моята ненормална градина

[Algol]

Реших да покажа и моето творение. Преди няколко години реших, че щом не ми остава време и нямам възможност постоянно да бъда в планината, ще си я пренеса у дома. Още от сега правя уговорката, че поради липса на място, градината ми е нещо като голяма саксия на открито и няма много общо с нещата, които хората показват тук. Една от основните идеи беше това да е градина с папрати и камъни





Имаше само един проблем - няма място. Растенията, които исках да гледам не са типичните градински обитатели и изискват постоянни грижи, затова двора на село отпадна като вариант. В София където живея няма как да си направя градина пред блока, затова остана опцията градината да бъде при майка ми. Обаче там в целия двор има само три лехи по 2кв.м заобиколени с бетонни пътеки. Но трябваше да се съобразя с наличното. И се започна. След дълги уговоркиуспях да извоювам едната леха с размер 2,5/1,5м. За капак на всичко отгоре хвърлят сянка асмите, от запад се издига стената на гаража, а от север е терасата, която е на метър по-високо. Есента на 2006г събрах от гората част от растенията, които исках, напълних купички с пръст, като експериментирах и за всяко растение се опитвах да осигуря почва близка, до тази на мястото, където е расло. Почти всичко беше дребно, с по няколко листенца, за да не повреждам дивите места и да ги загрозявам с дупките останали след изваждането на "разсада". Другата задача беше да докарам камъни. Няколко обиколки по поляните с кирка и лопата доведоха до стоварването на куп варовикови камъни в гаража и неколкодневно търкане с телена четка. Голям зор беше с тези камъни, защото идеята беше да стоят по-скоро като скали, а не като надупчените варовикови плочи, които вече се мъдрят във всеки двор на кръчма с фонтанче. Купичките с растени и камъните заеха място покрай къщата, за да презимуват и да видя как ще се справят със снега и студа. Идеята ми беше, че ако растенията издържат зимата в саксия при неблагоприятни условия, после няма да имат проблеми в градината. Извадих всички луковици на лалета, зюмбюли, нарциси, кокичета, изкорених хризантемите и остана само един дребен чемшир. Сърбяха ме ръцете, но трябваше да изчакам пролетта, за да се почне същинската работа. И така дойде март 2007 година. Изгребах няколко кубика почва (около 70см дълбочина от предишното ниво), застлах геотекстил, насипах десетина сантиметра чакъл и върнах обратно почвата, объркана с каквото си мислех, че трябва - доста пясък и букова шума, малко оборски тор, ръждясали пирони и не помня още какво. Сложих камъните, които за съжаление нямаше как да подредя според първоначалната си идея и да постигна голяма височина и пирамидална структура на терена с няколко тераси - мястото беше крайно недостатъчно, а и щеше да има проблем с поливането. Все пак задигнах единия ъгъл около 50-60см. И до ден днешен ми се струват недостатъчно камъните, и все ми дребнеят Но преспах една нощ, за да си намисля как ще подредя растенията сред наличните вече "засадени" камъните. Предполагах, че част от дивите растения ще ме изненадат и в градината ще се държат по различен начин от този, по който са расли в планината, заради различните условия - температура, влажност, ослънчаване, почва и т.н. , затова ги оставих сравнително на рядко с идеята да имат пространство да се развиват. Ето две снимки от това неуверено начало.





Разбира се, нямах достатъчно материал да напълня градината изведнъж, а и наличния беше доста дребен и останаха много дупки. Набутах няколко неща, за които майка ми напираше - иглики, Еuonymus и др., за да не изглежда празно. Но в замяна на това си осигурих градинар, който да полива растенията, докато съм в София, защото папратите определено няма как да оцелеят лятото в града без почти ежедневно поливане. Сега оставаше да изчакам и да се надявам всичко да се хване и да порастне, защото в началото градинката беше направо абсурдно парцалива и невзрачна. Никой не възлагаше големи надежди на резултата от моя ентусиазъм. Но след година вече мислеха по друг начин



В следващите дни ще разкажа какво се случи по-нататък. А в следващия линк има много снимки от последните 6 години.
http://www.flickr.com/photos/56973830@N ... 704128309/

[Murof]

Много добре си се справил!

[Гео, граф]

Каквото и да се е случило по-нататък резултата ти е великолепен, Algol !

Особено съм впечатлена от вниманието, с което си се отнесъл към горските съобщества - ''за да не повреждам дивите места и да ги загрозявам с дупките останали след изваждането на "разсада".'' Екологичните практики се срещат много по-рядко от екологичното говорене

ПП. Изобщо не смятам, че градината ти е ''ненормална'', това си е живо кокетиране ...

[Deleted User 1445]

Я, каква си е хубава градината Добре дошъл!

[ra4eto]

Добре дошъл градинката може и да е малка но е много красива,подредена и свежа!

[libra]

Супер!
Чак странно ми се вижда,че папратите са оживяли в градска среда!Тези с гладките лъскави листа не са ли от други географски ширини?

[Mike]

Чудесно се е получило. Много ми харесва.

[milena02]

Пленява ме самата концепция на тази градина. Благодаря ти Algol за напомнянето, че градината всъщност е нашата връзка с природата. Много, много ми харесва горското ти царство!

[Algol]

Благодаря на всички за хубавите думи
Libra, всички папрати и 90% от другите растения са си съвсем български. Особено папратите. Те са ми болна тема. Но дивите, а не различните култивирани породи и хибриди внесени от Холандия и кой знае още откъде. В градината, въпреки миниатюрните размери, има 15-16 от всичките видове български папрати. А те не са много повече. Точно това с лъскавите листа е една от най-непретенциозните и студоустойчиви папрати, която расте по варовиковите терени в цялата страна. Казва се Asplenium scolopendrium или волски език. На латински видовото име означава "стоножка" и се дължи на спорангиите, които са разположени перпендикулярно от двете страни на централната жилка на листа подобно на крачета на стоножка. Много непретенциозно растение, само не понася пряка светлина, макар и това да го научих но жегите последните години му поопичат листата, ако е много открито. На теб ти прилича на продаваните в магазините асплениуми, които действително са от други географски ширини и не стават за отглеждане навън през зимата.
България е сравнително бедна на папратови видове. Основната причина за това е сравнително сухия климат. В градината имам почти всички, които не са защитени или много редки (като люспесто изтравниче, клиновидно изтравниче, персийски крайспорник, Cheilanthes maranthae, Osmunda regalis, aлпийска крехка папрат, венерин косъм, Cryptogramma crispa и Polypodium cambricum ), не са прекалено едри (орлова папрат и Osmunda regalis) или не са претенциозни към температури, надморска височина и почва (алписка женска папрат, алпийска крехка папрат, венерин косъм). Има видове папрати, които виреят само по варовикови скали и терени и обратното - такива, които не понасят варовита почва. Моята градина е пълна с варовикови камъни заради близостта до Врачанския Балкан и желанието ми да отглеждам много от естествено растящите в гората и по скалите наоколо видове. Иначе папратите нямат проблеми да виреят в града на открито, стига да им се осигурят подходящи условия. Все пак не всички се чувстват идеално в градината, но повечето растат добре. Като цяло папратите са доста издържливи и непретенциозни растения, просто някои са малко по-трудни за размножаване. Досега за 6 години само волският език се размножава чрез спори в градината и има нови малки растения. Другите или не се размножават или това става вегетативно, чрез делене на коренищата (сладка папрат, дъбова папрат и др). няма как да ви покажа всички видове, тъй като някои са много нежни и дребни и нарочно са засадени под други растения, за да са на сянка. Някои папрати дори са толкова нежни, че ако нещо не им пази завет, вятърът и дъждът им чупят клонките и ги уморяват, особено когато растенията са още млади. Има видове папрати, които най-добре се чувстват във фугите на стари каменни огради, мостове и подпорни стени(даже някои и в тухлени стени се настаняват). Това важи в най-голяма степен за асплениумите. Почти всички папрати предпочитат сянка, по-голяма или по-малка, но да е сянка. Макар, че златистата папрат чудесно вирее и на слънце. Само в най-големите жеги листенцата се свиват и се обръщат с долната си мъхеста част навън и изглеждат изсъхнали и мъртви. Мъхът по тях е златистокафяв и от там идва името на растението.
Май много се разприказвах Исках само да кажа, че макар да са диви растения, папратите, разположени по подходящ начин и комбинирани с други растения, са чудесни за градината. Само трябва внимателно да се избират съседите им и да се полагат доста грижи през лятото

[Tanet]

Чудесна идея за горски кът в градски условия. Много обичам папратите. И аз имам подобен блед опит, имам няколко вида горски папрати вкл. и волски език. Той намери добра среда и имам към 5-6 саморазмножили се растения на различни места в дворчето. Ще снимам моите папрати да ми кажеш кои са,да ги знам. И листенца на хепатика ли видях в храдинката и ботурче?