Посъветвайте ме къде да ида (из България)

[mimeta]

Ден 8.
Пак поради липса на кола и автобуси се разбрахме с хазяйката да ни закара до Ягодинската пещера. Стигнахме до там 5 минути преди да отворят, т.е. в 9 без 5. И тъй като беше рано сутрин и беше студено, осъзнах, че не сме си взели дрехи... Въпреки, че всички пишат "облечете се топло", като тръгвахме не се сетих. Помислихме малко и решихме, че по-добре да видим пещерата Дяволското гърло, отколкото Ягодинската и тръгнахме към село Ягодина и панорамна площадка "Орлово око". На 50 метра от пещерата започва пътека към селото.

Стигнахме за около 50 минути. От селото се качихме пеша до площадката. До горе се стига за около час. Ако искате да се качите пеша не се подлъгвайте по никакви табели. На средата на селото има джамия и училище.

Тръгвате по пътя, който минава отляво около училището, за хотел Мурсал. На следващия кръстпът пак на ляво, пак хотел Мурсал. Стигате до хотела и тя пътеката нагоре се вижда. Нанагорнище е, но пътеката е добре поддържана. Ние се качихме за час и слезнахме за 20 минути.
Гледката горе определено си заслужава

После тръгнахме към Триград. Хората ни упътваха, но за всеки случай пиша: в центъра на селото се намира х-л Ягодина. Минавате по пътя пред него. Стигате до У образен кръстопът, тръгвате по десния път покрай хотел Милена. Горе пътят се "влива" в друг път, продължавате направо (наляво). Стигате до кръстопът с указател и както е в указателя тръгвате надясно. В дясно от пътя на хълмче има параклис. Продължавате по широкия път докато не видите горе в дясно беседка с чешма. Качете се към беседката, там пътя преминава в пътечка. Започва стръмно, но за щастие кратко изкачване, следва горска пътека която преминава в широк и много приятен път. От пътя има отбивка вляво. Има табела, но аз не ѝ обърнах внимамие, мъжа ми я забеляза. Там има тясна, стръмна пътечка надолу. По едно време пътечката се разклонява, тръгнете по дясното разклонение и трябва да видите табела. Пътеката е кратка и излиза на 500 метра от пещерата Дяволското гърло. От Ягодина до пещерата стигнахме за около 2 часа. Пещерата работи от 9 до 17 часа, влиза се на всеки кръгъл час. Там може и без топли дрехи, сравнително топло е (доколкото това е възможно в пещера) и разглеждането не трае дълго. Освен това там има мнооого стъпала нагоре, които ще ви загреят Пещерата много ни хареса, а Буйновското и Триградското ждрело спират дъха.
От там ние се прибрахме до Девин на стоп, но това не е идеален вариант, защото много малко коли са с по двама пътници, почти всички са по 4-ма, някои са и по повече в една кола. Нас ни качи румънско семейство, което беше дошло на сватба на приятели.
Искахме да идем до пианата гора, но тя остана за следващия път, както и Ягодинската пещера.
На следващия ден се прибрахме до София, а в понеделника си взех документите и тръгнахме към Пирин.
За Пирин ще разкажа следващата седмица

[scleri]

Страхотна разходка сте си направили, само една грешка сте допуснали. Ягодинската пещера е много по-красива от Дяволското гърло. Гърлото е пропастна пещера и наистина има бая стълби за катерене, докато Ягодинската си е истинска класическа пещера със всички екстри които вървят с една пещера.
От цялата история най-ме изкефи неорганизираният характер на пътуването ви. Така на стоп, без осигурен транспорт. Върнахте ме трийсет години назад във времето. Тогава и ние тръгвахме на стоп без дори да знаем къде отиваме. Отивахме там където отиваше колата която спре на вдигнатия ни палец. Ама бяхме на двайсет и света беше в краката ни.
С нетърпения ще чакам разказа за Пирин. Мен ако питаш с него трябваше да започнеш. Дано да ви е харесало колкото и в Родопите, или дори малко повече.

[mimeta]

Склери, и аз исках да слезнем в Ягодинската пещера, ама нямаше как без топли дрехи . От друга страна миналата година бяхме в красиви пещери тук в Чехия и планираме да идем до още една, така че мистерията и легендите около Дяволското гърло имаха превес пред красотата на Ягодинската.
В петък тръгнах да пиша за Пирин. Писах дълго – едно съм на работа, второ и текстът се получи дълъг. И така, написах текста, междувременно системата ме изхвърли и написаното се изтри
Затова този път написах всичко във върд и тук го копирах.
Та, в понеделник си взех документите и в 13:30 се качихме на автобуса към Добринище. Там се срещнахме с девера и етървата, вечеряхме и се качихме с такси до хижа Гоце Делчев. На паркинга пред хижата ни посрещна много симпатичен дядо, който ни предложи да спим в две бунгала за общо 20 лв. Стаята в хижата за нас четиримата струва 85 лв. Познайте къде спахме .
На следващия ден се разделихме с дядото и бабата и тръгнахме с лифта към хижа Безбог.

От там тръгнахме по описания от Склери маршрут, покрай Попово езеро, през Валявишка (Дженгалска) портата към хижа Демяница.
В началото пътеката е наистина стръмна, точно както писа Склери, но е къса, освен това още бяхме пълни със сили, така че я качихме без проблем.

После тръгнахме към Попово езеро. Имаше толкова много хора, че се отказахме да слизаме към самото езеро и на разклонението тръгнахме надясно към портата. Изкачването към портата е също така стръмно като пътеката между х. Безбог и Безбожкия циркус, освен това е два пъти по-дълга. Едвам се качих, но гледката отгоре спира дъха. Чехите бяха изключително впечатлени, не се бяха качвали на толкова високи планини. Аз не можах да се насладя изцяло на гледката, тъй като пред очите ми имаше червено-черни звездички .

И котката Ася на фона на Валявишкото езеро:

Последва дълго слизане към Валявишкото езеро. Това лято беше сухо, така че никой не се изкъпа, дори мочурището беше сухо. От езерото последва лека пътека до хижа Демяница. Не очаквах някакъв лукс в хижата, но и така ме разочарова. Храната беше скъпа и невкусна. Да беше едното от двете е разбираемо, ама и двете…
Пътят между двете хижи ни отне 8 часа. Нагоре бавех движението аз, надолу силно ни ограничаваха големите раници. Особено по каменистата пътека между портата и Валявишкото езеро. Раниците не бяха тежки, но бяха големи. Установихме, че това е бая непрактично в такива условия. Останалите са свикнали от няколко дневните разходки из чешките гори да си носят всичко със себе си. Само където Пирин не е равна гора, а висока камениста планина. Палатка, газов котлон и други такива неща са със сигурност полезни, но няма как, ще трябва да се ожалят следващият път. С храната същото. Да, месните консерви са също супер, само където следващият път храна само в хижите, със себе си само шоколад. Аз като по-разумна носих само съвсем лек спален чувал и котката .

[mimeta]

На следващия ден тръгнахме от Демяница към хижа Вихрен. Имаше два вида табели, едните твърдяха, че пътят е 4 часа, другите, че е 4 часа и 30 минути. Ние вървяхме 7 часа и 30 минути. Пак същото, нагоре бавех аз, надолу раниците. Минахме покрай Василашкото езеро, пътят около него беше много приятен. После започна едно безкрайно изкачване към първото Тодорино око. Пътят не е стръмен, но много дълъг. През цялото време гледахме към Василашкото езеро и беше много интересно как изглежда различно от различните ъгли.

Стигнахме до първото око и седнахме да обядваме и да починем.

После минахме покрай второто око

и се качихме до Тодорината порта. 15 минути поемах дъх, но после, като започнах да съм в състояние да възприемам се откри такава невероятна красота… Гледката към жабешкото езеро ми е като тапет на компютъра.

От там нататък пътят беше дълъг, но лек. Като се приближавахме до хижата видяхме връх Вихрен и веднага решихме, че няма да се качваме там. Стигахме до хижата, която беше много приятна – чиста и с вкусна храна.

[mimeta]

На третия ден спахме до късно, пихме кафе, закусихме, пихме чай, ядохме, пихме кафе и малко преди обед тръгнахме надолу. Минахме покрай Байкушевата мура, където имаше хора като на Витошка.

Слязохме до хижа Бъндерица, където оставихме раниците и се опитахме да намерим пещерата Хана. До пещерата не води пътека, няма указатели и никой не беше в състояние да ни упъти, така че като намерихме поляна пълна с ягоди, решихме, че това ще е крайната точка.

Половин час и кило ягоди по-късно се върнахме в Бъндерица, обядвахме и отидохме да чакаме автобус. Три пъти на ден пътува от Банско до х. Вихрен и обратно. Докато чакахме автобуса се качихме на стоп . Първоначално мислехме да останем в Банско, но като стигнахме ни се видя много комерсиално, затова се прибрахме с автобус до София.
Пирин наистина е много красив, но няма било. Това означава, че сутрин катерих като грешен дявол нагоре, само за да слезеш вечерта надолу. Следващият път, като отидем там, ще сме със значително по-малко багаж, за да може да се насладим на природата. Съжалявам, че не можах да видя Кончето, това е място за мен . Освен това сина ми искаше да иде с нас, но в последния момент не пътува заради стомашни проблеми. Така че следващият път ще се качим с автобус до х. Вихрен, ще оставим там основната част от багажа и ще правим кратки преходи с връщане в хижата.
Още снимки тук: http://mimeta.snimka.bg/mountain/pirin.881313.36102917

[scleri]

Има нещо тотално сбъркано в пътя по който пое нашата България, но това е друга тема. Осемдесет и пет лева за стая в хижа!!! В тази същата хижа аз съм спал за седемдесет стотинки, и когато в групата която водех имаше чужденци за тях цената скачаше до " космическите " лев и двайсет.

Радвам се че ви помогнах да се докоснете до красотата на Пирин. Сигурен съм че догодина ще се върнете по подготвени и ще видим снимка на вашата група. Цялата. Снимани до пирамидката на връх Вихрен. А защо не и на средата на кончето с широко разперени ръце.

Възможно е аз да греша, но снимката която си качила под изречението - " Гледката към жабешкото езеро ми е като тапет на компютъра. " не е на жабешкото езеро, а на рибното бъндеришко езеро. Това е второто езеро което сте видели по пътя си от Тодорината порта до хижа Вихрен. Първото, което се вижда още от портата е Горното, дългото, бъндеришко езеро. Това което е на твоята снимка е най-голямото, Рибното, а Жабешкото езеро е онова малко езерце покрай което минава пътеката след като минете най-стръмния участък от портата надолу. Жабешкото езеро е малко, но в него се отразява почти правилната пирамида на Муратов връх който е право на запад, в посоката в която продължава пътеката.
Ето снимка от нета на някаква група която току що е минала покрай Жабешкото езеро и започва да се изкачва по " душевадника" , стръмния участък от пътеката по която вие сте се спуснали от Тодорината порта.



На горната снимка времето е облачно и в езерото няма отражение на Муратов връх. За това ето още една " класическа " снимка от това място :



Още едно твое изречение което ми направи впечатление - " Пирин наистина е много красив, но няма било. " Като всяка планина и Пирин си има главно било и един куп разклонения, странични била. При вашият преход вие сте преминали през две порти - Дженгалска, и Тодорина. Тоест сте пресекли две от страничните била на Пирин - Полежанското, и Тодориното. Главното било на Пирин започна от връх Пирин на север / Най-добре се вижда от местността Предела / тръгва на юг, югоисток. Следват един куп пирински красавци, да не ги изброявам, след това се стига да известното Конче, а след него идват Кутело и Вихрен. След това билото прави лек завой на изток, а след това отново на юг, минава през върховете Момин двор, и Кралев двор. И двата се виждат малко зад връх Дженгал, край който сте минали. Следват връх Джано, връх Ченгелчал и т.н до връх Орелек, който е най-високият в Южен Пирин. Само че северен Пирин има ясно изразен алпийски характер, и преходът по главното било в никакъв случай не е по-лек от другите популярни туристически маршрути. Преход по цялото било от връх Пирин до връх Орелек е по възможностите само на много добре подготвени туристи.

Трябва да излизам, което ви спасява от поне още две страници мои писания. Още веднъж благодаря за удоволствието което ми достави с разказа си и снимките които ни показа.

[sadeyes]

Леле, в тази тема има страхотни снимки, разкази и всичко. Дойдоха ми някои идеи, благодаря:)

[mimeta]

Възможно е аз да греша, но снимката която си качила под изречението - " Гледката към жабешкото езеро ми е като тапет на компютъра. " не е на жабешкото езеро, а на рибното бъндеришко езеро.

Както споменах, след всяко изкачване имах червено-черни звездички пред очите, така че като нищо може да съм объркала езерата

Като всяка планина и Пирин си има главно било и един куп разклонения, странични била.

Лошо формулирах изречението, исках да кажа, че няма лесно проходимо било, като Витоша, където се качваш с лифта до Голи Връх и после следва приятна разходка по леко нанадолнище и така минаваш 8 километра без изобщо да ги усетиш - като разходка в парка. Е, Пирин в никакъв случай не е разходка в парка

Но пък на Витоша не можеш да погледнеш вляво от езерето и да си кажеш "аха, значи това означава думата зъбер"


Догодина няма да е, но ще се върнем в Пирин

[scleri]

Здравей.

Сутринта когато писах поста си нямах намерение да търся и да поправям грешките ти. Знам че след такова екстремно минаване по нови и непознати места всичко в главата е една малка каша. С времето всичко ще се подреди, и аз просто исках да ти помогна това да стане по-бързо и по-лесно.

Донякъде се чувствам отговорен че ви заразих с прекаления си ентусиазъм, и ви изпратих по един маршрут който се е оказал малко труден. Това е Северен Пирин. Върхове до облаците, остри зъбери, дълбоки циркуси, сини като небето езера, но цената за всичко това са стръмните пътеки. Южен Пирин е съвсем различен. Там няма / или почти няма / пътеки по които като се качваш си помагаш с ръцете и като слизаш темето ти да опира в склона зад теб. Маршрута често минава по коларски пътища. Тук там се появява дори асфалт. Има цели поляни с малини и диви ягоди, но няма езера. Няма порти гледката от които да ти спре дъха. Не че е лошо в Южен Пирин. Напротив. Той си е красив със своята съвсем различна красота. Ако мога с по две думи да ги опиша Северен Пирин е екстемност и адреналин, а Южен релакс и спокойствие.

За храната си много права. Там където хората са много храната е като в градовете ни. Скъпа и безвкусна. Там където няма пътища и лифтове, където туристите са по-малко храната е домашно вкусна и на съвсем други цени. Има една хижа Загаза. Това е бившо горско стопанство което едно семейство е купило и превърнало в много приятно кътче. Там можеш да опиташ домашно приготвени вкусотии. Такива каквито можеш да намериш само в спомените си ако си имала щастието да имаш баба на село. Само че до тази хижа се стига само по пътеки след сериозно многочасово ходене. Път няма, или поне не и проходим за леки коли. Туристите биват посрещани не като клиенти, а като семейни приятели дошли на гости. Преди години така беше в цялата планина, но за съжаление сега царица парица е на първо място. Осемдесет и пет лева за стая в хижа. Чувствам как в мен се събужда хайдутския дух на прадядо ми, и ми иде да се вдигна с чета юнаци и направо да я запалим тая хижа.

[mimeta]

Теренът не беше толкова тежък, проблем беше по-скоро това, че аз имам проблем с нанагорнищата, по-голям, отколкото нормалните хора. До четвърти етаж се качвам през сълзи. Пък надолу влачихме излишно много багаж. С малка раница щеше да е съвсем различно.
Истината е, че ако знаех какво ни чака нямаше да ида, но сега не съжалявам, напротив, радвам се, че бях там и видях тази красота