ако имахте само една роза

[dal]

знаеш ли какво ? ще взема да пусна една тема , "розови дуели " и там ще пущаме подобия с плюс и минус , тамън хората ще си избират едното като алтернатива
примерно така

джаки с еб тад


пъпка

Abraham Darby r
пъпка

[Виола]

Хахахаха! Много сте забавни! Ми то за всеки кошер си има пчели. Аз харесвам всякакъв тип рози, стига да ми отговарят на критериите. Ама никога не бих останала само с една!

[desiyoto]

Ха, страхотна тема Калико
Ако съм на самотен остров и няма нищо друго около мене,само жълт и сух пясък и бодли бих искала да съм в компанията на Бети Боп, единствения недостатък който намирам е липсата на осезателен аромат
Ако си живеех близо до розите щях да ви пусна страхотни снимки,но не е така за мое съжаление...
Но иначе ,това си е абсолютно невъзможно за определяне от мен, харесвам Абръхам Дарби ,чудесна е при мен,италианката Ксянг Джанг по отношение на аромат е ненадмината в моята градина,мирише на растояние ,нито една моя роза не е толкова миризлива...Глория Дей е ненадмината при чаените хибриди, моите рози са още млади,но за сега не бих се отказала от нито една

[Tanet]

— Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.
Казала лисицана на малкия принц. Вие по коя роза губите най-много време-тя е вашата роза.
Коя покривате с похлупак да не настине ,а?

[rumivarna]

А,това са моите - в първия момент.Във втория-снимка първа.
Ще си засадя овощна градина от Стендесто -сливо-кайсия на мястото на остинките.Дано поне те харесват българско слънце.

Либре, напълно споделям мнението ти за остинките! Толкова въздишки и душевни терзания за друго не съм хвърляла Красиви, лелеяни, сънувани, но.....не и за нашата ширина! Мъка за нас, мъка и за розата. Ето още едно потвърждение на поговорката за камъка дето си тежи там от дето е!
Ей тези двенките, най-стари по-възраст на садене са най-издържливи при мен

Глория Дей и Ингрид Бергман. Снимката не е от най-добрите, но на първо ровене това открих

[rumivarna]

А,това са моите - в първия момент.Във втория-снимка първа.
Ще си засадя овощна градина от Стендесто -сливо-кайсия на мястото на остинките.Дано поне те харесват българско слънце.

Либре, напълно споделям мнението ти за остинките! Толкова въздишки и душевни терзания за друго не съм хвърляла Красиви, лелеяни, сънувани, но.....не и за нашата ширина! Мъка за нас, мъка и за розата. Ето още едно потвърждение на поговорката за камъка дето си тежи там от дето е!
Ей тези двенките, най-стари по-възраст на садене са най-издържливи при мен

Глория Дей и Ингрид Бергман. Не са остинки, но за нашия климат са неповторими по устойчивост Снимката не е от най-добрите, но на първо ровене това открих

[rumivarna]

Къде изчезна опцията за изтривани на мнение и защо корекцията е вече цитиране

[zeleno]

Темата за розовите дуели би била адски полезна
Аз например накупих няколко простоцветни бели и жълтеникави цъфтежни розички
Да видим коя ще е най-кипра....

[calico]

— Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.
Казала лисицана на малкия принц. Вие по коя роза губите най-много време-тя е вашата роза.
Коя покривате с похлупак да не настине ,а?

това е!

при мен това е Дарби. ако завали силен град чадъра ще разпъна над Дарби.
ако трябва да съм честна, при мен Греъм Томас е хем по-цъфтежен, хем по едър и с по-хубав храст. Но аз обичам повече Абрахам Дарби. дано съм жива и здрава да го видя след 5 години

Дал, пущай темата за дуелите, наистина ще е интересно и полезно
а, и оная на Олга, рязаната на метър равно, не беше ли Дарби? пазиш се да даваш тая снимка щото е убийствена ли?
не мога да я намеря, дай я

[bell]

е много забавна тема
за мен това ще е Харлоу кар – защо ли?
Тя не притежава несравнимото порцеланово на куин шведска, а си е розова. Тя не притежава и дълбоките гюлове на Дарби, а е плоскоцветна. Няма и особените и различни помпонести цветове на Помпонелата, отварянето на Артемис или Ерик табърли. Не мога да я сравня и с простоцветната Астрономия, която ме порази със свята изисканост на цвета и тичинките, в Астрономия има цялостна хармония, затова казавам че е съвършена. Харлоу не мога да я сравня и с неповторимите нови герйоства на хултемийте, които много ме впечатляват. Не мога да я сравня и с преливащите цветове на френските рози, които сега разтварят пред очите ми. Те са много различни, защото освен преливане на нюанси има толкова игра с цветове, при това изобщо не натрапчива или звучаща, като лека шаренийка, а по-скоро са розови импресии от колорити. Тя не притежава и мащабите на катерачите, защото откакто видях Лутеята мир няма да имам до есента да я поръчам.
Но тя е като царицата майка на пчелите, която обединява всички мой рози, така съм я определила. Всички се въртят около нея. Преди три години се появи в градината ми и има най-видното място. Не блести с нищо уникално или неповторимо, но тя има особена символика за мен, защото ме накара да потъна в розарските дебри, търсейки повече инфо за нея. И докато цяло лято препускам между останалите, добавяйки нови и нови, тя разцъфтява първа и спира последна към края на септември. Цяло лято е обсипана с цвят, на целодневен пек, неболедуваща, некапризна, много ароматна, дори в големите жеги се мъчи и пак успява да се обсипва с по-малки на размер цветове, но пък обилно. И докато обикалям из останалите напъпили рози изпълнена с очакване, когато мина покрай нея, тя винаги ме радва. Повече от флорибунда, с нищо потресаващо и толкова различно, леко дива в сруктурата си, розова роза, но най-любимата ми!

И Дал пускай тази тема за дуелите и аз имам какво да извадя на дуел при мен между Prix P,.J. Redoute и Jubilee celebration, включително твоите наблюдения за Дарби и Джаки, а и при самите Остин, колко има, а и при....само човек време да има да пише тук, между градината и работата