Смърч (Picea) Spruce
Публикувано на: Яну 31, '16, 17:15
Смърчовете са род иглолистни дървета от семейство Борови (Pinaceae) и подсемейство Смърчови ( Piceoideae).Представителите на род Смърч имат голямо стопанско и горско значение за страните от умерения до субполярния пояс на Северното полукълбо . Имат един от най-обширните ареали сред иглолистните - Европа , Северна и Централна Америка и Северна , Централна и Източна Азия . Най - много видове има в Китай и Япония както и в долната граница на тайгата . Някои се изкачват високо в планините или отиват далеч на север , като образуват горната и полярната граница на гората. Представителите на рода са едри дървета (по - рядко храсти) с моноподиално разклонено право стъбло високо от 30 до 95 м. Короната е гъста , конусовидна , с неясно изразен прешленовиден строеж ( За разлика от бора) .Короната му много прилича на боровата, но смърчът разпростира клоните си чак до земята, а при бора долните клони изсъхват и се окастрят от вятъра. Смърчът не издържа в задимените населени места. Като малка фиданка расте под сянката на другите дървета, докато острият му връх се издигне високо към слънцето. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява и се напуква. Живее до 1200 години. Корените на смърча са разположени плитко под повърхността на почвата.Смърчът развива плитка коренова система, която расте встрани, близо до повърхността на почвата. Обича сянка и въздушна влажност. Почвата трябва да е богата и умерено влажна. Заради повърхностната си коренова система, той често става жертва на ветровали. Когато расте на по-дълбоки и богати на хумус почви, смърчът е по-устойчив на ветровете. Род Смърч съдържа около 50 вида разпределени в 3 секции и 5 подвида . Съществуват и около 320 храстови форми получени от вещерски метли , кристатни форми и в последно време хибридни форми чрез специален разряд на семена . Иглиците на смърча са гъсто наредени по клонките, тънки, тесни , четириъгълни при напречен разрез (рядко плоски) и с остри връхчета. Дълги са до 2,5 cm. Имат по едно или две надлъжни каналчета, пълни със смола. Запазват се на дървото от 5 до 12 години. Всяка година едни иглици опадат, а други израстват наново. Иглиците на смърча за разлика от боровите са по-къси. Смърчът цъфти през май—юни. Мъжките реси се развиват пазвено по миналогодишните клонки . Поленовите зърна са с две летателни мехурчета . Шишарките се развиват по върховете на къси странични клонки като отначало са изправени - цикламено червени . При узряването си увисват надолу и след разпръскването на семената опадват цели . Покривните люспи не се показват навън . Шишарките узряват за един вегетационен период . Семената са дребни с крилце, което покрива лъжичкоподобно външната им страна . Дървесината е със смолни канали и с неоцветено ядро .Смърчовете са и популярни декоративни дървета, заради своята вечнозелена симетрична издълженоконична корона. По същата причина някои видове, най-вече обикновеният и сръбският смърч, се използват като коледни дръвчета. И тук както и при елата и бора съществува термин използващ се предимно за название от общ произход на коледно дръвче а именно Елха ( термина по никакъв начин не се отнася пряко до видовете от род Ела )
В миналото, преди масовото производство на синтетични смоли, се е използвала и смолата на смърча, като според една хипотеза латинското му име (Picea) произлиза от думата pix, „смола“. От клоните и игличките може да се прави смърчова бира, а от върховете на игличките - сироп. Някои индиански племена са използвали корените на някои видове за плетене на кошници. В критични ситуации отвара от игличките на смърча може да се използва за предотвратяване на развитието на скорбут, тъй като те съдържат значително количество витамин C.
В България се среща само един вид, обикновен смърч (Picea abies), обикновено по северните склонове на планините до към 1500 м. надморска височина , тъй като изисква постоянна влажност на почвата и въздуха. Освен обикновения смърч за декоративни цели в паркове и градини се отглеждат и много чуждоземни видове като : Picea omorika (Сръбски смърч) , Picea pungens (Бодлив (сребрист) смърч) , Picea orientalis (Кавказски смърч) , Picea obovata (Сибирски смърч) , Picea jezoensis (Йезонски (японски) смърч) , Picea sitchensis (Ситков смърч) , Picea rubens (Червен смърч) , Picea glauca (Бял смърч) , Picea mariana (Черен смърч) както и всички техни хибридни кръстоски и храстови форми .
В миналото, преди масовото производство на синтетични смоли, се е използвала и смолата на смърча, като според една хипотеза латинското му име (Picea) произлиза от думата pix, „смола“. От клоните и игличките може да се прави смърчова бира, а от върховете на игличките - сироп. Някои индиански племена са използвали корените на някои видове за плетене на кошници. В критични ситуации отвара от игличките на смърча може да се използва за предотвратяване на развитието на скорбут, тъй като те съдържат значително количество витамин C.
В България се среща само един вид, обикновен смърч (Picea abies), обикновено по северните склонове на планините до към 1500 м. надморска височина , тъй като изисква постоянна влажност на почвата и въздуха. Освен обикновения смърч за декоративни цели в паркове и градини се отглеждат и много чуждоземни видове като : Picea omorika (Сръбски смърч) , Picea pungens (Бодлив (сребрист) смърч) , Picea orientalis (Кавказски смърч) , Picea obovata (Сибирски смърч) , Picea jezoensis (Йезонски (японски) смърч) , Picea sitchensis (Ситков смърч) , Picea rubens (Червен смърч) , Picea glauca (Бял смърч) , Picea mariana (Черен смърч) както и всички техни хибридни кръстоски и храстови форми .