Балада за хибискуса

[Titi]

Поздравявам първо Блу и след нея всички останали любители на хибискуса. Баладата е много стара, писана е от неизвестен автор в нет пространството.


Балада
за вълшебното цвете Хибискус
и как Любовта се вселила в сърцето
на един заплеснат в музиката
африкански пантер )

Сред Африка, там нейде, в Серенгети,
сред аромати с приказен привкус,
растяло чудното, вълшебно цвете,
наречено със име – ХИБИСКУС.
И ако някой в джунглата отидел,
отчаян, че я няма Любовта,
щом случело се цветето да види –
намирал в него своята Мечта.

...Един пантер, там нейде си живеел.
Той славел се с прекрасен баритон!
Бил музикант добър, прекрасно пеел
и свирел като Бог на саксофон.
...Пантерка мила, с шарена жилетка,
въздишала по него ден след ден.
Но той не виждал своята съседка -
на саксофона свирел, запленен.
За щастие - дочула я Съдбата,
усетила душевният и зов!
И... някак тъй се случили нещата –
пантерът замечтал се за Любов.
Напуснал дом и другите пантери,
решен сред джунглата да броди век,
но хибискуса чуден да намери -
единствен на света любовен лек.
Реки прецапал, през гори закрачил -
сто дни наред из джунглата вървял!
Хем на гърба си - саксофона влачил!
Намерил хибискуса и запял:

“- О, ТИ - прекрасно, мило чудно цвете...!
Дочуй сред мрака черен моя глас...
Дари ми обич - както Боговете
даряват Любовта на всички нас. “

И чудо! Приказна, вълшебна сила
бил имал хибискусовият лик!
Една пантерка там се появила -
и в нея той се влюбил, в този миг!
След туй е ясно - Любовта изгряла
сред джунглата, свят мрачен и суров...
...А в същност – тя, пантерката, вървяла
сто дни след него, с Обич и Любов.

[Blue sky]

Благодаря, страхотна балада, много романтична и много хиби

[orkud]

Искате ли тук да не са стихове само за хиби, а за цветя и ...
Като това например
Жената, когато мирише цвете...
(Александър Калчев)


Щом жената помирише цвете,

вече не е същата жена.

Изведнъж по цялата планета

се разлива нежна светлина.



И запяват птици под небето.

Слънцето в усмивка се топи.

Щом жената помирише цвете,

значи са разцъфнали мечти.



Вихрено танцуват пеперуди,

страстен танц над дъхави поля.

Някакъв екстаз или полуда

крият ароматните цветя.



Все едно жената се отдава

на един недосънуван блян.

Тя мирише цвете и забравя,

че светът в дланта ù е събран.



И че няма нищо, нищо друго -

просто порив към неведом зов.

За да се роди интимна лудост,

или просто казано – любов.

[didkec]

Тази балада си я спомням от предишен фору, много обичах да си я чета, страхотна е, Благодаря Тити