Камоградеж

[kannamy]

Вай вай, то цяла епопея при теб,мила.Ха дано се наредят нещата,че то човек волски нерви трябва да има за да се справи с подобна каша.А относно законите в БГи кой какви отговорности носи и как си ги изпълнява -тук сме пълен Абсурдистан.Я ми кажете как се купува къща и двор от чужденец през 2003,при положение,че закона не позволяваше на чужденци да притежават земя.Е при нас беше те такъв казус.Голямо ръчкане и нерви докато се справим с тая дивотия,но на финала се наредиха нещата.Сори за вмъкването на последното.Мисълта ми е ,че чиновниците си правят каквото си искат и както им е угодно и като почнеш да ги ръчкаш за нещо за което си в правото си ,те те гледат като досадна муха,навлязла в тяхното височайшо пространство.

[ida_ili64]

За да придобият собственост върхо земята, чужденците се ''изучиха'' по нечий съвет разбира се, да регистрират фирма и така да закупуват земята. Което пък от своя страна води до поредния абсурд в държавата - фирма, без дейност и само подаваща празни бумаги. Не съм в час сега, с кадастралния регистър как стоят нещата, както и дали отпадна закона, беше до 2013 г, но ако се не лъжа, още е на дневен ред. И знам също така, че пък много чужденци които не са били'' подучени'' да го направят този трик, са 'изгорели, купувайки през нечестен нотар, става ясно, когато решат да се отърват от имота , че не могат да го продадат, защото са само собственици на постройката, но не и на земята. Пълен кошмар! Но и нормлно бългрско ежедневие. Трагедията е в това, че всеки гледа да те излъже. И когато ми казаха ,че '' еми ,така е , като си гледала да си спестиш някой лев за сделката без адвокат'', бях бясна ! Че аз си бях наела адвокат, само дето се оказа, че е дупе и гащи и с нотариуската и с архитекта. Е, това нямаше как да го знам - тогава. И много други неща... Както и да е, имало е да става- станало е. Важното е,че поне един четейки, да не попадне в моя капан,пак е нещо!

[Lizi]

Толкова мъдрост и човечност има в твоите думи .Не напразно са казали старите хора :"Не питай старило, питай патило ". Но всичко това ,надявам се , ще завърши с красив край . Защото приказките винаги завършват красиво и щастливо .
Това с пътищата наистина е така .Пътищата са държавна собственост. И не се възстановяват в реални граници . Да ама не . Всички закони явно имат някакви вратички .Преди години човек осъди ресторанта в Хисар "Славеев дол" /по-възрастните сигурно са го посещавали / и си взе единствения път към ресторанта и си го загради като негова частна собственост. От тогава ресторанта престана да работи .Просто няма как да се стигне до него . Освен с вертолет .
Друг закон в България : парковете са държавна собственост.Аз така и не можах да си взема бивша нива , в момента парк в Хисар.Да ама има хора ,които си взеха парка в центъра на града и си отвориха кафене "Централ парк".
За някой има закони , за други няма .

[kannamy]

Нашия чужденец беше собственик като физическо лице.Нямам представа как нотариуса е изповядал сделката та той да стане собственик и на къщето и на парцела.С две думи намерихме старите собственици и те ни продадоха земята ,а постройката от мушмула.Абе мани.

[ida_ili64]

Щеше ми се да не се налага да пиша тия редове, уви, ще ги пиша ....
Знаете епопеята за чешмата, която съградих на ново и дадох възможност да затече отново вода. Споменах за протестите от съседа, нещата поутихнаха и мислех, че всичко е отминало. Да, ама- не!
На 06.01. по жалба от съседа, собственик на ето тази къща

са идвали да извършат проверка- в мое отсъствие. Викнаха ме чрез кметицата да отида в Общината, казаха, че са видели, че имам добри намерения, да довърша чешмата и като това стане, да занеса снимки. Така и направих, на 29.01.2014, аз спокойно натиснах педала на колата и отпрашх за Германия.
Бях забравила вече за случая, наслаждавах се на камелиите във Франция и смятах, че света е чудесен, когато на 07.04., нашия познат, грижеш се за дома ни след 1002 въздишки ми каза, че имам писмо от Общината във връзка с чешмата. Почна да ми го чете сричайки, нищо не схванах, още по вече, че сърцето ми започна да тупка лудо в мозъка ми. Помолих го да ми го снима, за да го прочета и така...
Кмета на Община Смолян ми нареждаше в 20 дневен срок да въстановя незаконно бутнатата обществена чешма , лежаща в общинска собственост , определена от 1965 г в улична регулация и ме обвиняваше в три нарушения: беззаконие в чужда собственост, строителство без разрешение и унищожаване на чужда собственост...
Трудно ми бе да проумея случващото се, защото то не отговаряше първо на истината, второ-чешма отдавна имаше и то- с течаща вида, трето, не бях саборила нищо ценно, за да се чувствам нарушител.
И така, започнах да се ровя в архива от снимки, за да си напиша възражението, в чието участе получих безрезервна подкрепа на един човек от нашия форум- той си знае, за което- едно огромно БЛАГОДАРЯ и тук!!!
Трудно бе да се намерят такива снимки, защото тази руинирала пародия на чешма загрозяваше всеки кадър и ние инстинктивно се стараехме да не я хващаме в обектива на фотоапарата. Но все пак, се намери и нещичко, което ще покажа и на вас...








На много от снимките тя направо не се забелязва, на други се вижда, че е превърната в скадова база за торбите с цимент, нещо, което не може да се случи, ако чешмата е действаща и от нея тече вода.
Реултатът, след изграждане на чешмата върху зида, с цел да не пречи на един бъдещ път, а не за да крада водата за лични нужди, както пише в обвинението е следния


И така, дойдох си преждверемено по спешност, защото ми съсипаха съня и спокойствието, чувството ми за справедливост бе накърнено и бях обвинена напълно несправедливо!
При това, не жалбоподавателя дърпа конците, а съседа, в чиито имот живеят тези мои четириноги съседи

чиито изпражнения украсяват пътя по този начин години на ред

но съпругата му се оказа на ръководен пост в Общината.
И така, кмета се извини, че не е достатъчно компетентен в тази област и ме прехвърли към зам. кмета, който ми заяви, че чокманци няма да ме оставят на мира и само ако чешмата била имала долно корито за да пият животните вода... нямало да има никакъв проблем! С две думи- има един недоволен, нарушаващ закона изхвърляйки си торта на улицата, ползващ къщата си за обор, по цяла нощ конете му пъхтят, а сутрим му дишам омайния аромат на конска тор. А само на 20 метра надолу има чешма, с корито и силен дебит на водата.
И така... сега съм се превърнала в събирач на декларации от всеки, който е идвал на къщата ми и е виждал плачевното състояние на руиниралата чешма. Всичко е пародия дори и заради факта, че тя не е отразена и на кадастралните карти, но я било имало в общината нанесена, ако е така, е трябвало да ми я посочат на проекта за промяна на ПУП- а, но такова нещо не е направено. С две думи, някой се опитва да се облагодетелства на наш гръб, без да го интересува, че чешмата отново тече, с минимален дебит , но всеки ден някой идва и си налива вода,казва, че е чудесно, че отново тече вода, а мен това ме радва. Аз няма да престроявам друга чешма, искрено се надявам нареждането на кмета да бъде отттеглено и да ме оставят на мира, защото имам още идеи за реализиране в наше село, а сега си пилея енергията за битки с ветрени мелници.
Междувпрочем първите засадени петунии в градинката над пейката днес бяха отворили фунийките си. Надявам се скоро тук и да ухае ароматно и упойващо на тях .
Ето, за това днес помолих за вашата подкрепа, защото започнах да губя от силата си, изтощена в тази глупава и пародийна битка за нещо, което вече е факт, който обаче един човек не иска да приеме и манипулира цяла една община, чрез съпругата си.
Заявих, че ако не подходят по пътя на здравия разум, ще дам медийна гласност на случая, както и че ще решим спора по съдебен ред- нещо, което вече 4 години се опитвам да избегна, но ако това е начина да се стигне до решение, готова съм.
В цялата тази история... има един наистина лош момент за мен- започнах да не обичам дома си, който градих толкова усърдно и с толкова любов. Идвайки си , стомаха ми се свива на топка, искам да избягам от тук и нищо не ме радва, нито зимната градина, нито двора и градините , нито цветята в тях . Пожелах си дори да я продам на хора, които да я обикнат, както я обичах аз и да са много щастливи в нея, защото няма да са газили в тинята й като мен, а само ще и се радват.
Мечтая си час по скоро да си тръгна от нея, да избягам от тук, а само до преди две - три години сърцето ми ме влечеше неудържимо насам...
В цялата тази епопея, се оказа, че най- после съм получила одобрение на новия ПУП, закупих вчера общинската земя, имотите са обединени в един общ и най- сетне, могат да бъдат построени гаражите - Боже, чакам този момент вече 4 години! Но... и това не ме радва вече, в устата горчи ли горчи, а сърцето.... е празно и безразлично

[darusha5k]

Съжалявам много , че се налага да минеш по този труден път, дано да си заслужава!!!

[Lois]

Ида! Не им се давай.
Понякога местните могат да бъдат много гадни към новодошлите в тяхното място. Завист ли е, що ли, ама се случва непрекъснато - аз имам опит от две места. Даже в сегашното село една съседка ми каза много лоши думи един ден, опитвам се да ги забравя вече години наред... Приемам, че са нещастни в живота си и затова са такива. Особено като виждат, че правим къщи и градини, толкова различни от техните, и садим неща, дето не дават плод.
Защо не помислиш все пак за едно ниско корито, не вярвам да е много трудно и скъпо да се изгради, може наистина да мирясат, знае ли човек?
И недей да си мислиш такива неща за къщата, вложила си сърцето си в нея, не се давай, момиче!

[klapan]

В цялата тази история... има един наистина лош момент за мен- започнах да не обичам дома си, който градих толкова усърдно и с толкова любов. Идвайки си , стомаха ми се свива на топка, искам да избягам от тук и нищо не ме радва, нито зимната градина, нито двора и градините , нито цветята в тях . Пожелах си дори да я продам

И не виждаш ли,че това е била и целта на тези "хора" ? Да ти вгорчат живота ?

И ще им се оставиш !? Не,недей ! Знаеш ли какво заслужават те - един репортаж в сутрешния блок по Битиви,или едно предаване на "Господарите на ефира" за да ги види цяла България ! И как с мазни усмивчици се мъчат да кривнат от отговора ....

Аз така бих направил. Бих показал свинщините им на всички. Конкретно - имена,как са навързани и низките им страсти.

Така че забрави,моля, за отстъпление и болка. Усилията ти си струват и не се предавай.Не мисля,че след всичко свършено и разказано трябва да им се оставиш.Не ги кефи тези тъпаци така.

[desi_slava]

Иде , с толкова любов и желание градеше Вашия дом , и не трябва някоя дребна душица да съсипе всичко почти на финала Не се отказвай , а брани дома си -той е твоята крепост!Моментното ти състояние ще отмине и пак ще се радваме на твоите прелестни кътчета!

[Lizi]

Ида! Не им се давай.
Понякога местните могат да бъдат много гадни към новодошлите в тяхното място. Завист ли е, що ли, ама се случва непрекъснато - аз имам опит от две места. Даже в сегашното село една съседка ми каза много лоши думи един ден, опитвам се да ги забравя вече години наред...

Лоши хора има навсякъде .Аз съм израснала в квартала и въпреки това срещам злоба и завист всеки ден. много станаха лоши хората . Може би живота ни е направил такива .
Аз бих повикала свещенник и бих го накарала да прикади против уроки .