Re: Защо градинарстваме ?
Публикувано на: Май 18, '14, 16:41
Като останах само аз стопанка в двора, близо 2 дка, макар на пъпа на града, и оставаха 2-3 години да се пенсионирам, трябваше да измисля какво ще правя с времето си. Реших да направя подарък от 60-годишната Мария за 80-годишната Мария, каквато ще съм след почти четвърт век. И започвах да правя цветната си градина. Така имах време за себе си. Времето на компютрите във всеки дом беше още далеч и се абонирах за цветарски списания и вестници. Събирах изрезки в папки за различни видове цветя. Стара приятелка с техникум за цветарство и озеленяване ми подари своя книга "Практическо ръководство по цветарство", издание от - дръжте се да не паднете - 1965 г. 
и ми подари 2 кила луковици лалета. А първите цветя си набавих не от магазин, защото освен саксийни и букети нищо друго не се продаваше. А още първата есен от... купищата растителни отпадъци пред дворовете. Тръгнах с приготвени фунийки от вестник и химикалка и 3-4 найлонови торбички. Надписвам от какво цвете слагам семена във всяка фунийка загъвам и местя в друга торбичка за пълни фунийки. Намерих изхвърлени ириси, далии и прибирах, коренища цветя - прибирах. През лятото обиколих да видя къде какво ще си харесам и си записвам в кой двор какво от моите цветя няма и какво ще искам от там. Приготвих си есента армагани за дворовете, от които нещо определено ще искам. Предлагам това, това и това и искам "ей онова". И получавам! 
Като пътувах по работа в големи градове, винаги обикалях цветарски магазини и мъкнеш луковици, семена, коренища. Първите ми 4 сорта купешки клематиси, цъфнаха до един ... Дороти. 
Разбира се, трите намерих къде да ги подаря и продължих да купувам нови. Сортовете лалета станаха около 30-40. 2-3 години, след като си бях купила компютър, ми се наложи - ща не ща - на точно определена дата да имам интернет. Свърших си работата в този ден и след година реших все пак да видя дали в прехваления интернет 
мога за намеря и други хора с цветни градини. След един форум, който ми се видя много елементарен, после втори, който пак не ми пасна, най-сетне в този форум 
намерих своя виртуален дом.
Защо градинарствам? По много причини. Защото всяко цвете, в което се вгледам, ме омайва с красотата си! Заради мисията си - да поднеса на 80-годишната Мария подаръка от 60-годишната Мария. Защото обичам хората, а цветята сближават хората. За да разтоварвам психическото напрежение първо от проклетите дела, а сетне когато останах сама, без Ники1... Оживях и донякъде се запазих, благодарение на градинарстването. Защото се кефя да съм зарината в калта, ноктите ми да са нащърбени и само с ръкавици да обувам чорапи.
И защото обичам земята. Когато за временно ползване в далечната 1995 г. ми дадоха за пръв път да обработвам 120 дка и засяхме слънчогледа, за мен беше един велики ден! В памет на предишното поколение, създало и опазило този имот, и в името на поколението след мен, бях успяла да възстановя тази земя и събрах куража да я засея! Единствена в града! 
/Без да броим арендаторите - те са друга боза. 
/ Целия ден бях подтичвала след сеялката да гледам от всички ботуши ли падат семена, да не се запушило някъде, да не кара напред с празни сандъци... да подсее двата края на редовете, където обръща... Побърках тракториста! Накрая пъхнах в ръката му бакшиш за добре свършената работа и тракторът със сеялката замина. /Заплащането на услугата е отделно и шефа му ще му плати надницата./
Най-сетне останах насаме със земята. Нямах друг начин да изживея чувствата си, а просто легнах по гръб в прясната бразда и зареях поглед в облаците, озарени от залеза.
и ми подари 2 кила луковици лалета. А първите цветя си набавих не от магазин, защото освен саксийни и букети нищо друго не се продаваше. А още първата есен от... купищата растителни отпадъци пред дворовете. Тръгнах с приготвени фунийки от вестник и химикалка и 3-4 найлонови торбички. Надписвам от какво цвете слагам семена във всяка фунийка загъвам и местя в друга торбичка за пълни фунийки. Намерих изхвърлени ириси, далии и прибирах, коренища цветя - прибирах. През лятото обиколих да видя къде какво ще си харесам и си записвам в кой двор какво от моите цветя няма и какво ще искам от там. Приготвих си есента армагани за дворовете, от които нещо определено ще искам. Предлагам това, това и това и искам "ей онова". И получавам! Като пътувах по работа в големи градове, винаги обикалях цветарски магазини и мъкнеш луковици, семена, коренища. Първите ми 4 сорта купешки клематиси, цъфнаха до един ... Дороти. Разбира се, трите намерих къде да ги подаря и продължих да купувам нови. Сортовете лалета станаха около 30-40. 2-3 години, след като си бях купила компютър, ми се наложи - ща не ща - на точно определена дата да имам интернет. Свърших си работата в този ден и след година реших все пак да видя дали в прехваления интернет мога за намеря и други хора с цветни градини. След един форум, който ми се видя много елементарен, после втори, който пак не ми пасна, най-сетне в този форум намерих своя виртуален дом. Защо градинарствам? По много причини. Защото всяко цвете, в което се вгледам, ме омайва с красотата си! Заради мисията си - да поднеса на 80-годишната Мария подаръка от 60-годишната Мария. Защото обичам хората, а цветята сближават хората. За да разтоварвам психическото напрежение първо от проклетите дела, а сетне когато останах сама, без Ники1... Оживях и донякъде се запазих, благодарение на градинарстването. Защото се кефя да съм зарината в калта, ноктите ми да са нащърбени и само с ръкавици да обувам чорапи.
И защото обичам земята. Когато за временно ползване в далечната 1995 г. ми дадоха за пръв път да обработвам 120 дка и засяхме слънчогледа, за мен беше един велики ден! В памет на предишното поколение, създало и опазило този имот, и в името на поколението след мен, бях успяла да възстановя тази земя и събрах куража да я засея! Единствена в града! /Без да броим арендаторите - те са друга боза. / Целия ден бях подтичвала след сеялката да гледам от всички ботуши ли падат семена, да не се запушило някъде, да не кара напред с празни сандъци... да подсее двата края на редовете, където обръща... Побърках тракториста! Накрая пъхнах в ръката му бакшиш за добре свършената работа и тракторът със сеялката замина. /Заплащането на услугата е отделно и шефа му ще му плати надницата./Най-сетне останах насаме със земята. Нямах друг начин да изживея чувствата си, а просто легнах по гръб в прясната бразда и зареях поглед в облаците, озарени от залеза.
Кой му пука за болежките в в кръста, надраните от розите ръце, обруленото от вятъра и слънцето лице, когато в слънчевото утро с любимата чаша кафе казвам добро утро на устремилата се за живот семка и розовата пъпка, обсипана с капчици диаманти. Времето е спряло и има щастие в този миг. А какво блаженство е "да се извъргаляш като магаре" на току що окосената ухаеща поляна...