Форум HobbyKafe.com

Julieta7777 написа:Градинарстване - панацея!!!

http://agronovinite.com/10-prichini-da- ... dinarstvo/

Хахаха Националното градинарско бюро ( в Илинойс ) е можело да си спести време и пари, ако беше чело тук

Родена съм и съм живяла в София, преди да забележа Сръчко и да го оженя за себе си. Та преди този момент бих се усмихнала снизходително на всяко твърдение, че на стари години ще живея на село и ще бъда щастлива от това.
Отначало идвахме в Тъжа само в събота и неделя, но от няколко години живеем постоянно тук. Няма по-ценно от това. Опитвам се да измисля подредени думи за да опиша защо, но нищо не излиза.
Всъщност за мен градинарстването е като подготовка за празник. На празника хубавото му е във вълнението по подготовката и очакването. Кого ще поканим, дали ще дойде, менюто...,как да го приготвя, коя рецепта е най-подходяща, дали нещо няма да ме провали в последния момент, какво да облека/това последното ми е най-малко важно, само от приличие и уважение/ и прочие вълнения. Самият празник бързо прелита, няколко часа и...остават само спомени. Така е и с градината: това дали е презимувало, ще се покаже ли от земята, дали се развива добре, сянка ли му е или слънце, дали не го преполях, ще направи ли цветоноси, а има, дали ще ги задържи, ще цъфне ли, ааааа цъфна какъв празник . В това време някой друг леко показва носле от земята и така целия сезон. А зимата ли? Зимата мечтая, избирам нови мечталки, планирам кое къде ще предислоцирам, за да отворя място на новите и...пак идва безкрайният празник.
И така не усещам, че лошотиите минали покрай мен и въобще не съм ги отразила. А Убавиньите, аааа тях си ги отмятам подобаващо.
Много ми е важно, някой да се съласи да му покажа какво е преживяло зимата, какво е цъфнало и колко е порастнал някой друг.В този ред си намерих точното място с идеята да представям градината си на гости на Павел баня, защото те дали от неудобство, дали от други съображения ме изслушват търпеливо и аз мога да си разказвам на воля. Разбира се, по-важно ми е да споделям тук, в този НЕВЕРОЯТЕН ДОМ - форума, но не винаги мога да цъкам фотки за всяка кека и да очаквам да ръкопляскате и да изпадате в телешки възторг, щото ей таз тревица е извадила още едно стръкче

http://www.arenamedia.net/na_arenata.ph ... u_id=16047" onclick="window.open(this.href);return false; - жените градинарки живеят по-дълго

“Бяхме изненадани да наблюдаваме такава силна връзка между увеличеното излагане на зеленина и ниската смъртност“, заяви Петер Джеймс от училището за обществено здраве към Харвардския университет.

Аз пък не мога да реша дали обосновахме или оборихме това заключение7
“ Той също така допълни, че учените са били още по-изненадани и от факта, че голяма част от ползите, свързани със зеленината, имат връзка с психичното здраве."
Предвид последните форумни драми

https://sputnik.bg/mikrobi-antidepresan ... htastlivi/" onclick="window.open(this.href);return false;
спешно трябва да заровим ръце в земята

нашият случай направо си е за ново научно изследване в Харвард

Tanet написа:Аз пък не мога да реша дали обосновахме или оборихме това заключение7
“ Той също така допълни, че учените са били още по-изненадани и от факта, че голяма част от ползите, свързани със зеленината, имат връзка с психичното здраве."
Предвид последните форумни драми

Тани, ще ме умориш Представям си физиономиите на учените, когато са констатирали тия открития Сега що се сетих за Луи дю Финес!

Трябва да ни прожектират през зимата зеленина, както в Пекин им прожектират слънце.

"...Престригването на тревата и плевенето могат да се превърнат в начин на живот, сине мой....Защо ли? Защото те карат да се наведеш, поне за малко да обърнеш гръб на всички хора и на целия град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където пак си спомняш, че имаш нос. А когато по този начин останеш сам със себе си, ти наистина идваш на себе си за известно време; останал сам, имаш възможност да обмислиш нещата из основи. Градинарството е най-хитрият начин да си пофилософстваш скришом. Никой не се досеща, никой не те укорява, никой не те подозира, а ти си се потулил тук, един Платон сред божурите, един Сократ, който прекопава боровата си горичка. Човек, помъкнал чувал с тор по своята ливада, е същински Атлас, който оставя Земята да се върти с лекота на неговото рамо... Копай в земята, рови се в душата..."

"Вино от глухарчета" Рей Бредбъри