Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
- Angelina_S
- Кана кафе
- Мнения: 648
- Регистриран на: Авг 16, '11, 10:07
- Местоположение: София, кв. Княжево
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
Shocking, но той изчезна доста отдавна при мен и сега виждам, че го има в Сортови семена, за моя радост.
Колажите и "плановете" работеха, когато все още градината не беше "гора" и имах достатъчно слънце и площ, да си играйкам с едногодишни.
Сега не става.
Проблемът на тази "пораснала" градина е, че през първите две години от даскалуването изпуснах всички срокове за текуща поддръжка и някои ъгли буквално подивяха. А лятото при мен има планински мравки, земни оси и още разни жилещи зверове (някои от тях летят и сутрин в пет часа!) заради които, ако реша да щурмувам предизвикателствата с ножици и храсторез, трябва да работя опакована, като космонавт.В жегите – абсурд!borislava.kirilova написа: ↑Мар 14, '24, 23:50 Angelina_S, изключително много се радвам да видя тази тема съживена!
За мен винаги представлява голям интерес да разглеждам пораснала градина. Извървяла първите си седем години и възрастово и като решения в дизайна. С растения, които са достигнали характеристиката си. Някак като да поглеждам в бъдещето, защото виждам че някои ню-ню растения, няма да са вечно такива. И това ме обнадеждава.
Такава градина има други предизвикателства и проблеми за решаване. И е интересно да бъдат коментирани.
Така или иначе, от миналия сезон мантрата на моите градински интервенции е следната: разреждане, подмладяване и сеч.
Хортензиите serrata паднаха под ножа и сега имам само една, защото ги бях омешала с рододендроните и хортензиите превзеха терена много бързо.
Имам разни неразумно насадени дървета, като например албиция. И се чудя как да я озаптявам, щото става голяма и е на супер неподходящо място.
Има една великолепна магнолия Genie, която обаче възмъжа прекалено и засенчва две паникулати, та мисля след прецъфтяването да я съкратя и да се опитам да я поддъържам по-скоро като "голям храст" – тя се огрява достатъчно.
Един червен вечнозелен рододендрон ("спасен" от Хоум гардън преди доста години в августовските жеги), който мирно се комбинираше в бордюр с хости и хаконехлоа, вече е висок КОЛКОТО МЕН, а и обем настрани направи! И е първи в линията, и закрива цялата ми "редена" композиция нататък. Но направо ме е страх да му посегна, щото те... хич не обичат и се тръшкат, и спират да цъфтят.
Наистина, градината вече се държи като "зрял човек" и е благодарно място, въпреки всичките ми неуместни решения.
Не знам как смогва да ме дари с толкова форми и на моменти – с цунами от цъфтежи!
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15903
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
Ех, гУспУжа Гинче, каквото пипнеш с ръчици (и главица), след теб не остава възможност друг да се прояви !
Щастлива съм да те видя отново тук, че и във фейса те няма особено (освен като пускаш някоя зашеметяваща плетка или някой нов виц за себе си от учениците ти )
Щастлива съм да те видя отново тук, че и във фейса те няма особено (освен като пускаш някоя зашеметяваща плетка или някой нов виц за себе си от учениците ти )
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Angelina_S
- Кана кафе
- Мнения: 648
- Регистриран на: Авг 16, '11, 10:07
- Местоположение: София, кв. Княжево
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
Цветница е!
Дворът се пораззелени. При вас, гледам, розички вече дори, в изобилие. Аз не мога така.
Моите сезони се развиват бааавно и... все не догонвам бързия влак.
Като общ коментар към всичко – бумтеж от зеленина и цъфтежи. Едва изтраях да изминат седмиците, в които туфите на минзухарите да не се косят, демек – цялата трева околовръст. Ту дъжд, ту слънце. Таман си рече човек "и утре е ден, ще довърша", събуждам се, то се захлупило, мъглата се спуска по билото и ни дави. В сряде вечерта косих до 21:40. С челник. В четвъртък – дъжд.
Безформени са доста от храстите и дърветата. Продължавам да имам "радикални планове" за някои от ъглите, всичките в смисъл "ЯКА СЕЧ". Но чакам да цъфнат и прецъфтят доста неща, та после. Ще степенувам, няма да гътна цялата градина обеднък.
Нямам време. Но това вече не е проблем, просто факт. Предполагам, че всички сме така.
Ох, да, въпроси:
Имам едно дърво, японски стиракс. Цъфтежно, много гъвкаво, дъждовете го огъваха почти до земята и беше голяма хубост, ако е и с цветове... Слабо уханно.
Ранният и тежък сняг миналата година го скърши през средата, а вече вървеше към 4-5 метра.
Отрязахме ствола, останаха 2-3 тънки клона. Сега, гледам, през 5-6 см. има наболи нови филизи за разклонения.
Чудя се дали мога да го отрежа още надолу и да го гледам по-скоро като мощен храст, отколкото като дърво. Някой има ли опит?
Иначе, това са нещата дотук (горе-долу):
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
И пълен албум към сезона тук: Градина'2024.
Оставям линка и в подписа, защото всичко тепърва предстои.
Дворът се пораззелени. При вас, гледам, розички вече дори, в изобилие. Аз не мога така.
Моите сезони се развиват бааавно и... все не догонвам бързия влак.
Като общ коментар към всичко – бумтеж от зеленина и цъфтежи. Едва изтраях да изминат седмиците, в които туфите на минзухарите да не се косят, демек – цялата трева околовръст. Ту дъжд, ту слънце. Таман си рече човек "и утре е ден, ще довърша", събуждам се, то се захлупило, мъглата се спуска по билото и ни дави. В сряде вечерта косих до 21:40. С челник. В четвъртък – дъжд.
Безформени са доста от храстите и дърветата. Продължавам да имам "радикални планове" за някои от ъглите, всичките в смисъл "ЯКА СЕЧ". Но чакам да цъфнат и прецъфтят доста неща, та после. Ще степенувам, няма да гътна цялата градина обеднък.
Нямам време. Но това вече не е проблем, просто факт. Предполагам, че всички сме така.
Ох, да, въпроси:
Имам едно дърво, японски стиракс. Цъфтежно, много гъвкаво, дъждовете го огъваха почти до земята и беше голяма хубост, ако е и с цветове... Слабо уханно.
Ранният и тежък сняг миналата година го скърши през средата, а вече вървеше към 4-5 метра.
Отрязахме ствола, останаха 2-3 тънки клона. Сега, гледам, през 5-6 см. има наболи нови филизи за разклонения.
Чудя се дали мога да го отрежа още надолу и да го гледам по-скоро като мощен храст, отколкото като дърво. Някой има ли опит?
Иначе, това са нещата дотук (горе-долу):
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
И пълен албум към сезона тук: Градина'2024.
Оставям линка и в подписа, защото всичко тепърва предстои.
- ljuboznatelna
- Чист кофеин
- Мнения: 7349
- Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
- Местоположение: Пловдив 7а зона
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
Ооо, каква хубост! Твоят закъснял сезон е събрал на едно божури, ириси, лалета, лилиуми и зеленина! Невероятно!
Аз пък не мога да си имам минзухари в тревата, защото тя тръгва да расте почти успоредно с техния цъфтеж, за изсъхнали листа пък изобщо и дума не може да става.
За дървото - нямам, и не знам как точно би се държало, но ако съдя по структурата му, може и да се получи. Така правят с младите брези, за да се получат няколко ствола.
Аз пък не мога да си имам минзухари в тревата, защото тя тръгва да расте почти успоредно с техния цъфтеж, за изсъхнали листа пък изобщо и дума не може да става.
За дървото - нямам, и не знам как точно би се държало, но ако съдя по структурата му, може и да се получи. Така правят с младите брези, за да се получат няколко ствола.
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
В тази градина се чувствам малко като при Люб! Форми, размери и цветове съчетани по уникален начин, всяко нещо е в хармония с околните и съвсем на мястото си! Прекрасно е !
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
Фантастичната градина. Ненагледна красота. Азалиите са съвършенни и не само те. Рай.