Уникалните Български Цветя - Истории и картинки
- Tanet
- Кафе машина
- Мнения: 4787
- Регистриран на: Яну 13, '10, 11:52
- Местоположение: Севлиево 5-а зона
- Дал благодарност: 2 пъти
- Получил благодарност: 1 път
Re: Уникалните Български Цветя - Истории и картинки
Бени, от майка знам за някакъв див гладиол, който наричат "конско ребро" и много го беряли като пасли кравите в детството им - дали е този?
"Истинските неща в живота, не са нещата"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]
градинките на "утринния покой"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]
градинките на "утринния покой"
Re: Уникалните Български Цветя - Истории и картинки
За жалост българинът е беден ама и духовно Повечето показани растения съм имала щастието да ги видя на живо в средата си,понеже обикалям балканите.За мен е грях да го изкопая ,да разваля хармонията му с останалите наоколо растения и камъни и да го замъкна в среда чужда,да не кажа пагубна ,на моето сухо и горещо село,където ще си умре,най-малкото от мъка по планинските панорамни красоти.
някакъв скален мъник от Странджа
много ми хареса комбинацията(пак Странджа)
Предпочитам да ги снимам отколкото да ги скъсам......
някакъв скален мъник от Странджа
много ми хареса комбинацията(пак Странджа)
Предпочитам да ги снимам отколкото да ги скъсам......
Re: Уникалните Български Цветя - Истории и картинки
Най -вероятно е този ,защото канавката е по пътя за Севлиево.Tanet написа:Бени, от майка знам за някакъв див гладиол, който наричат "конско ребро" и много го беряли като пасли кравите в детството им - дали е този?
- nadin
- Чист кофеин
- Мнения: 7219
- Регистриран на: Май 17, '11, 15:33
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 30 пъти
- Получил благодарност: 416 пъти
- Обратна връзка:
Re: Уникалните Български Цветя - Истории и картинки
във флора на България пише че по нашите земи има 4 вида диви гладиоли, всичките многогодишни и успешно презимуващи. Повечето растат по влажни пасища и ливади и един е по по-сухи каменисти места. Доста си приличат по цвят, но се различават по размери на цвета и по височина. Аз досега не съм видяла нито един на живо, а пък не ги дават да са редки и защитениTanet написа:Бени, от майка знам за някакъв див гладиол, който наричат "конско ребро" и много го беряли като пасли кравите в детството им - дали е този?
gladiolus communis :
gladiolus imbricatus:
gladiolus illyricus:
Re: Уникалните Български Цветя - Истории и картинки
Едно прекрасно растение ,което последно оцветява поляните в прекрасен бледо лилав цвят, наднича между окапалите листа и напомня ,че е време да закърпим кожухчетата. Есенният минзухар/въпреки ,че не е минзухар/ известен като Обикновен мразовец' (Colchicum autumnale), или кърпикожух, е многогодишно растение от семейство Colchicaceae.
Въреки ,че е често срещан и сигурно не е защитено растение ,има място в тази тема.Кърпикожухът е част от уникалната ни и прекрасна природа.Освен това ми харесва да споделям за цветята и тревите ,които растат съвсем близо ,на поляната до двора.
Въреки ,че е често срещан и сигурно не е защитено растение ,има място в тази тема.Кърпикожухът е част от уникалната ни и прекрасна природа.Освен това ми харесва да споделям за цветята и тревите ,които растат съвсем близо ,на поляната до двора.
- Skio
- Кафевар/ка/
- Мнения: 877
- Регистриран на: Дек 15, '13, 13:50
- Местоположение: Стара Загора
- Дал благодарност: 215 пъти
- Получил благодарност: 254 пъти
Re: Уникалните Български Цветя - Истории и картинки
Случайно познавам темата и бих желала да вмъкна ,че е много по-вероятно да си видяла Gladiolus anatolicus ,като на показаната снимката ,но по-нисък и егоистично считан за съществуващ само в Турция.Албена написа:Едно диво цвете,което най -неочаквано миналата пролет грейна от канавката край пътя - диви гладиоли /Gladiolus palustris/
За съжаление нямах фотоапарат.
Този вид диви гладиоли са родом от Централна и Северозападна Европа. Те се срещат в източната част на Франция , Швейцария , в южната и източната част на Германия , на Чешката република , Словакия и Полша , а също и в региона на Балканите.Периодът на цъфтеж е май - юни.Предпочитат влажни и богати на хумус ливади и горски поляни.
Единствено луковиците позволяват коректна идентификация.
Mi sa che un tentativo lo farei volentieri...ma se mi nuoce?
"Времето все си тече, независимо дали си заровил някаква изненада в земята, или не". [Mерка]
"Времето все си тече, независимо дали си заровил някаква изненада в земята, или не". [Mерка]
Re: Уникалните Български Цветя - Истории и картинки
Ето още една гиздавелка . Съвсем нова и прясна снимка , току що ...у дома на двора в сандъчето.
Cyclamen coum - на български пролетна циклама , пролетно бутурче. На Странджански КУкряк.
Cyclamen coum - на български пролетна циклама , пролетно бутурче. На Странджански КУкряк.
Re: Уникалните Български Цветя - Истории и картинки
И от мен малко снимки от Странджа, личен архив, правени са края на месец май:
и тоз симпатяга се правеше на храстче:
и тоз симпатяга се правеше на храстче:
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31689
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1031 пъти
- Получил благодарност: 2432 пъти
Re: Уникалните Български Цветя - Истории и картинки
Превъзходни снимки, благодаря ти, РОУЗ!!!
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- nadin
- Чист кофеин
- Мнения: 7219
- Регистриран на: Май 17, '11, 15:33
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 30 пъти
- Получил благодарност: 416 пъти
- Обратна връзка:
Re: Уникалните Български Цветя - Истории и картинки
Гледам снимките на Роуз и виждам на 6 тата снимка една полигала или телчарка на чист български .
Аз скоро ги открих тези растения и съм очарована. Така като се разхожда човек из ливадите може и да не ги забележи, но вгледа ли се по-внимателно ще види че са с направо необикновен цвят, който прилича на орхидея.
Това е род е с много разнообразни видове от многогодишни треви до малки вдървени храстчета и даже дървета. На аглийски им викат milkworts, защото се е смятало че когато животните се хранят с тях се повишавал добива на мляко.
В България се срещат предимно тревисти видове и рядко храстчета. Някой са често срещани а други много редки. На Чепън планина например има една храстовидна дребна телчарка (polygala hospita) много красива с наситено сини листенца и бяло -жълтеникави тичинки, на която дори не успях да намеря снимки в нета.
В червената книга на България има изброени четири телчарки като най-рядката е сибирската ( Polygala sibirica ). Тя е открита у нас през 1991 г на едно единствено място по единия склон на река Черни Осъм като популацията от около 150 броя.
Друга рядка телчарка по нашите земи е Алпийска телчарка(Polygala alpestris ), която се среща по стръмните склонове на Родопите ( Триград) и Стара Планина( Козята стена). Данните за тези находища обаче не са обновявани от 20 години и понеже се смята че видът е с ниска приспособимост и възможности за оцеляване не ясно какво е състоянието му в момента.
Третата защитена телчарка е Горчива телчарка( Polygala amarella ). Тя се среща по високите влажни ливади в Пирин, резервата Баюви дупки.
Една от най-разпространените телчарки (polygala major ) пък се ползва в народната медицина и често се бере като билка. Нейния настоящ статус също е неизвестен, както е с повечето популярни български билки, които в миналото са били повсеместно разпространени а сега заради безразборното бране не е ясно въобще какво се случва с тях.
Аз скоро ги открих тези растения и съм очарована. Така като се разхожда човек из ливадите може и да не ги забележи, но вгледа ли се по-внимателно ще види че са с направо необикновен цвят, който прилича на орхидея.
Това е род е с много разнообразни видове от многогодишни треви до малки вдървени храстчета и даже дървета. На аглийски им викат milkworts, защото се е смятало че когато животните се хранят с тях се повишавал добива на мляко.
В България се срещат предимно тревисти видове и рядко храстчета. Някой са често срещани а други много редки. На Чепън планина например има една храстовидна дребна телчарка (polygala hospita) много красива с наситено сини листенца и бяло -жълтеникави тичинки, на която дори не успях да намеря снимки в нета.
В червената книга на България има изброени четири телчарки като най-рядката е сибирската ( Polygala sibirica ). Тя е открита у нас през 1991 г на едно единствено място по единия склон на река Черни Осъм като популацията от около 150 броя.
Друга рядка телчарка по нашите земи е Алпийска телчарка(Polygala alpestris ), която се среща по стръмните склонове на Родопите ( Триград) и Стара Планина( Козята стена). Данните за тези находища обаче не са обновявани от 20 години и понеже се смята че видът е с ниска приспособимост и възможности за оцеляване не ясно какво е състоянието му в момента.
Третата защитена телчарка е Горчива телчарка( Polygala amarella ). Тя се среща по високите влажни ливади в Пирин, резервата Баюви дупки.
Една от най-разпространените телчарки (polygala major ) пък се ползва в народната медицина и често се бере като билка. Нейния настоящ статус също е неизвестен, както е с повечето популярни български билки, които в миналото са били повсеместно разпространени а сега заради безразборното бране не е ясно въобще какво се случва с тях.