Форум HobbyKafe.com

https://sputnik.bg/mikrobi-antidepresan ... htastlivi/" onclick="window.open(this.href);return false;
спешно трябва да заровим ръце в земята

нашият случай направо си е за ново научно изследване в Харвард

Tanet написа:Аз пък не мога да реша дали обосновахме или оборихме това заключение7
“ Той също така допълни, че учените са били още по-изненадани и от факта, че голяма част от ползите, свързани със зеленината, имат връзка с психичното здраве."
Предвид последните форумни драми

Тани, ще ме умориш Представям си физиономиите на учените, когато са констатирали тия открития Сега що се сетих за Луи дю Финес!

Трябва да ни прожектират през зимата зеленина, както в Пекин им прожектират слънце.

"...Престригването на тревата и плевенето могат да се превърнат в начин на живот, сине мой....Защо ли? Защото те карат да се наведеш, поне за малко да обърнеш гръб на всички хора и на целия град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където пак си спомняш, че имаш нос. А когато по този начин останеш сам със себе си, ти наистина идваш на себе си за известно време; останал сам, имаш възможност да обмислиш нещата из основи. Градинарството е най-хитрият начин да си пофилософстваш скришом. Никой не се досеща, никой не те укорява, никой не те подозира, а ти си се потулил тук, един Платон сред божурите, един Сократ, който прекопава боровата си горичка. Човек, помъкнал чувал с тор по своята ливада, е същински Атлас, който оставя Земята да се върти с лекота на неговото рамо... Копай в земята, рови се в душата..."

"Вино от глухарчета" Рей Бредбъри

О, Танче, какъв диамант си открила !!!
Благодатя ти за споделянето !

Невероятен цитат, Танче! Веднага си изтеглих книгата и започвам да я чета.

Танет, как се сети за стария Рей Бредбъри?
Върна ме в младините с този цитат.

Танет, върна ме назад във времето и отново си припомних Рей Бредбъри. Тогава четях всичко от него и сега книгите са подредени в библиотеката на балкана.
Саше , така си го написала , че чак го усетих това нетърпение на градинаря. И аз съм градско дете , но имах невероятния късмет в ранните си детски години с баба и дядо на село.После и те се преселиха в града.Сега се замислям какво ще стане когато ще остареем с ММ и няма да можем да пътуваме всяка седмица по 130 км нататък и толкова насам за среща с природата . Дали не трябва да се замисля за градина наблизо ?

Толкова е истинско.....
На времето не беше ми направило впечатление.