Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

[Titi]

Цялата тази история "Птича тор без пари", която открих вчера и до днес не мога да се спра да се хиля с глас, е за тази тема http://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?f=16&t=6113" onclick="window.open(this.href);return false;

[Гео, граф]

Цялата тази история "Птича тор без пари", която открих вчера и до днес не мога да се спра да се хиля с глас, е за тази тема http://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?f=16&t=6113" onclick="window.open(this.href);return false;

Титиииии, добре че беше ти, щях да изпусна купона ...

[mimeta]

Цялата тази история "Птича тор без пари", която открих вчера и до днес не мога да се спра да се хиля с глас, е за тази тема http://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?f=16&t=6113" onclick="window.open(this.href);return false;

Не бях отваряла темата, добре, че ѝ обърнахте внимание тук. :D:D


Искам да споделя нещо и прецених, че тази тема е най-подходяща – мъжа ми нещо беше настинал, та му изстисквах лимони. Така старателно ги изстисквах, че имах мускулна треска на подмишницата. Никога през живота си не бях имала мускулна треска на подмишницата.

[sadeyes]

Цялата тази история "Птича тор без пари", която открих вчера и до днес не мога да се спра да се хиля с глас, е за тази тема http://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?f=16&t=6113" onclick="window.open(this.href);return false;

Не бях отваряла темата, добре, че ѝ обърнахте внимание тук. :D:D


Искам да споделя нещо и прецених, че тази тема е най-подходяща – мъжа ми нещо беше настинал, та му изстисквах лимони. Така старателно ги изстисквах, че имах мускулна треска на подмишницата. Никога през живота си не бях имала мускулна треска на подмишницата.

Той дали оцени това твое усилие!

[ivanina]

ох...и аз така - от тогава мина една година ,а аз като се сетя за този случай ми става едно такова хем смешно хем засрамено но пък не спирам да се изумявам от себе си ...
И така - ден сряда, трети ден в който съм все първа смяна със ставане сутрин в 3ч. с ловене на служ. транспорт в 4ч. и започване на работа в 5ч. Сутрин , макар и рано отиването ни към фирмата - биваше добре!...но прибирането ни ставаше с градския транспорт и там започваше вече моят ад!
Та, този ден сряда беше последният ми работен ден /преди отпуск/ ... на следващия ден ми предстоеше пътешествие в странство в Тюркиша и планувах да си направя някоя друга покупка за някои нужни ми нещича преди заминаването .Метнала дамската си чанта през рамо и найлонова торбичка с работната униформа и някоя друга моя лична тениска и хавлиени чорапи за пране се качих в автобуса от последна спирка Дунав мост , настаних се удобно на единична седалка, като закачих на кутрето си торбичката с дрехите и автобуса потегли като всеки друг път за града. Беше слънчев, топъл септемврийски ден и слънцето много приятно нагряваше през прозореца , и на мен ми ставаше едно такова хубаво отпуснато .На два пъти се усещах как душата ми аха-а - тръгва ....отлита в един друг свят - на приказните сънища ,и аз засрамено се стрясках , като с адско усилие се мъчех да се задържа в реалността .....но кутрето ми не издържало ...омекнало в един момент и ме предало..изпуснало торбичката на пода.
Къде сред живите - къде сред мъртвите ,успявам да държа контрол на маршрута и спирките ...и успешно се приземих на желата от мен спирка. Влязох в магазина направих покупката си и реших да прибера стоката в торбичката си и започнах едно премятане на дамската си чанта от едната ръка в другата ...а торбичката си не виждах нито в една от двете си ръце чудех се - пулех се и взех да се оглеждам като обран евреин край себе си - в магазина ли съм я изръсила...но помен от нея нямаше. В един момент усетих че съм я изгубила и ми стана адски тревожно заради работната униформа , като си казах -"е сега вече чорбаджиите ще ме окачат на въжето/ще има плащай в брой/" и адреналинът ми се покачи. Набързо прехвърлих през ума си възможни моменти на изпадането и от ръката ми и твърдо си казах - в автобуса ще е! На автобуса му предстояха само две спирки до последната му където обикновено имат престой от десетина минути , и аз твърдо реших по най бързия начин да заваря автобуса на спирката.За целта дадох всичко от себе си - като се впуснах в един светкавичен бърз спринт на лъкатушене, между вървящите по тротоара хора ....до като в един момент видях на отсрещната лента на платното същото автобусче поело следващия си курс към посоката от където ме беше докарало.
Също както у любимите филми на ММ - улични гонки /в моя случай без престрелки/ успях да пресека из между колите платното , да се озова в отсрещната лента и давайки индиански знаци да накарам водача на автобуса да ме забележи и да спре. Метнах се на стъпалото на автобуса ....а той бърза да затваря вратата зад мен, а аз не мога да си кажа малкото име от умора и само викам ... не-не/няма да пътувам демек/!!! Направих две три дълбоки вдишвания и опит за говорене ...макар и трудничко получи ми се - човека ме разбра,показах му седалката на която съм пътувала в предния му курс и питане за някаква торбичка с дрехи!? - той се засмя и ми посочи сложена близко край него под таблото торба.Подскочих от радост , благодарих му с поклон и слязох от автобуса!
И така , в момент на екстремна ситуация- при която в рамките на половин час изгубих и отново успях да намеря изгубената си торба, открих че притежавам качества непознати за мен до сега - бърза и адекватна реакция и перфектно справяне с възникналият проблем ! ...направих си нова преоценка и още по- вече за уважавах себе си!

[kim]

Преди години отивам по работа в столицата. Адреса, който ми трябваше беше на Цар Борис, вече не помня кой номер.
Слизам на Централна автогара, но твърдо съм решена да не хващам такси от там, че веднъж вече ме бяха хванали за шаран Решавам да тръгна посока Витошка/че кой не знае Витошка/ и след време вече решавам да взема такси. Мятам се в едно и казвам към Цар Борис... И като се започна едно пътуване ха насам-ха натам, по едно време му казвам на шофьора: "Г-не, ще пристигнем ли скоро /вече подозирам как пак ме хващат на въдицата/и твърдо решавам да му покажа, че горе-долу знам къде е Цар Борис и продължавам-"като че ли беше пресечна на Витошка" . Получавам недоумяващ поглед с въпроса " Вие кой Цар Борис търсите?" Ми викам ул. Цар Борис...
....Тук малко ще прескоча, но завърши така "Че вие ме хванахте две пресечки по-надолу"
Върна ме човека, от където бях се качила, платих си доброволно, ама от къде да знам, че имало и булевард

[Гео, граф]

... ама от къде да знам, че имало и булевард

Ким, твоята история ми прилича на оня виц дето един мнооого пиян се качва на такси на Централна гара и завалено поръчва: ''Карай ме на гарата". Шофьора смаяно се обръща и казва: ''Ама ние сме на гарата!". Човека го поглежда с укор и му се кара: "Ааа, друг път да не караш толкова бързо !!!"

[kim]

Гео, аз имам няколко случки с таксита Веднъж пък хванах едно от хотел "Хемус"
до една от универститските болници . Онзи беше леко бесен и на слизане аз му благодаря, пък той вика:
"Щяха да ви се изтъркат пътъчките" Пък аз: "МОЛЯ..???" .
Ами какво да направя? За мен това са си големи разстояния

[Noel]

Гео, аз имам няколко случки с таксита Веднъж пък хванах едно от хотел "Хемус"
до една от универститските болници . Онзи беше леко бесен и на слизане аз му благодаря, пък той вика:
"Щяха да ви се изтъркат пътъчките" Пък аз: "МОЛЯ..???" .
Ами какво да направя? За мен това са си големи разстояния

Щяха да ви се изтъркат пътъчките....
Много ми е смешно това...

[kim]

Още една таксиджийска история в София. Отсядам в моя близка за около десетина дни, тя живееше тогава в "Красна поляна", близо до станцията на метрото, точно на един булевард, дето като тръгнеш по него направо излизаш до църквата "Св. Неделя"/ако не се бъркам вече/ Решавам да тръгна на разходка сама, тя ме изпраща и казва, че до там , където искам да стигна повече от 5 лв. няма да ми вземат./това пак преди години/.
Качвам се, човека ме заговаря, явно улавя мек акцент и пита: "От къде да минем г-жо" и аз подготвена изтърсвам:
" Не знам, но повече от 5 лв. нямам"