Вилно селище "Свети Константин и Елена"

[lila]

Кратки, много кратки данни:
Намира се между Пазарджик и Пещера - над язовир Батак. Пътя е много завоест.
Морски човек съм, обичам водата до безумие. Сутрин, като си пия кафето в София, се извъртам - с очи към езерцето с патиците в Южен парк - от терасата се вижда ивица вода. Не е превземка - Витоша от другата страна някак не ми харесва - изглежда страшно, чукар, надвиснал над главата ми.
Миналото лято се случи - влюбих се - в планината. Безумно високите борове и ели. За липсата на битови отпадъци - няма какво да коментирам, глобите са солени и е толкова чисто, мирише на борова смола. Липсата на интернет, да запалиш печката с дърва в лятна вечер... Да те навали следобедния дъждец както си лежиш във въжената люлка ... Катеричките ... Мириса на печена гъба ... и пресен сняг ... Да ходиш бос по тревата, а отдолу да пружинира (дебело настелен килим борови иглички) ... някакви такива елементарни неща. Случва ми се за пръв път, заедно с усещането, че ми е липсвало, без да съм го знаела .

[lila]

[lila]

Параклиса "Св.Константин и Елена"


Любимата ми, чужда разбира се, вила

[lila]

Поглед към язовир "Батак"

и към "двора" на съседите - тук огради няма

[lila]

[Fado]

Ммммм, тази изглежда много вкусна.

[lila]

Пазя си я за особени любимци

[дарето74]

Аз се чудя къде се изгуби, Лила, а тя на почивка.
Другата зима идвам с теб.
Много е красиво там, където си била. Дано да си имала хубава компаниямъжка имам предвид

[lila]

Сняг нямаше почти - така е, като се кани човек да се учи да кара ски

Слънцето изгряваше като в приказките

и клонките на брезата бяха захарни

[lila]

Имам голяма слабост към примитивите - тоест иконите