Re: Българската народна музика,вечната....
Публикувано на: Юли 12, '16, 20:47
Годината е 1903, месецът е септември. Илинденското възстание е избухнало в земите на цяла Македония – от Разлог и Банско, до Битоля и Охрид. Загниващата вече османска империя е насочила стотици хиляди редовна войска аскер за унищожаването на разбунтувалия се народ. Започват да горят едно след друго български селища из цяла Македония. Кервани с каруци покъщнина, мъже, жени и деца зад тях се проточват на десетки километри на север, към майката България, която приютява бежанците. На младият учител от Банско Радон Тодев, станал войвода на 70 комити е поверена задачата да охранява пътя над разложкото село Годлево в Рила планина, за да осигури безпрепятственото преминаване на керваните бежанци на север през планинския проход.
Преди да тръгнат към връх Айгидик в Рила планина войводата Радон Тодев отвежда всичките 70 четници в църквата “Света Троица” в Банско и в разрез с всички църковни канони нарежда да свещеника да опее приживе като мъртъвци комитите, начело със себе си. Защото е бил уверен, че отиват на сигурна смърт. Пожеланата служба се превръща в клетва за вярност към делото. Попът започва опелото на четниците един по един и когато стига до един от най-младите герои внезапно спира тъжната си църковна песен и в храмът отеква гласът на божия служител: “А, не, Господи! Теб не мога да те опея! Та миналата неделя аз те венчах тук с младата ти булка!” : „Опявай, отче, опявай! Каквото за всички, това и за мен!“ – отсякъл четникът. После потеглили в колона с пушките на рамо към своята Голгота.
На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 човека Радон Тодев води сражение с многократно превъзхождаща ги по численост османска войска, охранявайки изтеглянето на хилядно християнско население от подпалените села на разбунтувала се Македония. След многочасово ожесточено сражение 26 от четниците и войводата Радон Тодев загиват под рилския връх Айгидик. Но животът на хилядите бежанци е бил спасен – колоната вече е била преминала тогавашната граница към майка България.
Народът не забравил саможертвата на Радон и неговите комити. Възпял ги в песен. Човек не може да я слуша без да настръхне, и да му се насълзят очите. Чуйте я и вие.
[video][/video]
Преди да тръгнат към връх Айгидик в Рила планина войводата Радон Тодев отвежда всичките 70 четници в църквата “Света Троица” в Банско и в разрез с всички църковни канони нарежда да свещеника да опее приживе като мъртъвци комитите, начело със себе си. Защото е бил уверен, че отиват на сигурна смърт. Пожеланата служба се превръща в клетва за вярност към делото. Попът започва опелото на четниците един по един и когато стига до един от най-младите герои внезапно спира тъжната си църковна песен и в храмът отеква гласът на божия служител: “А, не, Господи! Теб не мога да те опея! Та миналата неделя аз те венчах тук с младата ти булка!” : „Опявай, отче, опявай! Каквото за всички, това и за мен!“ – отсякъл четникът. После потеглили в колона с пушките на рамо към своята Голгота.
На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 човека Радон Тодев води сражение с многократно превъзхождаща ги по численост османска войска, охранявайки изтеглянето на хилядно християнско население от подпалените села на разбунтувала се Македония. След многочасово ожесточено сражение 26 от четниците и войводата Радон Тодев загиват под рилския връх Айгидик. Но животът на хилядите бежанци е бил спасен – колоната вече е била преминала тогавашната граница към майка България.
Народът не забравил саможертвата на Радон и неговите комити. Възпял ги в песен. Човек не може да я слуша без да настръхне, и да му се насълзят очите. Чуйте я и вие.
[video][/video]
!
Излезем ли сред природата, Мариана, обикновено вървим върху билки, без да знаем как да ги използваме.