За приятелството.Вярвате ли в приятелството между жени.

[maili]

Да тук има много различни мнения.Явно приятелството зависи от характер,личен опит и средата в която живеем.Както се казва за всеки влак си има пътници.Моят характер изобщо не е от най добрите,но ме дразни всичко несправедливо, лъжливо и престорено.Във взаимоотношенията между двама ,та камо ли повече е неизбежно някои от горе написаните ми дразнители да се случи.Затова се опитвам да ги избягвам.Спазвам си правилото по добре самотна отколкото наранена,макар ,че самотна едва ли мога да бъда-винаги мога да намеря добри познати, с които да се забавлявам.От ученическите ми години си имам приятелче(момче),всичко съм си споделяла с него и винаги е бил до мен,когато е трябвало.Никога не сме имали интимна връзка.С течение на времето поехме различни посоки не съм го виждала вече пет години,но никога не сме спирали да се търсим.За съжаление такава приятелка никога не съм имала.И съм сигурна че до ден днешен ако се наложи да разчитам на него,той ще бъде насреща ми готов доколкото може да ми помогне.Ето това за мен е приятелството.

[dora]

Като ви чета си мисля какво ли не, но най- често се сещам за една мисъл на Оскар Уаилд:
,,Човек винаги може да се държи добре с хората ,които са му безразлични,,- нищо лично към никой просто се сетих

[lila]

А аз се сетих за Еви "Винаги е по-лесно да си лош, да си добър не е "

[nel4o]

Ами не е Лиле Съгласна съм с Еви.

Сатори,

[Мария Николова]

Психологията казва, че има едни хора, които са обърнати навътре към себе си. И други, които са обърнати навън към хората. И това не зависи от пола, зодията, или вярата. Жените от първата група претърпяват много разочарования от бивши приятелки. И имат само бивши приятелки.
Затова пък ние от втората група вярваме в приятелството. И между жени. Човек не може да избира роднините (само аз имах привилегията да избера майка си), но приятелите и приятелките ние си ги избираме. Но как точно става това избиране никога няма да разбера. Не се замислям колко аз съм нужна на приятелките си. Но сега, като ме сполетя нещастието, разбрах колко много те са ми били нужни.

[5ia]

Съгласна съм с това, че не можем да избираме роднините си, за разлика от приятелите - съгласна съм с истината, която се съдържа в тази мисъл. Но понякога си мисля, че по-скоро не ги избираме, а е въпрос на някаква химия, физика, или на друга наука . Защото това, че можем мълчейки да си кажем много, че можем да се разберем само с поглед или жест - това като че ли не може да се обясни с друго.

[Satori]

Преди много време си говорихме с една от близките ми приятелки точно за тази мисъл - че роднините не се избирали, за разлика от приятелите. Всъщност роднините си можем да избираме, а приятелите не. С приятелите става привличане, както с влюбването - някак го няма елемента на разумен и съзнателен избор. Просто се сдушвате. С роднините - никой не може да наложи на един човек да общува с хора, само защото са роднини. Можеш спокойно да си се събираш с онези, които те кефят.

[paju4eto_Ligla]

Преди много време си говорихме с една от близките ми приятелки точно за тази мисъл - че роднините не се избирали, за разлика от приятелите. Всъщност роднините си можем да избираме, а приятелите не. С приятелите става привличане, както с влюбването - някак го няма елемента на разумен и съзнателен избор. Просто се сдушвате. С роднините - никой не може да наложи на един човек да общува с хора, само защото са роднини. Можеш спокойно да си се събираш с онези, които те кефят.

Подкрепям с две ръце

[ida_ili64]

Дълго ви четох,без да се намесвам в темата.За мен нещата тук са доста сложни и същевременно-прости.Няма да дискутирам,само ще кажа какво аз мисля.
Да,аз вярвам безусловно в приятелството!Не го разделям на пол-има приятелства и от двата вида.Честно,мисля си,че чудесни приятели на жените са мъжете-гейове-мое мнение.
Най добрите и дълготрайни женски приятелства смятам,че са тези,формирали се в детските или ученическите години-когато човек още няма какво да дели и за какво да завижда,но понякога ние самите се променяме във времето,тогава логично е,да се променят и критериите ни за приятелство,следовотелно и хората от обкръжението ни също се променят.А от там и губим стари приятели,като създаваме и нови приятелства.
Понякога сме "предадени" или-поне така се чувстваме,но най-вероятно е или ние да сме преминали в друго "измерение" или-досегашните ни приятели да са го направили...
Едно е обаче сигурно,аз ще търся приятелството,ще бъда приятел ,ще имам приятелка и докато съм жива ще вярвам в приятелството!

[johnstalker]

Да,аз вярвам безусловно в приятелството!Не го разделям на пол-има приятелства и от двата вида.Честно,мисля си,че чудесни приятели на жените са мъжете-гейове-мое мнение.

Ето тука си уцелила верният отговор. Нема по вярно 'куче' от един гей за която и да е жена. Лошото е, че същото не може да се каже за една лесбийка, по точно за отношението и към мъжете А аз си търся приятелче травестит.. че само тех не съм ги изследвал.