S. guttata, S. gerdtiana, S. richii "Robson Lopes" и Sinningia sp. Itaguassu са посяти, а за другите още не съм си изял млякото.
Звучи смешно, ама си е факт! За купички се сетих, купих торф, нарязах фитилите и семената дойдоха, само дето забравих контейнери да си приготвя.
А аз семена без фитил не гледам, че както си напомням да не забравя да полея така и забравям.
Тя Дени ме помоли да напиша по 5 реда ама не е лесно за синингиите. Видовете от рода се разделят на няколко групи, всеки със своята характеристика и своите странности. Има синингии, които се най-вероятно се опрашват от прилепи (S. brasiliensis), има такива, които като елонгират стъблата и паднат надолу, цветчетата се обръщат за да са правилно разположени (S. cooperi) трети пък се събуждат есента, като моята S. nordestina, която все още не съм посял.
Малко клюка S. iarae пък е кръстена на сестрата на Мауро, човека, от който поръчахме семената, което намирам за изключително мило.
Тази има и една много характерна особеност за част от синингиите - горните две венчелистчета са се сляли в едно голямо изнесено напред наречено галея.
На гутата цветчетата имат много силен фототропизъм и се обръщат винаги към светлината, освен това колко и странно да звучи, тя е от групата на S. speciosa (чийто хибриди познаваме като глоксинии) и се смята, че гена на точките в тях идва точно от този вид. Като казах speciosa се сетих, че те имат великолепни форми със сребърни жилки по листата познати като Regina. Гердтиана пък не е нищо особено, но много ме грабнаха зебровите й цветчета и силно се надявам да са толкова контрастни, колкото на снимките на Мауро. Растенията цъфтяли чак след 2-3-4 години от засяването за това гледах нея първа да я насея.
Ричии пък до скоро е съществувала само в колекциите на любители, като наскоро е била преоткрита в дивото и освен типичната бяла са намерени и жълта (каквато е тази дето си поръчах) и лилава форми. S. concinna съществува само в колекциите, а S. helleri типовия вид за рода вероятно вече е изчезнал бевъзвратно. С тази черна хроника искам да покажа колко важно е в нашите колекции освен хибридите да пазим и видовете, тъй като техните местообитания се разрушават и са много уязвими.
Та да, много са интересните неща свързани със синингиите, дано да съм успял да разбудя интереса ви.
Аз сега много съм се надъхал следващия път да си поръчам семена от червената S. canastrensis, не само защото е с много готин цвят, ами и защото до колкото знам никой не е успявал да отгледа както хората растение от семена и се предполага, че или е полу-паразит или има някакви много специални отношения с разни почвени гъбки и ми е убийствено интересно и аз да пробвам да видя до къде ще я докарам.
Между другото всичко, което съм научил за синингиите го дължа на този сайт:
http://www.burwur.net/sinns/sinns.htm" onclick="window.open(this.href);return false;
Жив и здрав да е човека, който го е направил, събрал информацията и го поддържа!