Защо градинарстваме ?

[Анета]

Градината,ех градината!Гео,благодаря за хубавата тема.И аз като Спатафилия преминах през различни етапи.Като по -млада не обръщах внимание много на цветятя.Вкъщи имах един фикус ,палма и семейно щастие,и това е .По късно започнах да населявям терасата с петунии,мушкати и сакъзчета.Вградината на села залагахме повече на зеленчуците.Е имахме и малка градинка с обичайните за село цветя и две -три рози на които не отдавах голямо значение.Но откакто попаднах на този форум у мен се запали неистово желание за зацветяване и градинарстване.За което съм страшно благодарна!Влюбих се в розите и сега градината ми е пълна с тях.И не само ,ами лалетата,лилиумите и много други.А когато работя в градината се чувствам щастлива.Дори да съм имала неприятности ,нерви,главоболие всичко изчезва!Нямам търпение да дойде събота и да си видя градинката.Обикалям я и поздравявам всако цвете като стар приятел.Вече не мога да живея без да градинарствам! Това според мен е любов до живот.

[Гео, граф]

ами... ..аз съм прагматик - нищо друго не е толкова хубаво за правене.

Гео, страхотна тема.
Някога, в една книжка, прочетох едни разсъждения на тема бързането. Как все бързаме, нямаме свободно време, трепим се да работим почти през цялото време, за да изкараме пари и с тях да си купим времеспестяващи уреди. А времето, което те ни спестяват, отново работим и бързаме, и печелим пари, за да си купим още по-времеспестяващи уреди. Автора си призна, че с това безумие е приключил, когато решил на отиде на една хижа в планината, без ток и без никакви времеспестяващи уреди. И се оказало че никога не е имал толкова много свободно време .

На един прекрасен тропически плаж под една палма си лежал местен човек само по къси гащи, със сламка в уста и се наслаждавал на гледката. Минал американски турист, спрял се и попитал човека какъв е и какво прави.
- Рибар съм и се радвам на живота.
- А защо не работиш ?
- Вече работих. Излезнах сутринта в морето, хванах си риба за обяд и сега си почивам.
- Но ти би могъл да промениш това, да станеш богат - казал американеца.
- Как ? - попитал човека.
- Лови риба цял ден, продавай я на туристите и така много дни. Събирай спечеленото и си купи още една лодка. Наеми човек, който да я управлява и да ловува за теб. С течение на времето ще натрупаш пари за още лодки, направи флотилия, купи риболовни кораби, построй консервна фабрика, изнасяй в цял свят - така се става богат.
- А като стана богат какво ще правя ? - отново попитал човека.
- Как какво ?! Ще си лежиш на плажа със сламка в уста и ще се наслаждаваш на гледката ...

.....................................................................................

По спомен преразказах тази история на Ерик-Емануел Шмит. Няма нужда да я коментирам, само се усмихвам .
И поздравявам Калико за тази фраза : Нищо друго не е толкова хубаво за правене - тя може да бъде слоган на Хобикафе

[Tanet]

Като малка прочетох "Тайната градина". Там децата, от които едното на инвалидна количка си имаха тайно свое място където да споделят детския си свят - една изоставена дива градина , пълна с подивели розови храсти и треви. Тогава почувствах, че имам нужда и аз от такова място. По-късно прочетох "Шинагото" на Джек Лондон и мечтата на героя му за "градинката на утринния покой", в която той ще си пие чая и медитира върху цветята. ПРедставяте ли си, той прие присъдата от 20г затвор съвсем спокойно, като си мечтаеше как бързо ще се изнижат и той ще се върна в своята градинка. После разбрах, че не мога да имам деца по естествен път - това много преди да се омъжа, което ми изглеждаше и невъзможно и тъй като не съм надарена с никакъв талант или умение, което много ме натъжаваше , открих,че да отглеждам цветя е това,което ме прави щастлива. Да изляза сутрин на терасата, да преброя отново пъпките и да видя коя се готви да се отвори, коя още я е срам, пък не дай Боже нещо да е увяхнало или умиращо, направо ми се скапва настроението. И сега като не съм вкъщи и си представя,че цветенцата ми са жадни или има опасност от мана и въшки, страдам като за човек докато не си ги видя и обгрижа. Обичам да ги целувам и да ме милват по бузите - гледам и Дени ги целува, явно ме е видяла. После открих градината на село - баба садше много и модерни за времето си китки. Почнах с розите, после дойде интернет и Нептун с неговите клематиси и той ме покани тук, откъдето няма да си отида никога ако не ме изгонят . После разбрах, че има композиции, концепции за градина и т.н и накрая се запознах с вас и това е най-голямата ми радост след Деничка. Дето е писал поета " после борбата най-много обичам вас" При всяка процедура на тръгване заставах в градинката си и се обръщах към цветята си да ми пращат от безценната си енергия, а те успокоително ми се усмихвихи и изпращаха с любов. Цветето ще ти отговори с любов дори да го нараниш, дори да го изкорениш. В него няма егоизъм, само безмълвна хармония и покой. Имам длани, твърде големи за дама макар и не груби. Реших да се видя с френски маникюр , макар и да бях скептична. Харесах се, но само след 5 часа вече бях заровена в пръстта, просто е неспасяемо и изрязах маникюра Пък и да ви кажа, като съм ядосана на ММ вместо да викам до небето и да си тровим нервите, отивам си в градинката и като не се кача 5часа той идва и ме пита къде е сбъркал и така стигаме до консенсус Цветята не са просто мои деца, те са моя свят, моята планета, моята звезда в големия и тъмен абсолют.

[Noel]

Pepina,Tanet, трогнахте ме,момичета
Гео,прекрасна тема

[laydidi13]

Аз какво да кажа,повечето сте го описали толкова конкретно,че не ми остава нищо друго освен да се повторя.Спатифилия,напълно те разбирам,за свекървата,аз водя същата битка с моят свекър,по средата на градинката посадил ябълка,лук,чесън,аз му говоря ,че не е естетично,той неговата си знае.Скъсявала съм му двора,аз пък взех,че се поразсърдих малко,не си ходихме известно време и той,влязъл в пътя.Сега пък тикви,било време за тях,нямал място,та така,да не ви отегчавам.Сега голямата ми страст са градинските цветя,купувам,който ми подари ,засявам,с две думи залагам,но много трудно се създава прекрасна градина.Грънци,менци,стари сърпове,колела от каруца,всичко вземам и търся,майка ми се чуди,за какво са ти тия вехтории.Аз пък се чудя на нея,как вехтории викам,това са автентични неща,хората дават луди пари за тях.Прибирайки се към Бургас ,минавайки през различни села,спираме,питам хората ,дали нямат нещичко за изхвърляне,,луда работа.Човек преминава през определен период от живота си през различни етапи,ако някой ми беше казвал,че ще ми се ходи на село ,да копам,да ровичкам нещо,нямаше да му повярвам.А сега дойдат ли почивните дни все ме тегли натам ,да видя,какво е цъфнало,да му се порадвам,да си направя някоя и друга снимка....да подишаме чист въздух.Ех,страсти,градинарски!Гео,благодаря за темата!

[ljuboznatelna]

Ах, Гео, от месец се мъча да пиша такава публикация в блога си и все отива в коша Сега ме вдъхнови отново Ще я напиша първо там, защото ще стане дълга. Бях я илюстрирала карикатурно , подобно на онези идиотски рисунки във фейсбук, за да вкарам хумор, заради отчасти сълзливото съдържание, а и дългото четене не е по вкуса на повечето и се минава по диагонал. Обаче после не седнах да пиша и драсканиците отидоха в печката.
Прочетох ви всички и да знаете, че съм точно като вас

[serena]

Пепина, Танет, усмихвах се през сълзи, докато четях постовете ви Цветята и котките за мен са двете неща, които ме спасяват от цялата дивотия на света, и аз броя сутрин пъпките и ходя през час-два да ги гледам дали най-случайно не са се разтворили. Маникюр с лак си правя много рядко, и то най-обикновен, защото покрай цветята и котките постоянно си мия ръцете, но не ми и липсва. Цветарстването, макар и в толкова малък мащаб, определено ми носи любов, смирение и щастие и не мога без него.

[Noel]

Не е само маникюра
Епохата преди градинарстването хвърлях луди пари за козметика .И никога не се харесах.
Сега парите ми отиват за цветенца,а луничките и градинския загар мнооооого добре ми стоят.
А възглавницата ....мека е,защото в главата ми са предимно цветни мисли

[denitsavm]

Защото сме щастливи

[sendi1966]

Много хубава тема сте започнали,която и мен ме накара да се замисля защо градинарствам?Досега не бях се замисляла много,защото просто ми идва отвътре.Откакто се помня аз сея китки,къде в саксии,къде по двора.В последните години страстите по китки се засилиха Покойната ми майка казваше,че съм се метнала на баба-каквото и да посея все ще се хване.Навремето докато си бях на село неомъжена голяма война водех с баща ми(също покойник) за цветята.Така да ги мразеше,но нали му бях любимка ме изтърпяваше.След време мама не можеше цвете да посади от него постоянно мрънкаше.И сега като отида на гробищата със страх оставям цветята.Но това е друга тема да не ви оттегчавам.
Та защо градинарствам?Ами искам като се прибера от работа да поседна отвън на беседката и да си почина спокойно сред цветята.След това започвам обиколката-какво е поникнало,какво е нацъфтяло.Колкото и да съм уморена след време умората изчезва.В събота и неделя започвам активно да сея,да плевя и ми става леко на душата-макар че ми е тежко на кръста и краката Приятно ми е да съм заровена в пръста,като че ли тогава тревогите и нервите ми остават там.И не на последно място както казвам на дъщерята-искам да остане нещо след мен за внуци и правнуци.Друго ако не то разите ще останат и дръвчетата.Тя е пълна противоположност на мен ,не я интересуват цветя но не и и пречат.Явно е взела тая черта от дядо си. Градината ми не е много подредена,но аз и така си я харесвам.Имам подкрепата на свекървата(много ми помага жената) на съпруга ми(премълчава си за парите които давам за китки) обаче му е и драго като дойдат приятелите му и започнат да хвалят градината.Та това е.