Re: Театър, опера или какво хубаво гледахте напоследък
Публикувано на: Дек 15, '12, 22:35
Феноменална игра на Меглена Караламбова в разкошната пиеса на Ерик-Еманюел Шмит ''Кики Ван Бетовен'' !!!
Ще се самоцитирам от един друг форум, защото нямам повече думи и сили от емоцията, която още ме държи :
Снощи Меглена Караламбова ме разплака ! Това ми се случва за пръв път в театъра - смяла съм се, възторгвала съм се, вълнувала съм се, но никога не съм плакала. Тази дребна ефирна дама пресъздаде толкова различни герои - с малък жест, мимика и преправяне на гласа ( без грам преиграване ! ) тя сменяше героите като маски и беше естествена и истинска във всяка от ролите. За пиесата на Шмит няма какво да коментирам - той е майстор на многопластовите разбори на живота. Но дори и добър негов текст може да бъде съсипан от неумела игра, както се убедих, гледайки Дребни брачни престъпления ( с Нона Йотова ( пази, боже !) и Иван Радоев ( горе-долу !). Докато Кики беше фантастична - тя си общува със стереоуредбата на име Ралф, която възпроизвежда произведения на Бетовен в зависимост от настроението на собственичката си; със съсипителна ирония и самоирония разказва за живота си, за приятелките си, за промените, настъпили откакто се опитва да ''чуе'' отново музиката на Бетовен; на сцената Кики страда, разсмива, натъжава, меси курабийки, имитира други хора, забавлява, танцува хип-хоп на фона на Фиделио ... Невероятно нежна игра в деликатна музикална пиеса-размисъл !!!
Впрочем не съм сигурна дали тази постановка може да се нарече моноспектакъл, защото Бетовен и музиката му бяха напълно реални партньори на блестящата актриса ...
[video][/video]
Ще се самоцитирам от един друг форум, защото нямам повече думи и сили от емоцията, която още ме държи :
Снощи Меглена Караламбова ме разплака ! Това ми се случва за пръв път в театъра - смяла съм се, възторгвала съм се, вълнувала съм се, но никога не съм плакала. Тази дребна ефирна дама пресъздаде толкова различни герои - с малък жест, мимика и преправяне на гласа ( без грам преиграване ! ) тя сменяше героите като маски и беше естествена и истинска във всяка от ролите. За пиесата на Шмит няма какво да коментирам - той е майстор на многопластовите разбори на живота. Но дори и добър негов текст може да бъде съсипан от неумела игра, както се убедих, гледайки Дребни брачни престъпления ( с Нона Йотова ( пази, боже !) и Иван Радоев ( горе-долу !). Докато Кики беше фантастична - тя си общува със стереоуредбата на име Ралф, която възпроизвежда произведения на Бетовен в зависимост от настроението на собственичката си; със съсипителна ирония и самоирония разказва за живота си, за приятелките си, за промените, настъпили откакто се опитва да ''чуе'' отново музиката на Бетовен; на сцената Кики страда, разсмива, натъжава, меси курабийки, имитира други хора, забавлява, танцува хип-хоп на фона на Фиделио ... Невероятно нежна игра в деликатна музикална пиеса-размисъл !!!
Впрочем не съм сигурна дали тази постановка може да се нарече моноспектакъл, защото Бетовен и музиката му бяха напълно реални партньори на блестящата актриса ...
[video][/video]