е най-красивото! Онова, дето те държи!
Ако за теб това усещане не е тук, БЯГАЙ! Иди, връзвай мартенички на децата и бъди щастлива! Татко ти няма да те кори..., ти ще се завръщаш в бащината къща.
Бъди там, където си себе си!
Тук скоро нищо няма да се промени!!!
Туй то!

[МГХ]

"Ако правиш постоянно добро, ти си магьосник. Защото както слънцето може да разтопи леда, така и добротата може да преодолее неразбирането, враждебността и недоверието."
Алберт Швайцер, немски лекар и философ

[mds777]

Ваня, градината ти е станала прекрасна, а историите, които разказваш докосват сърцето и не те оставят безразличен!
За мен е изключително удоволствие да я разглеждам, връщам се отново, и отново, и винаги чувството, което оставя е невероятно!
Благодаря за споделената красота!

[Dewina]

Здравейте, мои Хора!

Липсвате ми и след много време идвам да ви срещна... Даже и паролата не съм си забравила...

Снимките в темата ми ги няма... Нищо, те са в спомените... А Те не могат да бъдат изтрити...

Но пък има сега тук много хихикащи се, кокорещи се и премятащи се фигурки, които плашат... Ужасяващи...
И реклами... Много реклами... Едва се измъкнах на чисто поле от тях...

20 декември 2020...каква дата... Сигурно не е случайна...

Да броим заедно дните до Коледа... Както някога...

Прегръщам ви...

[mds777]

Здравей, Ваня!
Много се радвам, че отново си тук!
С нетърпение ще чакам нови снимки на твоята градина, както и прекрасно поднесената информация за любимите цветя!