Още едно пътешествие към древността
Публикувано на: Сеп 15, '13, 11:50
Това е едно много дълго еднодневно пътуване,пиша го толкова подробно по молба на една съфорумка,дано успея да предам , а вие да усетите емоциите от този ден Пожелавам ви приятна разходка с мен и моето семейство
Не обичам утъпканите пътища,търся все нещо ново, непознато и тайнствено , пълно с вълшебство и красота,а ако може и с история.-....и то колкото се може по-древна .Е, този ден определено беше едно такова пътуване, ще се радвам, ако успея да предам поне малко от онези чувства,които изпитах , а ако не успея, дано поне накарам някой да мине по същите стъпки,тогава със сигурност ще усети магията на това място.
И така, заредили сме раниците и поемаме по прашните пътища към едно древно светилище , което, колкото и да не ви се вярва, се намира само на крачка от Пловдив. И както си е в реда на нещата за едно светилище , то така ревностно крие своите тайни, че дори и мапса сякаш не иска да ми покаже пътя към него ,засича и засича .Но ние, нали сме традиционалисти,сме се въоръжили с една хубава карта на България , проблемът е,че навигатор съм аз, а тези които ме познават, знаят, че навигарорските ми умения клонят към нула, да не кажа към минус , което прави почти всяко наше пътуване живо приключение, още не мога да се отърва от закачките , че съм тръгнала да щурмувам сръбската граница с фотоапарат , но нямат избор, трябва да ме търпят и това е , все някога ще се науча, колкото повече места обиколя,толкова повече ще се подобрят навигаторските ми способности .Все пак успяваме да сглобим някак маршрута, с помощта на Гугъл и малкото ентусиасти, посетили това местенце,притеснява ни само 15 километровата отсечка, обозначена в картата като "друг път",представям си я като лунен пейзаж,имайки предвид качествата на първокласната ни мрежа .Но верния еспейс вече е свикнал на подобни изпитания ,надявам се само дупките по този "друг път" да не са толкова големи,и да не изскочат други препятствия .Тръгваме,децата само подпитват на къде сме се запътили този път,но аз упорито мълча,само казвам,че отиваме да видим камъни,което не е никаква изненада,предвид моята странна слабост към камъните .И така,минаваме покрай Пловдив и вече сме на тесния път ,обозначен на картата като "път в община Родопи",който трябва да ни отведе до тайнственото местенце ,навигаторът този път е на ниво и нито веднъж не обърка пътя ,по простата причина,че там няма какво да се обърка ,селцата са малки и следваш само най-широкия път ,широк е много общо казано ,трудно се разминават две коли ,но то и коли няма,така че няма проблеми, пътят става все по-тесен и се вие все по-навътре в планината,докато достигаме онзи "другият път",някаква странна настилка от бяло-сив материал,от който се рони ситен прашец и зад колата се образува дълга сива опашка,въпреки че караме доста бавно .Всичко е покрито с този фин прашец,и треви,и храсти,и дървета,и скали,на 3-4 метра височина,всичко е сиво и странно,сякаш минаваш през някаква странна омагьосана гора ,застинала сред нищото и все пак жива .Отново съм отпуснала въображението си и детето е оживяло в мен,онова чувство си беше съвсем реално и наповторимо като изживяване.Не можах да снимам тази странна сива омагьосана гора ,беше много слънчево и снимките ми излязоха като бели петна ,просто опитайте да си я представите или направо отидете на място,за да я усетите .И не се притеснявайте за пътя,лунния пейзаж е бил само в моята глава,по пътя няма нито една дупка,нито един коловоз,гладко и равно е .
началото на прословутия "друг път"
малко преди началото на черния път,по-точно май е да кажа белия път ,спряхме за малко ,естествено,за да снимам скали ,на снимката не може да се види добре,надолу е една страховита урва,в дъното на която бумти планински поток ,не успях да снимам потока ,макар да опитах ,сигурно от страни е изглеждало доста страшничко,защото почуствах как мъж ми ме хвана за колана на дънките да не полетя надолу
урвата
Продължаваме към Ситово,нашата цел за днес .По пътя често често съзирахме по някоя чешма,хубави чешми с още по-хубава студена вода
с признателност
До чешмата има масичка с пейки,и здравец в стар дънер,чистичко,поддържано,дори кошчета с чувалчета за боклука бяха сложени ,личи си,че тук често пипа благодарна ръка
стария дънер със здравеца
Нямаме време да починем край студената вода,тръгваме отново и гледаме упорито отляво на пътя,според нета там трябва да има стара дървена табела,сочеща към местната забележителност-ситовския надпис.Четейки описанията в нета вече си представях как я подминавам ,но съм приятно изненадана-точно до пътя малко след старата едва забележима указателна табела стои нова красива табела
Преди да ви кача до Ситовския надпис ще разкажа малко за него ,в нета има бол информация,ако искате прескочете тази част .И така ,ситовския надпис е древен рунически надпис ,издълбан е под козирката на една скала,което го е предпазило донякъде от ерозията,открит е през 1928 година от местни дървари ,документиран от д-р Александър Пеев, председател на Пловдивското археологическо дружество, в последствие са правени опити да бъде разчетен,дори има няколко превода,всеки тотално различен от предишния ,спори се и за възрастта на надписа-теориите варират от 8000 години до 3500 г.Самият надпис се състои от две части,според Гугъла,ние не успяхме да открием втората част ,скалата е разцепена и втората част би трябвало да се намира зад нападалите скали ,дълъг е около 3 метра и половина,широк около 30 см ,всъщност самият надпис е по-малък,но заедно с полираната лента е точно около педя и половина. По тези места се е подвизавало тракийското племе беси,някои твърдят,че това е надпис на тракийски език ,според съвременните апокрифни писания в нета ситовския надпис се свързвал с плочката от Градешница,печатът от Караново ,някакъв почти изгубен надпис от с.Надарци и още няколко подобни рунически писания във и извън пределите на България .Ако на някой му е интересно ето едно подобно апокрифно четиво
http://prarodinata.blog.bg/history/2012 ... ni-.997230" onclick="window.open(this.href);return false;
Съществува и теорията,че надписът не е никакъв надпис,а е обикновено геоложко образувание ,след като го видях,никак,ама никак не мога да се съглася
Край с лекциите,сега ще ви кача до самия надпис.Ако все пак решите да го видите със собсдтвените си очи си вземете обувки със стабилни подметки и удобни панталони,защото най-удобно и безопасно е пълзенето на четири крака или направо по задни части ,особено надолу
пътеката нагоре,не се лъжете,че е толкова малка,просто на снимката изглежда така,камъните доста танцуват и се пързалят под краката,ако има възможност ги заобикаляйте
още нагоре,стволът на това дърво е повече от метър
минаваме през гората ,а аз естествено се спирам край скалите
Най-сетне,най-сетне сме при тайнствения надпис
Много е трудно за снимане,светлината е малко и сапунерката ми все прави размазани снимки,а и висенето на един крак не е от силните ми страни,особено когато мъжът ми все опява,че се вра сред скали,които всеки момент можели да паднат ,те издържали хиляди години,сега точно ще се сромолясат ,да бе,но какво да правя,обича си ме човекът и си ме пази
малко от нещастните ми снимки
Не ми се тръгва ,някак странно се чувствам на такива места,според някои надписът не е някаква прищявка на древния каменоделец,а е част от цял един голям светилищен комплекс ,склонна съм да им повярвам ,аз определено бих обожествила това място
Слизаме надолу,както казах по-нагоре,най-добре се слиза по задни части,или поне задължително на четири крака
Не обичам утъпканите пътища,търся все нещо ново, непознато и тайнствено , пълно с вълшебство и красота,а ако може и с история.-....и то колкото се може по-древна .Е, този ден определено беше едно такова пътуване, ще се радвам, ако успея да предам поне малко от онези чувства,които изпитах , а ако не успея, дано поне накарам някой да мине по същите стъпки,тогава със сигурност ще усети магията на това място.
И така, заредили сме раниците и поемаме по прашните пътища към едно древно светилище , което, колкото и да не ви се вярва, се намира само на крачка от Пловдив. И както си е в реда на нещата за едно светилище , то така ревностно крие своите тайни, че дори и мапса сякаш не иска да ми покаже пътя към него ,засича и засича .Но ние, нали сме традиционалисти,сме се въоръжили с една хубава карта на България , проблемът е,че навигатор съм аз, а тези които ме познават, знаят, че навигарорските ми умения клонят към нула, да не кажа към минус , което прави почти всяко наше пътуване живо приключение, още не мога да се отърва от закачките , че съм тръгнала да щурмувам сръбската граница с фотоапарат , но нямат избор, трябва да ме търпят и това е , все някога ще се науча, колкото повече места обиколя,толкова повече ще се подобрят навигаторските ми способности .Все пак успяваме да сглобим някак маршрута, с помощта на Гугъл и малкото ентусиасти, посетили това местенце,притеснява ни само 15 километровата отсечка, обозначена в картата като "друг път",представям си я като лунен пейзаж,имайки предвид качествата на първокласната ни мрежа .Но верния еспейс вече е свикнал на подобни изпитания ,надявам се само дупките по този "друг път" да не са толкова големи,и да не изскочат други препятствия .Тръгваме,децата само подпитват на къде сме се запътили този път,но аз упорито мълча,само казвам,че отиваме да видим камъни,което не е никаква изненада,предвид моята странна слабост към камъните .И така,минаваме покрай Пловдив и вече сме на тесния път ,обозначен на картата като "път в община Родопи",който трябва да ни отведе до тайнственото местенце ,навигаторът този път е на ниво и нито веднъж не обърка пътя ,по простата причина,че там няма какво да се обърка ,селцата са малки и следваш само най-широкия път ,широк е много общо казано ,трудно се разминават две коли ,но то и коли няма,така че няма проблеми, пътят става все по-тесен и се вие все по-навътре в планината,докато достигаме онзи "другият път",някаква странна настилка от бяло-сив материал,от който се рони ситен прашец и зад колата се образува дълга сива опашка,въпреки че караме доста бавно .Всичко е покрито с този фин прашец,и треви,и храсти,и дървета,и скали,на 3-4 метра височина,всичко е сиво и странно,сякаш минаваш през някаква странна омагьосана гора ,застинала сред нищото и все пак жива .Отново съм отпуснала въображението си и детето е оживяло в мен,онова чувство си беше съвсем реално и наповторимо като изживяване.Не можах да снимам тази странна сива омагьосана гора ,беше много слънчево и снимките ми излязоха като бели петна ,просто опитайте да си я представите или направо отидете на място,за да я усетите .И не се притеснявайте за пътя,лунния пейзаж е бил само в моята глава,по пътя няма нито една дупка,нито един коловоз,гладко и равно е .
началото на прословутия "друг път"
малко преди началото на черния път,по-точно май е да кажа белия път ,спряхме за малко ,естествено,за да снимам скали ,на снимката не може да се види добре,надолу е една страховита урва,в дъното на която бумти планински поток ,не успях да снимам потока ,макар да опитах ,сигурно от страни е изглеждало доста страшничко,защото почуствах как мъж ми ме хвана за колана на дънките да не полетя надолу
урвата
Продължаваме към Ситово,нашата цел за днес .По пътя често често съзирахме по някоя чешма,хубави чешми с още по-хубава студена вода
с признателност
До чешмата има масичка с пейки,и здравец в стар дънер,чистичко,поддържано,дори кошчета с чувалчета за боклука бяха сложени ,личи си,че тук често пипа благодарна ръка
стария дънер със здравеца
Нямаме време да починем край студената вода,тръгваме отново и гледаме упорито отляво на пътя,според нета там трябва да има стара дървена табела,сочеща към местната забележителност-ситовския надпис.Четейки описанията в нета вече си представях как я подминавам ,но съм приятно изненадана-точно до пътя малко след старата едва забележима указателна табела стои нова красива табела
Преди да ви кача до Ситовския надпис ще разкажа малко за него ,в нета има бол информация,ако искате прескочете тази част .И така ,ситовския надпис е древен рунически надпис ,издълбан е под козирката на една скала,което го е предпазило донякъде от ерозията,открит е през 1928 година от местни дървари ,документиран от д-р Александър Пеев, председател на Пловдивското археологическо дружество, в последствие са правени опити да бъде разчетен,дори има няколко превода,всеки тотално различен от предишния ,спори се и за възрастта на надписа-теориите варират от 8000 години до 3500 г.Самият надпис се състои от две части,според Гугъла,ние не успяхме да открием втората част ,скалата е разцепена и втората част би трябвало да се намира зад нападалите скали ,дълъг е около 3 метра и половина,широк около 30 см ,всъщност самият надпис е по-малък,но заедно с полираната лента е точно около педя и половина. По тези места се е подвизавало тракийското племе беси,някои твърдят,че това е надпис на тракийски език ,според съвременните апокрифни писания в нета ситовския надпис се свързвал с плочката от Градешница,печатът от Караново ,някакъв почти изгубен надпис от с.Надарци и още няколко подобни рунически писания във и извън пределите на България .Ако на някой му е интересно ето едно подобно апокрифно четиво
http://prarodinata.blog.bg/history/2012 ... ni-.997230" onclick="window.open(this.href);return false;
Съществува и теорията,че надписът не е никакъв надпис,а е обикновено геоложко образувание ,след като го видях,никак,ама никак не мога да се съглася
Край с лекциите,сега ще ви кача до самия надпис.Ако все пак решите да го видите със собсдтвените си очи си вземете обувки със стабилни подметки и удобни панталони,защото най-удобно и безопасно е пълзенето на четири крака или направо по задни части ,особено надолу
пътеката нагоре,не се лъжете,че е толкова малка,просто на снимката изглежда така,камъните доста танцуват и се пързалят под краката,ако има възможност ги заобикаляйте
още нагоре,стволът на това дърво е повече от метър
минаваме през гората ,а аз естествено се спирам край скалите
Най-сетне,най-сетне сме при тайнствения надпис
Много е трудно за снимане,светлината е малко и сапунерката ми все прави размазани снимки,а и висенето на един крак не е от силните ми страни,особено когато мъжът ми все опява,че се вра сред скали,които всеки момент можели да паднат ,те издържали хиляди години,сега точно ще се сромолясат ,да бе,но какво да правя,обича си ме човекът и си ме пази
малко от нещастните ми снимки
Не ми се тръгва ,някак странно се чувствам на такива места,според някои надписът не е някаква прищявка на древния каменоделец,а е част от цял един голям светилищен комплекс ,склонна съм да им повярвам ,аз определено бих обожествила това място
Слизаме надолу,както казах по-нагоре,най-добре се слиза по задни части,или поне задължително на четири крака