Майтапи по време на земетресение

[Голем Бел Нико]

Говорих с някого и стана дума за смешни неща които хората правят по време на земетресение.

Някъде около 1987 живеехме в един висок бял блок срещу Енергото, срещу Японския хотел. Един ден седим, пием чай. На 11-ия етаж сме. Гледам стените нещо почват да се изкривяват. На 11-ия етаж то си е живо разместване на всичко вертикално. В следния момент се оказахме някъде около 6-ия етаж. Първото което видях е едни съседи да мъкнат кафез с канарче. Веднага след това гледам една мадама дето живееше някъде над нас да трака с много високи токове слизайки надолу. Аз понеже си падам по високи токчета друго не забелязах, дори и при земетресение. Но мадамата спира трафика насред стълбите и обявява "Лелей, аз май по-добре да сменя тия високи токчета! Ами ако трябва да прекарваме нощта навън?" И хуква обратно към над 11-ия етаж. По-късно се появи пред блока в домашни чехли, за мое разочарование. Но мисля че си беше освежила грима и косата. А може и просто окончателно да съм се влюбил.

Представих си реда на мислите "Ох! Земетресение! Бягам! Къде са ми хубавите обувки?!?"

Това едно на ръка. Много по-цивилизован майтап са били дядо ми и баба ми които при едно земетресение през 70-те години се карали защо леглото скърца и "престани да го клатиш" и "изобщо не те разбирам, защо ме събуди?"

Както и разбира се щастливото обливане с вода от казанчето на тоалетната изплискала се при земетресението. "Щастливо" защото след като чух за този случай проверих болтовете които държат тежкото чугунено казанче за стената и разбира се се оказаха ужасно ръждиви. Предполагам че е по-добре човек да го облее студена вода отколкото да го прасне чугунено казанче по тила. Предполагам само, ти си е мое мнение.

Вие какво можете да кажете по тая траги(коми)чна тема - земетресенията?

--Николай

[johnstalker]

Хаха.. Като бях войник в Плевен, тренирахме как да се изнасяме при тревога от спалните помещения. Обувките, пушката и каската беха най-важните неща които требеше да вземем с нас. Това разбора важеше и при земетресение. Фатмаците много се кефеха как ние новобранките се блъскаме по коридорите и в оръжейната докато си съберем 'такъмите'. Правеха ни внезапни "Тревоги", по всяко време, и съвсем откровено се забавляваха с нас.
В една прекрасна вечер, малко след вечерната проверка корпусите в които спяхме бяха разтресени от истинско земетресение 3-4 степен доколкото помня. Дежурният който беше на пост веднага вдигна бойна тревога (един червен авариен бутон) и сирените ревнаха придружавани от истерични крясъци "Земетресение-ееееееее". Можете ли да се досетите колко от войниците изобщо се сетиха, че требе да си вземат пушкалата..
При проверката на плаца се оказа, че имаше доста новобранки без обивки и гащи, не само без снаряжението.

[Moria]

Разказвали са ми действителен случай за това, как една мацка при земетресение е изхвъчала от банята навън чисто гола. Очевидци твърдят, че е била готина, поне гледката не не е била страшна. Джентълмените комшии обаче набързо я загънали със своите дрехи.

[Fado]

При свищовското земетресение - баня, паника, бегом и грабване на първата дреха от закачалката, която се оказва късо (до талията) якенце. Това се случва с моя близка, която разказваше, че после всички съкооператори се изреждали да й се извинянат, че са я видяли така.

[Bi_]

Сега ми е смешно ,но тогава-никак.Беше някъде 85 или 86г.Разтресе се посред нощ.И навън в навалицата пред блока мъжът ме пита къде е детето.А аз го бях грабнала с одеалото,както си спеше,че не се и събуди даже.Вярно,тогава бяхме двайсет и няколко годишни,но да хукнеш да се спасяваш и да забравиш че имаш и дете,от където и да го погледнеш си е гадничко

[maili]

Това едно на ръка. Много по-цивилизован майтап са били дядо ми и баба ми които при едно земетресение през 70-те години се карали защо леглото скърца и "престани да го клатиш" и "изобщо не те разбирам, защо ме събуди?"
--Николай

Това ми се е случвало.Спим си ние спокойно и по едно време той ме бута и ме пита аз ли клатя леглото( интересно как мога да спя и да клатя леглото)След което аз му заявявам,че му се е сторило и пак се обръщам,а той ме пита дали не усещам че всичко се клати.Тука вече се вбесявам,ставам светкам лампата и казвам троснато "виждаш ли няма никакво земетресение",гася лампата и си лягам,естествено веднага съм заспала.На другия ден на работата всички разправяха как са усетили заметресението.Аз така и нищо не бях усетила от него

[Мария Николова]

Май беше през 1977 г. якото земетресение 3-4 степен. Голямото ми дете над 2 г., малкото на почти година. По І програма (сега БНТ) вървеше съветски филм с Висоцки за ЧК (Черезвичайная коммисия) "Родена от революцията". Към 9.40 вечерта внезапно залюля нагоре-надолу. Полилея полудя и всичките му стъклени висулки задрънчаха. Над препълнената бибилиотека, ред книги са "запънати" в тавана и няколко книги паднаха от там. Мъжът ми скочи, опря гръб в библиотека и запъна пети да я крепи, земетресението да не я събори върху нас. От голямата стара къща са притичали и звънят на звънеца свекър ми и свекърва ми, а там е останала моята майка, лежащо-болна. Тръгнах по коридора да им отключа вратата и ту не мога да стигна пода, потънал надолу, ту се спъвам в друга надигната част на пода. Свекърва ми носи торбичка с 2 бурканчета кисело мляко за децата и тича да ги буди, да ги изнасяме далеч от къщата. Свекър ми плаче от ужас - той е преживял паметното Чирпанско земетресение. Застанах с разперени ръце пред свекърва ми и не позволих да буди децата и да ги хвърляме в паника. Николай продължаваше да подпира библиотеката. Курдисах другите двама под касите на вратите. И хукнах при майка ми да я успокоя. Големият стрес усложни състоянието й и ускори края й...
Наша приятелка, живееща на 7 ет., ни разказа, че била сварена от земетресението в банята и хукнала по стълбището също по евино облекло.

[lila]

При последното леко земетресение в София - онова, от разлома в любимия ми за разходки Южен парк, установих, че в банята изобщо не тресе. В хола не беше страшно, но в кухнята, не знам защо, саксиите подскачаха. Не излязох никъде, ударих едно късо в къщи и си легнах. Предното беше по-силно. Не помня кога точно беше - около Челопеченските истории. Тогава имаше няколко труса - единия ме свари на работа. Пак не излязах. Колегите издраскаха обаче до един. Другия беше някаква вечер. Тресеше се всичко. Вероятно не съм много ... нормална, защото след като свърши - трая около минута, излязох на терасата да пуша. Всички съседи отдолу ме гледаха много странно. За мен пък беше странно, че излязоха при свършен факт и висяха на студа като паяци и между блоковете. Обикновено първия трус или втория, който е след секунди, са най-разрушителни. За 10-11 секунди просто не мисля, че може да се реагира.
Шубето ме подгони при онова - в Турция. Тогава бях в Бургас, сама в къщи - на 8-мия етаж вратите на гардеробите в спалнята се отваряха и затваряха сами, а абажурите се удряха в тавана. Познат лекар ми каза, че в Бърза помощ сестрите и лекарите са сядали на земята - не е било възможно да стоят прави. И тогава не слязох долу, помня, че си налях едно и излязах на бакона да гледам хората долу. Шантава работа

[DOBI]

Аз си спомням че точно в деня на земетресението във Вранча в училище по география точно за земетресение беше урока и не знам защо ,но на мене ми звучеше абсурдно да ми се случи такова нещо.Да ама не.Вечерта нашите бяха излезли с техни приятели да се разходят с новата им кола.Та усещайки земетресението единственото ,което ми дойде на тъпия акъл беше да се кача на масата в хола и да държа скъпия полюлей,който се удряше като часовниково махало наляво и надясно по тавана а сестра ми ми се разсърди,че съм я вдигнала от леглото,заяото било много приятно да я люлее

[bouquet]

Това земетресение в Турция, за което Лила говори, беше най-силното, което помня. Действоето се развива на 7 етаж...Бяхме си легнали и аз разбира се на момента съм заспала, а приятелят ми ме пита аз ли клатя леглото и като не отговарям се "светнал", че е заметресение. Скача, буди ме, а аз тръгвам да си търся подходящи дрехи В коридора си спомям, че се блъсках от едната в другата страна, като пияна....Отивам в др.стая намирам подходящото облекло и чак тогава вече мога да избягам навън А той миличкият ме чака на вратата и не тръгва без мен Ей това беше голямо доказателство за любовта му