Посъветвайте ме къде да ида (из България)

[scleri]

И още исках да питам, може ли да се спи навън в планините през лятото? Да мъкнем ли спални чували?

При така зададен въпрос верни са всички отговори. И може, и не може. Зависи. Ако под спане навън разбираш да си постелеш чергичка и да се излегнеш на нея по принцип става, но само в ниската част на планината. Обаче сутринта гарантирано ще се събудите мокри от росата. Ако под спане на открито имаш в предвид спане на палатка отговора - " става " покрива по-голямата част от планината, дори бих казал цялата планина, при подходящо време разбира се.
Спалния чувал си е просто задължителен защото във високата планина сутрин температурите падат до десет, че и под десет градуса. Вярно, за кратко. Като напече слънцето бързо се стопля, но без спален чувал ще трябва като сурикатчета да разперите ръчички пред слънчевите лъчи за да се стоплите. Аз съм фен на спалния чувал и при спане в хижата по хигиенни причини. Вярно в някои хижи условията са прекрасни, но има и такива в които е по-добре да си влезнеш в чувала вместо да се завиваш с нещо изглеждащо доста съмнително.
Предвидили сте четири пълни дена на Пирин. За това време може да се види доста. Стискам ви палци само времето да е хубаво, но по принцип в средата на август времето е стабилно и рядко поднася изненади. Това е най-доброто време за походи в планината.

Приятна разходка.
И после ще чакаме снимки.

Р.р. - Като четеш пътеводителя на Пирин имай в предвид че разстоянията измерени във време за ходене са съобразени с възможностите на средно подготвен турист. Един отличен турист ще премине маршрута за половината време, а на някой напълно неподготвен може да му трябва два пъти повече. Така че като избирате преходите не залагай сляпо на посоченото време за изминаването им. Имай си едно на ум за подготовката на най-слабия човек в групата. От него зависи темпото на цялата група. Освен ако не решите да го зарежете на мечките и вие да бягате напред. / Шегичка /

[mimeta]

Извинявам се за лошо формулирания въпрос. По планини съм ходила, на хижа съм спала, ама на със спален чувал ще ми е сефте Не знам дали няма някакви ограничения, забрани. Предполагам, че не бива да се пали огън, това не сме го и планирали, ама дали има и други ограничения? Получих нов спален чувал, до -10 градуса, така че няма да ми е студено

[scleri]

Чак пък лошо формулиран въпрос че и извинения. Въпроса си е съвсем нормален като за нормален човек дето веднъж в годината ще отиде за няколко дена в планината.

Спалния чувал сто процента ще ти хареса. Най-малкото никой не може да се намърда при теб на топличко ако ти не го пуснеш.

За забраните си права. По-голямата част от Пирин, и почти цялата му билна / най-високата и най-красивата / част са обявени за природен парк. Огън може да се пали само на предварително подготвени места до хижите. Риба може да се лови само извън границите на парка. Цветя и билки също не могат да се берат в границите на парка. Палатка може да се разпъва само на няколко места. До хижа Безбог, хижа Бъндерица, до Тевното езеро, и на още няколко за които сега не се сещам. В района на парка има и два природни резервата - " Баюви дупки - Джинджирица" и Юлен. Влизането и минаването през тях става само по маркираните пътеки. Из останала част на парка това ограничение не важи, но е препоръчително за неопитни туристи да не напускат маркировката. Иначе и двата резервата са малко в страни от най-масовите пирински маршрути така че е почти невъзможно случайно и по грешка да навлезете в тях.
Сега нещо което не бива да се казва, но едно от " благата " на българската демокрация е правото да не се съобразяваш с никакви забрани. Ние българите така я разбираме демокрацията. Като анархокрация. В Пирин масово се къмпингува навсякъде. Всеки който си разпъне палатчицата задължително си пали огън до нея. За брането на цветя и билки просто няма какво да се говори. Единствено недостъпните му местообитания все още опазват Еделвайса изчезване. Скоро и пъстървата ще изчезне от езерата ако вече не е изчезнала. В Пирин правилата спазват само, щях да напиша старите, но и измежду младите има съвестни хора за това ще кажа на Пирин правилата спазват само истинските туристи които милеят за планината.

Вие отивате само за няколко дена и то в най-хубавата и подходяща част от годината, но ако все пак решите да правите по-дълъг преход, и има опасност да замръкнете на пътеката не е лошо преди да тръгнете да кажете на хижаря къде отивате. На следващата хижа ще ви очакват и ако не пристигнете ще ви потърсят. Заредете си мобилните телефони и когато напуснете хижата ги изключете. В планината сигнала е слаб. Телефона хаби много ресурс за да поддържа връзката и батерията бързо пада. Ако не дай си боже изпаднете в беда е много лошо да се окаже че и батерията на телефона си е отишла. Разбира се това не означава че не можете да го включите за малко колкото да се похвалите на приятел на какво красиво място сте в момента и да му го покажете на камерата. После пак изключвате и включвате като пристигнете на хижата където има ток и можете да заредите батериите.
И като съм заговорил за лошо / да пази Господ / хубаво е да си направите и планинска застраховка. Струва буквално стотинки, а ако се наложи да ви оказват помощ няма да плащате нищо. Иначе цените на планинската спасителна служба са сериозни.
Тия последните работи дето ги написах , пу да не чуе рогатия, са само за всеки случай. Сигурен съм че нито телефон в спешна ситуация, нито спасителната служба ще ви потрябва, но както казват старите хора похлупеното мляко котката не го яде. Пирин си е сериозна планина, и за съжаление една от най-коварните в България. Ще излезете от хижата в топъл слънчев ден, и след два часа някъде по пътеката може да ви вали страхотен дъжд с градушка без да знаете от къде са дошли облаците. И като казах дъжд. Не е лошо да мушнете в раниците по някоя непромокаема торба в която да скриете цялата раница, а за вас един дъждобран. Дори да ви навали дъжд когато раницата, и дрехите в нея са сухи няма страшно.
Не искам да изглеждам като някой черноглед лош пророк. Всичко това е много малко вероятно да се случи,и е почти сигурно че няма да се случи, но е добре човек да е подготвен, а подготовката не е нещо кой знае колко сложно нещо.

Още веднъж приятна разходка.

[ravik]

Тъкмо щях да добавя за дъждобраните и гледам склери го е написал. Има във всички магазини за екипировка, леки са и не заемат място, а са си просто задължителни. И да снимате.
П.С. Като ви гледам ентусиазма за палатки и чували, много ви се радвам. Аз на това из Пирин май не бих се навила.

[scleri]

П.С. Като ви гледам ентусиазма за палатки и чували, много ви се радвам. Аз на това из Пирин май не бих се навила.

Пред алтернативата на обща спалня с десетина пъшкащи и хъркащи туристи ветерани палатката си е направо петзвезден лукс. Лятото не е студено, а и да вали модерните палатки са добре изолирани. Лягаш и се събуждаш като нов.

9.VIII Преорганизиране на багажа, преди обед тръгваме за Пирин
10.VIII Пирин
11.VIII Пирин
12.VIII Пирин
13.VIII Пирин, вечерта се връщаме в София
:

Така както сте оформили графика означа че все още нямате яснота къде точно искате да отидете в Пирин. Моят съвет е да навлезете в планината от хижа Безбог. Отивате с автобуса до хижа Гоце Делчев, и от там нагоре с лифта. Идеята е на наберете максимална височина с минимум усилия. Варианта влизане през Банско предлага първия ден един пет, шест часов / за неопитни туристи / преход от Банско до хижа Вихрен. През това време ще вървите само нагоре. Не че по този маршрут не е приятно да се ходи, но все пак ще загубите един ден само да " влезете " в планината, а и денивелацията която трябва да преодолеете е доста. Преведено на нормален език това означава че първия ден ви очаква един голям баир.
Преди да тръгнете обаче не е лошо да се информирате по телефона дали лифта работи / лятото го спират за профилактика / щото ако не работи баира от хижа Гоце Делчев до Безбог е доста по-сериозен от тоя за Вихрен. Разстоянието е по-малко за това пътеката е чувствително по-стръмна. Особено докато качите ски пистата над Гоце Делчев. Първият път като водих бъдещата си съпруга на Пирин на тая ски писта изхвърлихме два хляба от нейната раница, а повечето консерви минаха в моята.

[mimeta]

Изучавайки картата и четейки съветите също мисля, че ще тръгнем от х. Безбог. От там към връх Тодорка, Вихрен, Кончето, х. Бъндерица. По-трудния маршрут ще оставя за втори-трети ден. Профилактиката на лифта е през май, не очаквам проблем, но така и така ще звъня предварително по хижите, ще питам. За всеки случай
Снимки задължително ще правим

[scleri]

Ще се опитам да мина мислено по този маршрут. Дано да съм полезно допълнение към пътеводители и карти.
Тръгвате на девети от София. В зависимост от разписанията на обществения транспорт вариантите са три. Пристигате късно и нощувате в Банско или Добринище. Пристигате на време за последния автобус до хижа Гоце Делчев, но лифта вече е спрян. Нощувате в Гоце Делчев. И третия, най-добрия пристигане на време и нощувате на Безбог. И при трите варианта на десети сутринта се пред хижа Безбог заредени с ентусиазъм. Вариантите за преход от Безбог до Вихрен са много, но три от тях са основни. Ще ги подредя по степен на популярност, разбирай на трудност, щото всеки обича по-лекичкото. Първият, класическият маршрут, по който минават групите от екскурзионното летуване, е през Поповото езеро, Валявишкото езеро хижа Демяница Това за първия ден. Пътеката е маркирана, добре утъпкана. Не можете да се загубите даже и да искате. По-голямата част от прехода е спускане. Има само едно малко изкачване до Валявишката порта, но откъм Поповото езеро тя е леснопреодолима. Трябва само да се внимава защото пътеката е покрита с по-големи и малки камъни. Това в участъка на портата. Не през цялото време. Ако тръгнете на време и стигнете портата преди обяд гледката надолу към Валявишкото езеро е повече от страхотна. Снимки стават перфектни. Ако пристигнете след като слънцето е преминало зенита, ще ви пече в очите и снимките стават малко контражур. Можете да обядвате някъде в района на Валявишкото езеро, и след това да почивате по поляните надолу към хижата. От езерото до хижата е горе долу час, час и нещо така че не бързайте защото ще се окажете още по обяд на хижата и ще се чудите какво да правите цял ден. Това ако тръгнете по-раничко от Безбог.
Вторият маршрут от Безбог до Демяница минава през връх Полежан, и Газейският циркус. Този преход има малко повече изкачване / докато се качите на Полежан / след това е само спускане. Лошото е че в последната си част, като излезете от Газейският циркус спускането е твърде стръмно, и понякога такова стръмно спускане е по-уморително от изкачването. Предимството на този преход е прегледността. Все пак се качвате на петия по височина връх в Пирин - Полежан. Около него всички върхове ще са в краката ви. Гледката е страхотна. От Полежан тръгвате на запад по едно добре оформено разлято ръбче и слизате до горното Газейско езеро. Туристите го наричат дамата с кока защото от върха очертанията на бреговете му доста напомнят женска глава. От там влизате в циркуса, минавате покрай другите езера разположени терасовидно. Не можете да се загубите. Няма трудни за преодоляване места. Спускането е стръмно защото разстоянието е малко, а денивелацията доста. Ако се чувствате добре физически, и времето е хубаво можете да си скриете раниците между някои камъни в района на горното езеро и да се качите на връх Газей. От там гледката също си заслужава усилията. След това се спускате надолу, вземате си раниците и докато се усетите ще се на Демяница.
Отбивката за Полежан е добре маркирана пътека. Отделя се от пътеката за Поповото езеро в едно деренце което разделя Безбог и Полежан. Пада се в дясно като вървите към Поповото езеро. Ако решите да минете по този маршрут трябва да внимавате само за тази отбивка. От там до края не можете да загубите пътеката. Тя излиза първо на премката между Полежан и Безбог и ви дава възможност да се насладите на един от най-красивите пирински върхове / мой любимец / - Полежан. След това по ръбчето което свързва Полежан с премката се изкачвате на върха и от там към Газейското езеро. Просто не можете да объркате пътя дори и без карта. / Поне на мен така ми се струва, но не разчитайте на прекаления ми ентусиазъм. Гледайте си картата /.
Третия преход който искам да ви предложа е малко по-труден, и дълъг. Той обаче ви спестява един ден повече тъй като заобикаляте Демяница и отивате направо на Вихрен. Минава по главното било което го прави доста прегледен. Виждат се много от Пиринската красота, но едно от най-красивите места - Василашкият циркус ще остане за друг път защото ще го заобиколите. При този преход след като сте минали Валявишкото езеро и сте на един хвърлей от Демяница вместо да завиете надолу към хижата продължавате направо и се изкачвате на Чаирската порта. От там надясно по главното било чак до връх Възела от където ще се спуснете в Бъндеришкият циркус до хижа Вихрен. Единственото по-трудно място при този преход е "малкото конче" между върховете голям и малък Типиц. За разлика от " голямото конче " то не е обезопасено с перила и преминаването му доста вдига адреналина. Особено на хора с фобия към височините.
Този преход можете да го разгледате на картата, можете да видите снимки от местата през които минава в интернет, но не ми го препоръчвам защото ще трябва да ходите десетина, а може и повече часа, и няма да видите Василашкото езеро. Можете да го използвате само ако държите да се качите и на Вихрен, и да отидете и до Кончето. За един ден такъв преход могат да направят подготвени туристи, а ако решите да ги посетите в два последователни дни ще трябва два пъти да изкачвате денивелация от близо километър, а това си е бая баир. Минаването през главното било и заобикалянето на Демяница ви дават един ден повече престой в района на Вихрен, и възможност да си починете достатъчно така че да качите и Вихрен и Кончето. Минете ли по класическия път през Демяница ще трябва да се откажете от едната от двете цели. Няма да ви стегне времето и силите за две последователни изкачвания на височината на Вихрен в два последователни дни.

Трябва да излизам. Ако ви е интересно утре можа да напиша две, три думи за прехода Демяница - Вихрен, и възможните преходи около Вихрен.

[ravik]

Не знам за другите, ама на мен ми е интересно. Тези дни подкарахме толумбичките из Витоша и ни изненадаха, че бая си ходят. Та след някоя и друга година, току-виж сме ги качили на Газей.

П.С. Като ви гледам ентусиазма за палатки и чували, много ви се радвам. Аз на това из Пирин май не бих се навила.

Пред алтернативата на обща спалня с десетина пъшкащи и хъркащи туристи ветерани палатката си е направо петзвезден лукс. Лятото не е студено, а и да вали модерните палатки са добре изолирани. Лягаш и се събуждаш като нов.

Не знам, не знам. Теоретично си прав, ама чак пък топло на Пирин. Ама аз явно съм си кифла - няма как и още багаж за спане да мъкна, дори и да искам.

[scleri]

Сега като се връщам да прочета какво съм написал виждам че пак съм се увлякъл. Забравете за Типиците и главното било, забравете за Полежан и Газейският циркус. Не че не заслужават да бъдат видени. Напротив. Но дори в нашето село да дойдете с едно идване няма да можете да видите всичко, какво остава за голяма и красива планина като Пирин. Тези, а и други не по-малки чудесии оставете за следващите идвания. / Почти съм сигурен че ще има такива. Който веднъж е глътнал пирински въздух остава заразен за цял живот. /
Най-подходящ маршрут за хора които идват за първи път в Пирин си е класическият. Не напразно е класически.
И така.
Тръгвате сутринта от Безбог направо покрай десния бряг на езерото. Езерото се минава неусетно, и след него следва малкия душевадник. Къса но стръмна пътека с която ще излезете от Безбожкия циркус. Ще пъшкате докато драпате по серпентините нагоре, но утеха трябва да ви дава мисълта че това е най- трудния участък от целия преход.
Като излезете от циркуса пътеката започва плавно да се спуска към Попоезерния циркус. Не бих я нарекъл пътека. Това си е направо черен път. В дясно от вас са склоновете на връх Безбог, а след онова деренце за което споменах склоновете на Полежан, и Малък Полежан. Общо взето красотата е в ляво където пред вас ще се разкрие един от най-големите пирински циркуси с най-голямото Пиринско езеро / Второ по големина в България планинско езеро след Смрадливото езеро в Рила. Попово езеро е и второто по дълбочина след ако не се лъжа рилското езеро Окото. / Пътеката минава в дясно от езерото, но ако искате можете да се отбиете за десетина минути. След това започвате плавно да изкачвате Валявишката / В повечето карти и пътеводители е отбелязана като Дженгалска / порта. В горната си част пътеката минава през участък покрит с големи камъни някои от които са малко нестабилни. Внимавайте. Излизате на портата и ахвате. Гледката е впечатляваща. Общо взето Господ се е постарал при този преход да има по една замайваща гледка независимо от коя в коя посока го минавате. Ако идвате от Вихрен към Безбог така ще ахнете като излезете на Тодорината порта и видите Василашкия циркус. Във вашата посока на движение първо ще минете през Василашкото езеро и след това постепенно като наберете височина ще видите пълната му красота, но ефекта на изненадата предизвикваш ах, и ох няма да го има. Тозе ефект с пълна сила ще се задейства като излезете на Дженгалската порта и видите Валявишкия циркус изведнъж в пълната му красота.
Започвате леко да се спускате надолу. За двайсетина минути ще сте на езерото. Минавате по десния му бряг. Някъде по средата на езерото има един голям плосък наклонен камък. Когато нивото на водата е ниско пътеката минава под този камък. Ако езерото е пълноводно долния му край е залят от водата и трябва да минете по камъка. Внимавайте щото който се пързулне ще цопне в езерото. Няма да се удави, нито да се удари, но ще е мокричък до кости. Не знам. Скоро не съм минавал от там. Може да има утъпкана пътека и над този камък, но преди време той си беше повод за доста шеги. След края на езерото следва един малък водоскок. Не бих го нарекъл чак водопад и Валявишката река / началото на която дава езерото / навлиза в една местност която местните са нарекли Тияците. Преди години там е имало езеро затлачено от наносни материали. Реката прави големи серпентини. Терена е доста влажен и тревист. В по-влажни години дори мочурлив. След това място пътеката продължава по левия бряг на реката / по посока на течението / . Самото преминавате на другия бряг / защото вие идвате от дясно на езерото / трябва да става внимателно. Има брод с големи камъни, но ако водата е повече може да се наложи да се нагази в реката. Навивате крачолите и смело напред. Реката е широка три крачки, но не може да се прескочи така че ако камъните са заляти ще трябва да се намокрите за малко.
Тръгнали по левия бряг на реката сте на един час от хижата. Ако още е рано можете да се помотаете по поляните щото на хижата съвсем няма да има какво да правите. Слизайки надолу ще минете пред участък където се виждат следи от ежегодно падащата огромна лавина, ще пресечете едно малко поточе с което се отича водата от Типицките езера. Стигнете ли гората вече ще помиришете, ако още не сте видели и хижа Демяница.

На втория ден тръгвате от хижа Демяница обратно към Валявишкото езеро, и малко преди края на гората в дясно се отбива ясна и добре маркирана пътука която ще ви изведе до Василашкото езеро. Пътеката плавно набира височина в сенките на вековна гора така че без кой знае колко да се уморите ще излезете на езерото. Това е първия етап от прехода ви. Край езерото има разкошни поляни, а назад вече се показват връх Газей и зад него двете Стражи с рида Ушиците. Това е една от емблемите гледки за Пирин.
Почивате край езерото поне половин час и потегляте нагоре. Портата е високо на хребета в ляво от връх Тодорка горе долу в най-ниската част на хребета. Има един участък покрит с клек който с малко повече въображение може да се оприличи на човече с разперени ръце. Точно над него е портата. Изглежда безкрайно далеч и безкрайно високо, но пътеката е дълга и това я прави по-лека за изкачване. Нагоре над езерото има няколко по-равни тераси, поляни на които можете да отдъхнете за кратко. След това в дясно ще се покажат двете очи на Тодорка. Езерата в подножието на Тодорин връх. Видите ли ги портата вече е близо. Пътеката сече южните склонове на Тодорка и излиза на портата. Като се обърнете назад и погледнете Василашкия циркус, Газей и Ушиците в далечината ще разберете защо Пирин е най-красивата българска планина. От портата при добро желание, и останали силици можете в дясно да изкачите едно малко безименно връхче с което започва късото Тодорино било, а ако искате можете и да стигнете до връх Тодорка. Честно казано гледката от върха не се различава кой знае колко от гледката от портата, така че изкачването му се прави само за да се каже качих се на Тодорка.
От Тодорината порта пътеката започва да се спуска по серия от серпентини / голям душеваник в обратна посока / към Жабешкото езеро. Това е най-високо разположеното езеро в Бъндеришкия циркус. Нарича се жабешкото защото е плитко. Водата му бързо се стопля и в него се въдят много жаби. Право на запад пред вас ще се покаже почти правилната пирамида на Муратов връх. Жабешкото езеро с отразения във водата му и обърнат с главата надолу Муратов връх е една от снимките емблеми за Пирин.
От Жабешкото езеро пътеката продължава надолу към хижа Вихрен. Минавате високо над Горното, а след това и над Дългото, Рибното, бъндеришко езеро. В дясно след Муратов връх се показва и пиринският първенец Вихрен, а след него и Кутело.
Не след дълго пътеката губи височина и слиза в Бъндеришкия циркус достигайки реката. От там вариантите са два. Единия е пред брод да се мине на другия бряг и по една разкошна поляна да се слезе до хижа Вихрен. Другия вариант на пътеката продължава по десния бряг на реката, минава покрай едно малко езерце с почти правилна кръгла форма заради което е наречено Окото, и по малко дървено мостче излиза точно под старата хижа.

На третия ден най-добрия вариант според мен е рано сутринта да тръгнете за връх Вихрен. Пътеката е ясно маркирата и много добре утъпката от хилядите които се качват на върха. Стръмно е но не чак до степен да се лази нагоре така че ако намерите правилното темпо без кой знае колко да се уморите ще излезете на една седловина / която някой класифицират като недобре оформен циркус / на име Кабата. В ляво от пътеката има малко изворче, но водата е студена и не бива да се пие от уморени и разгорещени хора. Можете да си напълните манерките защото от там нагоре вода няма.
От Кабата пътеката излиза на главното било. В ляво е Хвойнати връх който сравнен с Вихрен изглежда по-скоро хълмче. В нясно пред вас се изправя последния етап от изкачването на Вихрен. Една широка и стръмна поляна която изглежда безкрайна. Пътеката обаче с леки серпентини неусетно излиза на върха. За гледката няма какво да пиша. Намирате се на най-високия пирински връх. Още докато се изкачвате в далечината в ляво от вас се показва главното било и прочутото " Конче ".
От върха можете да слезете по пътеката по която сте дошли, но аз ви препоръчвам да продължите напред и да слезете от към Кутело. Пътеката много бързо слиза на Премката - седловина която разделя Вихрен и втория по височина Кутело. Починете си добре и преценете. Ако имате сили и времето е хубаво можете да тръгнете по пътеката която подсича склоновете на Кутело и води към Кончето. Не сте длъжни да стигнете чак до Кончето. Където прецените че ви стига можете да се върнете обратно. Не е срамно. Ако се окажете заредени със сила можете да се качите чак до Кончето. Да го минете напред и назад. Ако искате можете да качите и Кутело. Когато сте набрали височина това вече не е трудно. Като се наситите на гледки тръгвате надолу. Пак през премката и от там през големия и малкия казан / циркуси които местните са нарекли ката заради мъглите които се издигат от тях / пътеката се спуска до хижа Бъндерица. От там за половин час сте на Вихрен.
Цялото тава изкачване можете да направите без да мъкнете с вас целия си багаж. Оставете раниците си в хижата, а в някаква малка раничка или торбичка с презрамка / за да са свободни и двете ръце / задължително си вземете вода, и нещо сладичко за подсилване.
Можете да нощувате отново на Вихрен, или да слезете до Бъндерица. След обяд си почивайте и на четвъртия ден сутринта поемате по пътеката надолу към Банско. Преди години това беше много красива и дива пътека. Сега района е облагороден. Има пътища, ски писти, лифтове. Все още обаче част от чара на пътеката се е запазил. Без да бързате по обяд ще сте в Банско. От там на автобуса и вечерта сте си живи и здрави в София.

Приятна разходка.

Малка добавка.
Не носете стъклени бутилки / алкохола е в такива /. Тежат. Не носете много дрехи. Два комплекта бельо, тънка и по дебела блуза, яке, желателно скиорско от дишаща материя и леко. Резервно клинче за преобличане в случай на непланирана среща с проливен пирински дъжд. Едни резервни леки маратонки, за преобуване, освен по-сериозните обувки с които ще сте по време на прехода и това е. Нямате нужда от няколко тоалета които я облечете я не но трябва да носите. Не носете и любими деликатеси. Четири дена минават и без каперси, пушена сьомга и без пищни шопски салати на обяд. Разбира се това не значи да не вземете дори едно доматче, но горе долу по домат на хранене стига. Чушка, две също няма да направят раницата кой знае колко тежка. Носете лека концентрирана храна. Много подходящи са различните сухи супи. Носете горе долу по една консерва на човек на едно хранене. Задължително нещо сладко. Може мед, може шоколад, но да си имате сладичко. Шоколада ако е течен да не е в стъклена опаковка. Същото важи и за меда. Обяснението е просто. Всичко ще си носите на гръб. Не отивате с кола на пикник. Някои хора не правят разлика между пикник и поход в планината, и след това още първия ден половината багаж заминава на боклука.
Малко туристическа метереология.
Ако вечерите са студени и ясни на другия ден времето ще е хубаво. Ако са топли и задушни очаквайте дъжд.
Ако сутрин има мъгла, но тя се вдига нагоре към върховете няма страшно. Времето ще е хубаво. Ако мъглата се стеле от върховете надолу към ниското времето ще е лошо.
Ако има облаци на хоризонта това не е повод да тичате, но ако се събират около върховете гответе дъждобраните.
Това за ниско летящите лястовички важи и за планината стига разбира се да видите лястовички.

Като цяло гледайте да тръгвате от хижата сутрин възможно най-рано. По време на прехода почивайте често и за кратко. По следата една по-продължителна почивка. Гледайте да стигнете до следващата хижа преди три, четири след обяд. Ако вали обикновено го прави след тези часове.
Ако времето се развали докато сте по варшрута не се плашете. Дъжда не страшен. И да се намокрите в хижата ще ви стоплят, а в раницата си имате дрехи за преобличане. Ако случайно загърми гледайте да слезете в ниското. Далече от дървета. Не търсете подслон под тях. Там падат светкавиците.
Ако не дай си може времето стане адски лошо / възможно е да завали дори сняг нищо че е август / и не можете да се ориентирате по пътеката спрете на завет и изчакайте бурята да премине. Може да ви се струва безкрайна но ще продължи часове. Не губете сили да се борите с бурята. Може да се загубите и омаломощите. Това последното със снежната буря се случва веднъж на няколко години така че не вярвам точно на вас да се случи, още повече че вашия маршрут не минава през опасни и трудни места, но все пак е добре да знаете тия елементарни правила.

Още веднъж приятна разходка.
Сигурен съм че веднъж стъпите ли на Пирин пак ще се върнете, и след някоя и друга година вие ще пишете такива дълги постове на някои кандидат туристи.

[sofy]

Scleri/само да добавя :по 1 чифт чисти чорапи за всеки ден и 1 резервен,няма да дотежат кой знае колко.Мислете за теглото на всяко нещо,което взимате и също не забравайте ,че"Вашата раница е и вашето кошче за боклук"/А снегът през август си е реалност в Пирин.Хубаво време и много приятни емоции пожелавам