Форум HobbyKafe.com

... Миленски, едва ли щеше да изглеждаш толкова щастлива, ако беше ... другаде

milena02 написа:Гео, нали знаеш, че една снимка казва повече от хиляда думи?
Ето ти отговора на въпроса, зададен в темата. Обърни внимание на налудния, но щастлив блясък в окото. В неделя една приятелка ме изненада с фотоапарат, докато си човърках сред розите.
jpg?r=0[/img]

...О - о , Миленка ... това е обичайната ни санитарна обиколка с ножицата в ръка за почистване на прецъфтелите и скапалите се от дъжда рози , а къде ти е кошчето за боклука - да не ги хвърляш по земята В едната ръка кошчето - в другата ножицата ,аз така си правя разходката между тях - ВЪРХОВНО удоволствие , само дето от време на време се убождаме и надаваме по някой друг отчаян крясък

Noel написа:Люб
Благословията от Бог идва по трудния начин.
Прекрасен разказ!

Noel написа:Люб
Благословията от Бог идва по трудния начин.
Прекрасен разказ!

А пък аз съм си съвсем обикновена.Откакто се помня около мен винаги е имало цветя.Майка ми правеше най-хубавите петунии на балкона.Целият квартал се извървяваше да им се радва.Обикновени.Розови и бели.Ухаещи невероятно вечер при залез.Като бухнали облаци .Идваха пеперуди и един голям летящ бръмбар с дълъг хобот.Приличаше на колибри.Късахме фунийките и ядяхме нещо сладичко от тях с брат ми.Дори свирехме с тях.В градинката пред блока цъфтяха цветя от пролетта до есента едно след друго.Сега майка я няма и градинката пред блока я няма.
Докато ми се прииска и аз да имам мои цветя.Появиха се кактуси на прозореца на студентската квартира.Разнасях ги с мен като деца.
Домъкнах ги от София в Русе .Появи се ММ и започнахме да разширяваме колекцията си от кактуси .Над 300 саксийки с бодливи красоти сместихме у дома.Ходехме по изложби и срещи с кактусисти.Купувахме антикварни книги.Тогава нямаше интернет и така си ставаше.
Децата се научиха от личен опит ,че не се пипат цветята на мама и тати.
Докато един ден синът ми каза под една кайсия -"мамо ,откъсни ми черешки".Тогава купихме къщата на Балкана и се започна.Исках всичко да има .
Оня ден като разбрах ,че пороят е прекъснал пътя и е вилняла водата ,осъзнах какво е за мен градината.Увесих нос , но после реших ,че това е причина да я направя отново, защото удоволствието е в правенето на красотата.Кратко съзерцание и ти се иска нещо различно.Поне при мен е така.Слава богу ,нещата не са толкова страшни и с известни усилия ще я възстановя .Появиха се нови идеи и планове и ми стана леко на сърцето.
Сега знам ,че не се страхувам от стихиите и случайността ,защото градината е в мен,в мислите и сърцето ми.Да сме здрави.Останалото е желание.Да правим красота и да създаваме хармония.
Получи се накъсан разказ ,но докато писах тук , обяснявах по скайпа на дъщеря си как се прави тирамису.Утре децата в детската ясла в Германия ще ядат сладкиш,направен от моето дете .Това е . Щастието трудно се описва с думи.

МГХ написа:....
Сега знам ,че не се страхувам от стихиите и случайността ,защото градината е в мен,в мислите и сърцето ми.Да сме здрави.Останалото е желание.Да правим красота и да създаваме хармония.
......Това е . Щастието трудно се описва с думи.

Благодаря ти, МГХ, чудесно казано! Така трябва да бъде....

МГХ написа:А пък аз съм си съвсем обикновена.Откакто се помня около мен винаги е имало цветя.Майка ми правеше най-хубавите петунии на балкона.Целият квартал се извървяваше да им се радва.Обикновени.Розови и бели.Ухаещи невероятно вечер при залез.Като бухнали облаци .Идваха пеперуди и един голям летящ бръмбар с дълъг хобот.Приличаше на колибри.Късахме фунийките и ядяхме нещо сладичко от тях с брат ми.Дори свирехме с тях.В градинката пред блока цъфтяха цветя от пролетта до есента едно след друго.

Безметежно и красиво, веднага се пренесох тук http://www.adme.ru/hudozhniki-i-art-pro ... vo-717510/" onclick="window.open(this.href);return false;

Да.Опитах се да направя детството на децата си така вълшебно и незабравимо като моето.Сега не знам дали бих могла да го сторя за внука си,но си струва да опитаме да им дадем шанс да усетят свободата на природата и нейната безметежност.Дори когато с маркуча поливат съсипвайки бабините цветя ...

МГХ написа:... Сега знам ,че не се страхувам от стихиите и случайността ,защото градината е в мен,в мислите и сърцето ми.Да сме здрави.Останалото е желание.Да правим красота и да създаваме хармония.

...Това е . Щастието трудно се описва с думи.

Милена, благодаря ти за тези думи !

Специални поздрави на твоя чаровен съпруг-кактусар. Прегръщам ви и двамата !!!

Защо градинарствам ... От мазохизъм най-вероятно. Четири часа следобед във вятъра и студа садих рози, вадих рози, бодох луци, чистих листа, разглобена съм, главата ми се мотае, краката ми треперят, ръката ме боли... А най-ненормалното в цялата тази история е, че съм доволна баси