Умерени ли сте в своята градина ?

[Гео, граф]

Ей, тая Милена как си затрая и изчака да мине купона, та да си признае. То не е резил, бе, Миленски, ти си си подобрила почвените характеристики, на Дал само благодарности дължиш ...

[mama_li]

Ей, тая Милена как си затрая и изчака да мине купона, та да си признае. То не е резил, бе, Миленски, ти си си подобрила почвените характеристики, на Дал само благодарности дължиш ...

затова има облаци от розов цвят при теб

[milena02]

...40 чимширчета ....и растат мноооого бавно, няма изненади

Ще дойдат! Изненадите! После ще има питанки от типа "На лебед ли да го подстрижа или на слонче?"

[ljutamila]

Много весели и верни мисли.
Аз като се замисля, вече 10 години се мъча от двор с непроходим малинак и картофи да направя МОЯТА идеална градина, а не му се вижда краят.
И е шарена и разхвърляна и осъществявана по метода на пробите и грешките. Но ми дава по няколко релаксиращи часа в седмицата и приятните изненади да видя как някое безнадеждно разсадче
се превръща в цъфтящо растение. И няма фитнес, който да ме накара да се наведа 1000 пъти за един ден, а за градината го правя. И все повече усещам, че ми трябва досег с природата, колкото и да е смело да нарека двора си "природа". Градината ми никога няма да е идеална и дизайнерска. Но винаги ще оставям да растат 'цветята, подарени от приятели. Тя си е част от моя дом и няма да прилича на ничия друга. И най-важното: свърза ме с вас и като пиша това, знам, че напълно ще ме разберете.

[Гео, граф]

И е шарена и разхвърляна и осъществявана по метода на пробите и грешките....

Като знам какво си ми разказвала за градината си, Люси, най се забавлявам с ''изненадите'', които откриваш като започнеш да чистиш някое страхотевично разраснало се цвеКе - яааа, аз съм имала и...

Тя си е част от моя дом и няма да прилича на ничия друга. И най-важното: свърза ме с вас и като пиша това, знам, че напълно ще ме разберете.

Аз също смятам, че идеалната градина съществува само в мечтите ни . В нашите си вечно нещо не е наред, не е добре подредено, не е довършено, все си виждаме грешките след после. Но точно това е най-хубавото, не мислиш ли ! Ако една градина е съвършена, тя е застопорена като снимка, в нея няма дух. Точно динамиката и промяната е което ни тласка към съвършенството. И, слава богу, никога не го достигаме !

[denitsavm]

Моята градина я почнах пролетта на 2010 г. Първо бях с плановете и незнанието. После с други планове и поназнайваща вече... В края на 2013та осъзнах, че градината ми е 110 кв.м. , как не го бях забелязала преди Лятото на 2014 вече нищо не исках, даже и това, което е там ... затова пък реших, че искам нови неща, ма не знам какви - вече не исках конкретното цвете дето ми е хванало погледа, а конкретен обем или форма, ма пък тия работи стават бавно и ме хвана паника, че ще накупя нови растения и те няма да ми докарат желаните размери и обеми и.... изпаднах в тотална градинарска апатия , само поливах и ако случайно ми се наложеше да засадя нещо там го правех със сериозно нежелание Есента направих много сериозно пренареждане и даже бях злобно-доволна, че ще заминавам и няма да ми се налага да им се дразня на бавния растеж Това лято като си видях градината и ми се стори много хубавка , заобичах я пак

А в тази градина съм наистина мнооого умерена. Най-вече заради факта, че не е моя и каквото правя го правя с цел да е нещо издържливо, лесно за поддръжка и ефектно, засадила съм малко неща и им се радвам като дете на бонбони. Само в някои моменти ми липсва многообразието и шаренията. То малко като цветовете на дрехите и у дома - понякога ни се иска да е ярко и силно, след време сме на земни успокояващи тонове ... настроение

[ljuboznatelna]

В нашето семейство градинарите сме двама, затова ще говоря в множествено число Никакво удържане нямаше, докато не покрихме всеки квадратен сантиметър И то го покрихме с не дотам редки и интересни растения, защото не ни достигаха познанията какви красоти има по света. Затова пък и познанията кое става и не също бяха малко, та част от растенията си умряха и се отвори място за нови
А в момента не стига че няма място за нови, ами и старите пораснаха и си пречат. Започнаха да оцеляват по-приспособимите, които са и по-обикновени. Моят мъж е много жалостив към китките (или свидлив, не знам), но имам чувството че и плевел ще му домилее да извади. Аз пък бих изкоренила поне 20 растения, ама не мога, чисто физически
Та така, болестта се лекува с липса на място

[calico]

Такава хубава тема

излиза, че хубавите градини се правят от неумерени градинари. Люб
аз сега залитам по всякакви вечнозелени- иглолистни, чимширчета и пр. И сянка да търпят. Доста залитам, ще видим като ги нагъчкам какво ще стане. За тях нищо не знам, за мен иглолистните са два вида- борчета и елхички. Но пък купувам на поразия, неистово и без мисъл какво и къде. Много разчитам на това, че понеже са само зеленички, те само да си се хармонизират едно с друго. И съм убедена, че с тях грешки не могат да стават

[shoshy]

Хич даже не съм умерена . И понеже градината ми е от скоро /миналата година/ и беше съвсем празно, за сега се успокоявам, че място има. Ама както съм започнала няма да е за дълго. И иглолистни поръчвам в несвяст, да ми е цветно през зимата
Лошо е, че растенията са още малки и не мога да се втрещя и спра след като ги засадя. Все ми се струва, че ще се намери местенце за още.
До къде ще стигна, нямам идея все още .

[Deleted User 5091]

Успокояващото е, че като гледах снимки за озеленяване на сравнително малко градинско поточе в един чужд.форум
бяха изброили огромно количество растения- ацерчета, иглолистни, треви, които бяха използвали, за пресъздаване на природно изглеждащ планински поток....и резултатът беше страхотен. Явно не само в подбора и обемите е истината, а и в количеството.