Форум HobbyKafe.com

Започнах да храня Градски Гълъби,които идват на моята тераса.Някой Гълъби съм си ги кръстила,за да ги разпознавам. Единия се казва ,,Черни крака,, защото има тъмни крака. Другия се казва ,,Моя,, защото свикна с мен и ми яде от ръката и си стана като мой гълъб. Другия се казва ,, Женската,, защото цветът и очите й са женски. Другия е казва ,,Шефа,, защото се кара с всички Гълъби и защото е по голям от тях. Разпознавам го по това,че му липсва един пръст на крака. Другия се казва ,,Младежа,, защото е още малък и свиква бързо с човек. Другия се казва ,,Рошльо,, защото някой го е кълвал по главата и са му направили прическа.Също има един Гълъб с много хубави очи и съм го кръстила ,,Хубави очи,,.Друг се казва ,,Далматинеца,,защото има шарки на Далматинец.Единия се казва ,,Брата,, защото е същия като ,,Далматинеца,, и си мисля,че му е брат.

Далматинеца и Брата



Брата



Чакат да отворя прозореца



Далматинеца



Женската



Хубави очи.Този ме бие с крила хаха



Рая



Моя



Мой шеф



Пера

Ето, имам си съквартиранти и съм щастлива! Пожертвах посадените в саксията теменужки, заради тях. В момента мъти мъжкият, а нощем идва -женската. Много са сладки.Обичаме ги и се стараем да не ги безпокоим.

Чудна тема Цвети,мило момиче, ти обичаш животните,но и те те обичат,остани винаги техен приятел,любовта която те ти дават е толкова истинска и безкористна
Клен,твоето си е божи дар,хранила съм гълъби,влизали са вътре,но гнездо на балкона ,това не бях виждала

Преди десетина дена ме очарова едно гълъбче, което се разхождаше по терасата. Чудех се защо не поема да кълве трошичките хляб и вода не пие. Ами то толкова малко, че още не се е разделило напълно с бебешкия си пух. Виждах да стърчи тук там по едно жълтеникаво пухче на чисто новата му черно-сива премяна. Втренчих се да видя има ли "жълто край устата". Нищо жълто около човката. Като реши да се пази от мен ситни-ситни и най-много да се издигне "в полет" педя нагоре и след две педи се приземява. Но забелязах, че изчезнаха мравчиците, които се щураха насам-натам. Значи не гладува. Опитвах се да разговаряме, като му подвиквах "Гу-гу! Гу-гу!" и го наблюдавах. Гу-гу наклоняваше главичка и ме гледаше с едно око. Това се повтаряше всеки път, всеки ден. Ето го и Гу-гу:



Над ушния отвор се забелязват остатъците от жълтия пух.



Най-близките гълъби обитават северната стреха на 3-етажна къща на около 20 м. от терасата. Междинното пространство е заето от гъсти корони разни дървета и покриви на ниски постройки като бараки. Последното празно пространство пред терасата ми е 3-4 м. Но от надвисналите клони на ореха, разстоянието е само 2 м. Значи Гу-гу се е спуснал от клоните към терасата ми и е останал в "капан", докато събере сили.
На четвъртия ден сутринта го видях кацнал на парапета. Беше събрал вече сили.



След 2-3 видях гълъб кацнал отгоре на парапета. "Гу-гу! Гу-гу!" - подвикнах му и да, той е! Наклони глава и ме загледа с едното око. Постоя и отлетя.
Повече не се върна при мен.

Обичам птици и сега виждам тази тема.
Дано имам време за моята планирана отдавна къщичка за птичките. Тази зима за срамотия и хранилка не сложих