Форум HobbyKafe.com

Мария Николова написа:На мен ми се е случвало 2-3 пъти да щракна катинара на вратата към двора, а ключовете си мълчат на масата в навеса. Заключени. Излизам на улицата и с голямо пъшкане успявам да прехвърля дебелото си дъ над пътната врата, отивам до навеса, вземам ключовете и обратно с пъшкане се измъквам като крадечка от своя двор.
По принцип ключовете трябва да висят от катинара.

Добра причина за малко фитнес

Да ви кажа за моите розарски неволи Единствената роза, която не преживя от миналата поръчка беше "eyes for you" (любима). Поръчах си я пак. На ЧРД-то бях намерена и си получих двете поръчани розички. Сложих ги в плика с подаръка за млада баба. Прибрах се вкъщи щастлива и доволна, похвалих се, разказах, показах и оставих розите в гаража на хладно, да ги садим на другия ден. На другия ден обаче имаше СТРАХОТЕН вятър и саденето беше мисията невъзможна. Поради очевидното разваляне на времето ММ решил да поразчисти гаража, че евентуално да може да вкара колата вътре Търся си аз розите и ги няма Питам - къде са ми розите А той - не съм виждал никакви рози Обяснявам, че може би не е знаел, че са рози... че са били опаковани в плик, корените във вестник, били са в гаража - да не ги е изхвърлил. Отново възмутено - не съм изхвърлял нищо, не съм виждал никакви рози Аз обикалям навсякъде, търся, ровя - няма ги В един момент се сещам, че са били заедно с подаръка и му казвам - бяха заедно с едно такова продълговато и зелено - не може да не си го видял Днес на връщане от работа аз пак си меля къде са ми розите прибираме се, той изчезва някъде и се появява с розите Питам го - къде бяха, а той - след като ми каза за зеленото, аз анализирах и се сетих къде може да съм ги сложил

Ония въгарци, малките кукундрилчета, ме подсетиха, че имаме такава тема. Вдигам я едно за да я видят и друго, за да ви разкажа изцепка от вторник.

Колежка получила за Коледа електронен четец и тъй като ме знае, че ползвам от години, идва при мен за консултации. Тръгвам да действам и хоп! той гасне. Включвам го в компютъра, за да сваля някоя книга, изключвам го хоп! гасне. Още два-три пъти - гасне, гадината ... А ма, убавицо, ти зареждала ли си го? питам я, а тя - ми не, аз от де да знам ... Обяснявам, че трябва поне 5-6 часа да стои включен в мрежата за пълно зареждане, тя ми вика ааа, хубу, аз ше го хакна горе в офиса и ше го оставя цяла нощ да се зарежда. И в този момент аз се изплющявам: Ти луда ли си, ма? Как ше стои две денонощия включен чак до понеделник???... А тя, спокойно, овладяно: Днес е вторник, а не петък, колеШке!... Баси, бях истински изненадана

Тук му е мястото на тоя пост

Присетих се как Шефа ми се обясни в любов преди няколко години на Валентиновден (след десетилетия брак). Беше нещо от сорта, че никога не е скучал през цялото това време, в което сме заедно и че имал чувството, че има харем и никога не знае при коя от жените си ще се прибере след работа... Да се смееш ли, да плачеш ли или да си удариш главата в стената ... А разправяла ли съм ви защо знам как боли спукано ребро? Ама няма да се смеете ... Преди десетина години се случва случката. Началството тръгна на риба, приготвих му сандвичи и каквото се полага и си забрави водата. Хукнах по стълбите да го настигна, а той в това време се връща. Много се умили, че съм го мислила и така ме стисна, че изпищях. Чак на другия ден ми призна, че е чул пукането... После в Пирогов доктора не ми повярва, че е от обич, все ме питаше дали не е имало удари... Кви хора, бе !

Харем, А? ... мъже

Харем, ами.......а каква лИбов само! Не съм нито чула, нито чела за друга такава!

Ще падна под служебното бюро от смях
Ама нищо, дори и да пострадам, утре, петък , ще дишам магистрален, а после беломорски въздух и шъ съ опрая, само сега да спра да се смея

Снощи така ме заболя глава от яд, сигурно и кръвно вдигнах. Кали-нашата съфорумка ми прати резник от една много мечтана от мен хортензия, която си бях купила от Пландорекс, но охлювите ми я изядоха в градината. Цяла зима го обгржвам този резник, говоря му, че на слънчев прозорец в мазата го слагам, че похлупвам, отхлупвам да не мухляса и т.н. Разгеле тръгна, едни филизчета пусна чудни. До саксията с въпросната хортензия сложих друга с извадена от градината друга такава дето не вървеше и реших да я порасна в саксия на по-добро обгрижване и после да я върна в двора. Викам си тя Калината хортензия тръгна, взех и шишето, с което я похлупвах и го сложих на новата дето ще я доокоренявам. Сле два дни ми се стори ,че тази от която взех похлупващото шише е леко поомърлушена и викам си явно още трябва да и пазя по-влажно. Излязох в дворчето и гледам в един ъгъл едно срязано шише, взех го и похлупих. Снощи реших, че ще снимам да се похваля на Кали как съм отгледала нейния резник. Отивам щастлива, отхлупвам и....поразена от гръм, нито едно листо и един ГНУСЕН ОХЛЮВ в саксията. Смачках го с цялата злоба, която даже и не подозирах как изригна от мен. Явно в е бил в шишето от двора и не съм го видяла щото нали все бързам и съм си вкарала врага сама. Сега наторих останките и се моля да намери сили нещичко да избие. Не съм спала от яд /и кашлица де/. НЕНАВИЖДАМ ОХЛЮВИ и животински и човешки. Така, олекна ми като се оплаках щото само вие може да ме разберете.

ПП Това ми напомни за мама миналата година. Една съседка донесла събрани охлюви, че баща ми много обича да ги яде. Майка уж ги затиснала в найлоновия сак ама нали е жалостива да не се задушели им оставила малък отвор. Познайте какво заварва на другия ден- всичките краставички и тиквички в кофичките опасани до една. Викам-ми трябвало и е една маруля да им сложиш да не умрат от глад докато ги свариш .

Танче, Танчеее, охлювите само на крем за лице ги приемаме, а ! Как те разбирам, ако знаеш !

Tanet написа:... Майка уж ги затиснала в найлоновия сак ама нали е жалостива да не се задушели им оставила малък отвор. Познайте какво заварва на другия ден- всичките краставички и тиквички в кофичките опасани до една. Викам-ми трябвало и е една маруля да им сложиш да не умрат от глад докато ги свариш .

Ааахахахахаааа... ми така де, да хапнат като последно желание преди смъртната казън !

Поддържам винаги в банята една тубичка Клотримазол. И днес трябваше да купя, и за пореден път в аптеката казах: "Дайте ми един кледодендрон" Аптекарката доста помисли какво искам, докато се усетя и казах.

ама писна ми. Що съм решила че е клотримазола е кледодендрон, нямам представа, така ми звучи , сигурно ми е поне трети път.

Ами,те вече трябва да са запомнили какво значи клеродендрон.
Една дама,такава като нас ,връхлетя запъхтяна в цветарския магазин и изстреля ,че и трябва едно цвете/продавачката вече я гледа с широко отворени очи/,но явно в този миг името му й се изпари от главата и тя изтърси :"Еми,едно такова със зелени листа".