Форум HobbyKafe.com

Албена написа:Едно диво цвете,което най -неочаквано миналата пролет грейна от канавката край пътя - диви гладиоли /Gladiolus palustris/

За съжаление нямах фотоапарат.
Този вид диви гладиоли са родом от Централна и Северозападна Европа. Те се срещат в източната част на Франция , Швейцария , в южната и източната част на Германия , на Чешката република , Словакия и Полша , а също и в региона на Балканите.Периодът на цъфтеж е май - юни.Предпочитат влажни и богати на хумус ливади и горски поляни.

Случайно познавам темата и бих желала да вмъкна ,че е много по-вероятно да си видяла Gladiolus anatolicus ,като на показаната снимката ,но по-нисък и егоистично считан за съществуващ само в Турция.
Единствено луковиците позволяват коректна идентификация.

Ето още една гиздавелка . Съвсем нова и прясна снимка , току що ...у дома на двора в сандъчето.

Cyclamen coum - на български пролетна циклама , пролетно бутурче. На Странджански КУкряк.

И от мен малко снимки от Странджа, личен архив, правени са края на месец май:

















и тоз симпатяга се правеше на храстче:

Превъзходни снимки, благодаря ти, РОУЗ!!!

Гледам снимките на Роуз и виждам на 6 тата снимка една полигала или телчарка на чист български .

Аз скоро ги открих тези растения и съм очарована. Така като се разхожда човек из ливадите може и да не ги забележи, но вгледа ли се по-внимателно ще види че са с направо необикновен цвят, който прилича на орхидея.




Това е род е с много разнообразни видове от многогодишни треви до малки вдървени храстчета и даже дървета. На аглийски им викат milkworts, защото се е смятало че когато животните се хранят с тях се повишавал добива на мляко.

В България се срещат предимно тревисти видове и рядко храстчета. Някой са често срещани а други много редки. На Чепън планина например има една храстовидна дребна телчарка (polygala hospita) много красива с наситено сини листенца и бяло -жълтеникави тичинки, на която дори не успях да намеря снимки в нета.

В червената книга на България има изброени четири телчарки като най-рядката е сибирската ( Polygala sibirica ). Тя е открита у нас през 1991 г на едно единствено място по единия склон на река Черни Осъм като популацията от около 150 броя.



Друга рядка телчарка по нашите земи е Алпийска телчарка(Polygala alpestris ), която се среща по стръмните склонове на Родопите ( Триград) и Стара Планина( Козята стена). Данните за тези находища обаче не са обновявани от 20 години и понеже се смята че видът е с ниска приспособимост и възможности за оцеляване не ясно какво е състоянието му в момента.


Третата защитена телчарка е Горчива телчарка( Polygala amarella ). Тя се среща по високите влажни ливади в Пирин, резервата Баюви дупки.



Една от най-разпространените телчарки (polygala major ) пък се ползва в народната медицина и често се бере като билка. Нейния настоящ статус също е неизвестен, както е с повечето популярни български билки, които в миналото са били повсеместно разпространени а сега заради безразборното бране не е ясно въобще какво се случва с тях.

еритрониум

Провокира ме цитата, който Acebia е сложил в началото на своята тема:
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . .
(от "Извора на белоногата" П.Р. Славейков)

Замислих се, че голяма част от изброените от Славейков цветя не се сещам кои са. Ако ги знаете мола споделете.

Леденчето е Месембриантемум.



Синият и бял кремък са ириси.



За "синкави рохли ранници",зная само ,че рохли означава рошави.

Много се впечатлих от латинското име на пъстролистната Пиринска гъшарка - Arabis ferdinandi-coburgii Variegatus ! Кръстено е на страстния ботаник княз, после цар Фердинанд I ... ти да видиш

Да, има доста растения, които са кръстени на Фердинанд и Борис III, напр. Hieracium ferdinandii-regis, Jurinea tzar-ferdinandii, Saxifraga ferdinandi-coburgi, Abies borisii-regis, Anthemis regis-borisii, Colchicum borisii, Potentilla regis-borisii, Verbascum tzar-borisii. Старите ботаници са ги обезсмъртили, те и двамата са направили много за развитието на българската ботаника (и др. науки).