Sci-fi, фентъзи, киберпънк и други дивотии

[mariyanag]

Хайде сега не се стряскай, а не ти ли е мъчно за Реверте?

[Гео, граф]

Объркала съм темите и съм писала за Американски богове във "В момента чета'', ама така и така си списвам почти сама подфорума, та нема страшно .

Днес държа да си отбележа (на правилното място ) да не занимавам повече с Глуховски или поне да си оставя време да ми мине, преди да понеча да го чета отново. Овъртолих се в неговия Здрач и вече много ми се ще да го изметкам в кофата ... Изданието, което чета, е на Сиела от 2008г. с преводач Антоанета Бежанска. Ще запомня името ѝ, та друг път да не си губя времето с нейни преводи, лошото е, че тя превежда и за издателство Дамян Яков, та много трябва да внимавам. Доскоро не обръщах кой знае какво внимание на преводачите, даже май никакво не обръщах, но напоследък ми се натрапват едни изводи, заради които вече ще бъда нащрек. Е не може, не бива художествена литература да се превежда все едно си си пуснал Гугъл преводач ! Та аз по-добре да си хвана оригинала и където ме затрудни слово, да си ползвам речника на киндъла, па пей сърце. Несериозно е преводача да не влага творчество в работата си, а да превежда автоматично текста, защото той губи живеца си, превръща се в документ, престава да бъде живо слово. Не случайно най-великолепните преводи от английски са направени от поета Валери Петров. Гневна съм. Ама много съм гневна и бълвам рептилии. В текста буквално се усеща руската реч, тя не е поднесена на читателя във формАта на българския език, а следва структурата и ритмиката на руския. За какво изобщо е превеждан тогава ????... Както и да е, спирам, млъквам, преставам да говоря за превода ...

Сега подхващам Глуховски . Рядко ми се случва да се възторгна от многословни автори, такива, които описват дребни детайли и подробности от мястото на събитието, от душевното състояние на героя, от ситуацията. Е, Глуховски прави точно това до степен отегчение, като неговите са не просто излишни, но товарят повествованието. То не бе правене на чай с детайлни описания на чайника от баба му, то не бе отражение в стъклото, то не бяха сънища с отдавна умрялото му куче (айде, кучето поне имаше значение за историята, макар и нищожно), не бяха нелепи падания пред взора на красиво момиче, то не бяха безкрайни размисли в стил душевните терзания на Разколников, само че в друга посока и т.н. и т.н... Опитал се е да направи съвременен трилър с митични забежки в предсказанията на маите. Получило се е смъртоносно досадно животоописание на московски преводач самотник, работещ върху смъртоносно досадни архивни описания на пътуване през юкатанската джунгла през 16-ти век с нескопосани елементи на хорър. Всичкото това отвратително преведено. Не ми говорете повече за Глуховски. Ще чакам да ми мине
Абе прехвалена работа

[nadin]

Гео да не си пишеш сама аз ще добавя няколко, които напоследък четох

Цветовете на магията на Шуаб - първа част я има в читанката, а това е втора част:
https://www.rulit.me/author/shuab-v-e/c ... 15527.html

На детето подариха за нова година 4 тома на поредицата "Легенда за Илай Монпрес", последния том още не е излезнал. Детска, детска ама по празниците на бързо изчетох и 4 тома.

На Брандън Сандъсън последната поредица наистина си заслужава-Пътят на кралете - вече всички томове могат да се намерят в читанката.

Вещерия - 1 и 2 том са излезли
https://www.rulit.me/author/dennard-syuzan

Пак от децата : Каравал не е тинейджърска но е доста нестандартна.
https://www.bard.bg/book/?id=2166

сянката на гарвана на антъни райън - за тази поредица май и преди ти бях споменала:
https://www.rulit.me/author/rajn-antni трети том и той се намира електронно.

Като се сетя ще пиша още

[Гео, граф]

Първи и втори том на Сянката на гарвана вече са ми на четеца, Наде .
Ако ми харесат, ще търся и третия

[mariyanag]

Глътнах целия Лорънс, даже и Колелото на Осхайм- няма го в ел. вариянт, та очиларствах в трамвая. Неудобно, ама нямах търпение. Мдаа, да се позамислим. Какво остава след нас, какви сме ние, кои сме ние, колко сме големи, колко сме "учени", какво изобщо знаем. А що е дух, сила, вяра, цел, геройство, смелост?
Цялата трилогия е много блага - фин хумор, силни емоции, тласкащи движението, характери човешки. Четеш и сядаш наземи, паралелстваш с Кехоу, Хикс и други. Не знам дали виждам под вол теле, но доста философия е втъкана много елегатнто.
Чете се бързо, нямаш търпение да стигнеш края, връщаш се пак, за да се насладиш на някой редове и пак препускаш с героите - прекрасно изградени образи. Любим Лорънс.

[Гео, граф]

Глътнах целия Лорънс, даже и Колелото на Осхайм- няма го в ел. вариянт...

Мериън, ти не прочете ли по-горе, че съм го купила Колелото, м ? Що не сфиркаш да ти го дам, ами се дзвериш по телефони ?!? Освен това и двете трилогии ги има в Читанката (да се слави името ѝ!!!). Ако ти се чете Войната на Червената кралица, да знаеш, че имам втори и трети том хартиени, че на Панаира Бард бяха изчерпали първи. И него ше си го взема де, само да ми падне

[Гео, граф]

''Казвам се Гералт. Гералт от… Не. Просто Гералт. Гералт от никъде. Аз съм вещер.
Да, Каер Морхен… Преминах там през обикновена мутация. Първо изпитанието с Треви, а после — както обикновено. Хормони, билки, вируси. И отново. И още веднъж. Докато не се появи резултат. Казаха, че съм понесъл Трансформацията удивително добре, боледувах много кратко. И решиха, че съм достатъчно имунизиран и ме взеха за следващите си… експерименти. Те бяха по-тежки. Значително по-тежки. Но, както виждаш, оцелях. Единственият от всички, които избраха за експериментите. Оттогава имам бели коси. Пълно отсъствие на пигментация. Както се казва — страничен ефект. Дребна работа. Почти не пречи.
Домът ми е Каер Морхен. Средището на вещерите. Оттам съм. Има… Имаше такава крепост. Малко е останало от нея...
После ме обучаваха на всичко. Доста дълго. И най-накрая дойде денят, в който напуснах Каер Морхен и излязох по пътищата. Вече си имах медальон. Ето този. Със знака на Школата на Вълка. Дадоха ми и два меча — сребърен и стоманен. Освен мечовете носех със себе си убеждения, ентусиазъм, мотивация и… вяра. Вяра в това, че съм нужен и полезен. Защото, Йола, светът, изглежда, беше пълен с чудовища и зверове, а моята задача беше да защитавам онези, които са заплашени от тях...''

Вещерът
Анджей Сапковски

[mariyanag]

Гео, ама аз си изчетох всичкото Лорънсово от читанката - на четеца си вдигам шрифта колкото ми е нужно в дадения момент, а баш книгите си чета с очилца /неудобно е за превозните средства/. Та само на Колелото очиларствах. Взех си го от местоработата - имаше го.
А ти сериала "Вещерът" изгледа ли? Догодили са го, има го във Netlix, един месец е безплатно за новите потребители. Убав е пустият му Вещер и жените са ги избрали - приказни магеснички, ама момъкът е един път - да ти се прище на се намязаш на чудовище, па да ти дойде тоз ми ти магесник...

[Гео, граф]

ГОДИНА 202& СЛЕД ПИЖАМАТА
Фантастичен разказ по действителен случай

Тя спря пред входната врата и бръкна в джоба си. Ръкавицата ѝ бе овлажняла и трудно влизаше. Не виждаше почти нищо през запотения екран на шлема и освен това ѝ беше непоносимо горещо. Измъкна с другата ръка термометъра изпод лявата си мишница и с тревога затърси невидимото живачно стълбче. 36,7. Уф, слава Карантину, нямаше температура, беше си най-проста менопауза. Непохватните ѝ пръсти най-сетне напипаха телефона, тя набра кода, без да вади ръката от джоба и потвърди. Вратата оживя, шпионката се завъртя на всички страни, а после вторачи в нея злобно пробляскващото си око и викна: „Парола!“ „Тежка е царската корона!“ отвърна тя послушно, надявайки се да не е объркала деня. Вратата задаваше паролите за седмица напред и ги сменяше всеки ден. Следваше контролен въпрос. С цялото си сърце се надяваше да е нещо, което знае. Вратата мълча садистично около 10 секунди, а после прогърмя с най-генералския си глас. „Как се е наричало типичното женско облекло в предпижамената епоха?“ О, по вирусите! Как мразеше тези исторически дискурси! Какво ѝ пречеше на Вратата да попита нещо простичко - там за тригонометричните функции или макромолекулите.
Наистина живота става все по-труден. И не че искаше да излиза, не, колко добре си беше в къщи, зад Вратата. Но понякога просто се налагаше. Иначе кой ще обере доматите и марулята в гаража, за отглеждането на които с много труд бе пригодила старото детско корито, превръщайки го в хидропонна вана от изцяло рециклирани материали - пластмасови бутилки и маркуча на прахосмукачката? И кой ще събере яйцата на трите не дотам щастливи кокошки, с които тя честно поделяше новоразлистилата се салата? И кой ще издои козата, за която първо трябваше да наскубе трева? Тревата поне не беше проблем, тя растеше буйно пред самата врата, където някога, казват, имало улица, но тя вече не помнеше добре. А скоро ще трябва и да я остриже /козата де/, щото то и чорапи не останаха вече.
О, Карантино, пак се отплесна! Какъв беше въпросът?
Внезапно се почувства много уморена. Облегна се на стената, предварително напръсквайки я със спирт, също нейно производство. Беше пригодила за целта малко казанче от тенджерата под налягане, подвижния душ и един трилитров буркан.
Та какъв беше проклетият въпрос, вирус да го вземе дано? А да, женска дреха преди пижамата. Хм, че какво ли носеха тогава жените. Не носеха пижами? Замисли се, затвори очи и се опита да си спомни. И видя!
Беше лято. Слънцето сипеше жар. Улиците /по които не никнеше трева/ бяха пълни с ... хора! Хора с голи ръце и нозе, хора с открити лица и длани. Хора, които говореха помежду си, хора, които се прегръщаха. Хора, които нямаше от какво да се страхуват. А ей там, отсреща, по тротоара вървеше самата тя - загоряла от слънцето, със слънчеви очила, с чанта с покупки в ръка /и без ръкавица, колко е странно!/ и с жълта..., жълта..., жълта...ъъъ... РОКЛЯ!
Събуди се от собствения си вик и уплашено отвори очи. Вратата се беше отворила! И там вътре, през илюминатора на изолационния тамбур, докато се поливаше със сапунена вода, видя внука си да върти с всички сили педалите на превърнатото в динамомашина колело, защото пак му беше изчезнал уай-фаят.
О, Карантино всемогъща, най-после си беше у дома!

Копирано от фб приятелка Лена Пчеларова

[mariyanag]

, макар че не е много фентъзи. Вече.