Моите приключения в Нормандия

[ida_ili64]

Доби, спомням си на времето, когато ми каза, че тук от края на септември, до края на март времето е отвратително- сиво, мгливо, дъждовно и бозаво... А аз си каах : "Е, чак пък толкова?!" Но всеки ден, когато се свъси и завали,се сещам за думите ти. Хубаво е, че поне мъгла си нямаме, щото виж, тя вече ще ме потиска .
А иначе пиша точно това, което преживявам и усещам, давам си сметка, че пристигнах тук с много претоварена психика и много умора натрупана както в тялото си, така и в гънките на мозъка си, това място ми подейства като балсам на душа, като оздравителен санаториум. Може би, ако всичко ми бе наред и се чувствах много фит, щях да погледна с други очи на това място. Знам ли? Важното е, че сега е така и се радвам, на тази ''моя " си Нормандия.

[ida_ili64]

И така, дойде време да си взема довиждане с Нормандия за втори път... Багажът е събран, колата до преди малко я товарих- поча Вилфрид, но се предаде- разбираемо е.

Сложно е да наместиш толкова много багаж, в съчетание с толкова много саксии с цветя и да ти казват: "Внимавай с това, поооолека, затисна тази клонка, над тази чанта нищо няма да поставяш, че да не се изцапат нещата - в нея са подаръците."
Всичко вече е подредено.Колата тихичко седи в двора и чака утрешния ден, за да ни преведе почти по дължина на Франция, на 1200 км на югоизток от тук, до Линдау.

Последните слънчеви лъчи за този ден обливат крайчето на двора...който някак си е притихнал. Дори и двойката огромни гълаби, които обитават дървото в ъгъла не гъкнаха, както вземамх саксиите с рододендроните и камелиите.
Тъжно ми е и някък... пусто вътре в мен.В гърлото ми е заседнала буца, дави ме, а аз геройски се правя, че не ми се плаче... Поредното сбогуване, поредното пътуване и...поредната частичка от мен, останала в тези стени и този двор, който вчера бе толкова жив със моите саксиийки, под почти цъфналия люляк в ъгъла

, с разпилените клони на храста, който не се стърпя и подрязах
,
както сторих същото и с розите отпред...

Милите, сигурно не бяха рязани поне 2-3 години, нямах много избор, рязах до здраво,но пък това, което избива,отново, не се задушава в живата ''бодлива тел'' от старите и изсъхнали клони. Поне не могат да ме натупат за стореното- трябва да ме гонят доста на далеч, за да го сторят .
И така... утре тръгваме. Днес за последно бях в Шербург- да купя малко подаръци за децата ни, и да измина за последно така познатия път от 40 километра... И ми се сви нещо от вътре, макар да знам, че пак ще дойда тук, все едно как и кога- ще дойда!
Исках да ви снимам невероятния факел на червения рододендрон, разцъфтял явно в последните дни до езерото, за което ви разказах, че е много красиво, но се оказа, че съм си оставила фотото в къщи... , мисля, че инстинктивно нарочно. Тези последни мигове запазвам за себе си, но рододендрона е нещо, което си струваше да ви покажа, ако знаех, че ще ми се изпречи на пътя... Невероятно усещане бе за мен- всичко зелено на около и изведнъж изплува един ярък, в наситено червено орол и с неговите над 2 метра във височина и поне толкова- ширина, просто зашеметява. В него моментсъзнах, че понякога и при цветята важи правилото: " И сам войнът- е войн."
И така... довиждане моя Нормандия, до следващия път! Много неща не успях да ви разкажа и покажа, те са запечатани както на диска на компютъра, така и дълбоко във моята памет. Може би така трябва, а може би, някой ден в който се усетя в безтегловност, ще се разровя в албумите от тук и ще ги споделя с вас? Може би...
Пожелавм ви спокойна нощ с последния мой залез от тук...

[flora]

Лек път, Ида! Чакаме те тук. Снимай и по пътя си насам и разказвай.

[Titi]

С нетърпение очаквам следващото ти приключение, Ида.

[Tanet]

Спокойно пристигане Ида и чакам новия ти разказ...

[Noel]

Чакаме те

[ida_ili64]

Отново съм французойка. И понеже пътуването ми обхваща 6 държави , пожелание на доста хора започнах да го разказвам като пътепис в части, първата е Румъния и може да я прочетете тук:

http://diva-edel-art.blogspot.fr/2014/0 ... st_27.html" onclick="window.open(this.href);return false;
Отивам да поздравя Океана - липсва ми, а от неделя все вали... сега утихна, няма да пропусна възможността!

[Noel]

Привет французойке
Малко е тъжно,че пътищата в Румъния за две години не са се променили.
Но смесицата от стилове е винаги интересна.
Поздрави океана и от мен,а продължението на пътеписа очаквам с интерес

[ida_ili64]

Океана си беше ''дошъл'', за да ме види. Почувствах се така, сякаш не бях си тръгвала...

Нацъфтели са едни сукулентни- на всякъде по каманаците

и рози,ама за които не се полага грижа, вплели са се в юки и храсти

И едни треви с много пухчетата- на всякъде са, даже смятам даси купя саксийка и да си засадя, та да си ги принеса в БГ на есен, въпроса е дали са студоустойчиви?


Пълно е и с рододендрони, тук явно държат дълго, заради не високите температури и многото валежи, почнаха да цъфтят в началото на април, а в края на май са все още свежи!

И една красива къщурка- миниатюра, до сега не бях я забелязала, незнайно как?

[къщичка]

Снимките с океана са жестоки! Май там усещаш твоето "у дома". Само като гледам снимката е ми става едно приказно и реещо...
Бъди много щастлива, Иде!