Любимо първо изречение. Или пък последно?
Любимо първо изречение. Или пък последно?
Заимствам /или Взаимствам?!/ темата от друг клуб навремето, в Дира. Споделете любими първи изречения - онези, които са ви грабнали от първия път и които все още ви вълнуват и ви връщат приятно назад.
Аз имам две особено любими:
1. "Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада. " "Косачи," Елин Пелин.
2. "Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.
Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта." "Под игото," Ив. Вазов.
Аз имам две особено любими:
1. "Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада. " "Косачи," Елин Пелин.
2. "Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.
Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта." "Под игото," Ив. Вазов.
- paju4eto_Ligla
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2168
- Регистриран на: Ное 23, '09, 19:20
- Местоположение: София
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Аз откъм средата мога ли?
Като змия изсъска гъстоплетеният камшик в ръката на Индже, белият му кон хвръкна под него.
Йовков, "Индже".
Като змия изсъска гъстоплетеният камшик в ръката на Индже, белият му кон хвръкна под него.
Йовков, "Индже".
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Може. И от средата може. Отвсякъде. Изобщо, любими цитати/изречения.
- botan
- Наркоман
- Мнения: 10781
- Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
- Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
- Дал благодарност: 254 пъти
- Получил благодарност: 470 пъти
- Обратна връзка:
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Виола със стон
под гол небосклон
през октомври ридае
и вяла печал
невидим кинжал
в гръдта е.
На Верлен от "Есенна песен".
под гол небосклон
през октомври ридае
и вяла печал
невидим кинжал
в гръдта е.
На Верлен от "Есенна песен".
- Калина-малина
- Двойно кафе
- Мнения: 179
- Регистриран на: Ное 26, '09, 19:33
- Местоположение: Филибето
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Три цитата от Стайнбек - "Пътешествие с Чарли. В търсене на Америка" :
"Че може ли човек да опознае цветовете само от едно монотонно зелено, колко струва топлината, ако го няма студа да и придаде сладост?"
"Постепенно формулирах нов закон за съотношението между хигиената и безнадеждността. Една унила душа може да те убие по-бързо, много по-бързо от всеки микроб."
" Властта те кара да се чувстваш така дребен и обезличен, че трябва да положиш доста усилия, за да си възвърнеш самочувствието."
"Че може ли човек да опознае цветовете само от едно монотонно зелено, колко струва топлината, ако го няма студа да и придаде сладост?"
"Постепенно формулирах нов закон за съотношението между хигиената и безнадеждността. Една унила душа може да те убие по-бързо, много по-бързо от всеки микроб."
" Властта те кара да се чувстваш така дребен и обезличен, че трябва да положиш доста усилия, за да си възвърнеш самочувствието."
Много сме лудите....но сме пръснати!
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Не е изречение - нито е първо, нито може би последо....Посвещавам го на Блеки:
"И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!"
И още нещо любимо:
Материя
Калин Донков
На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар че от любов не се лекува.
И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.
Макар че от любов не се прощава.
В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар че от любов не се умира.
До тук с поезията
"И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!"
И още нещо любимо:
Материя
Калин Донков
На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар че от любов не се лекува.
И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.
Макар че от любов не се прощава.
В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар че от любов не се умира.
До тук с поезията
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Добре де, до тук ще е, ама без Христо Фотев - пуст Бургас ...
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
Re: Любимо първо изречение. Или пък последно?
Защо "пуст Бургас"??????? Едни от най-талантливите хора на изкуството са точно бургазлии....
Търся добри хора