Самият Тери Пратчет 8-)
Публикувано на: Окт 31, '12, 22:14
Малко мога да говоря за любимеца ми, но за сметка на това пък мога да го цитирам безкрай
= '' А хората преставали да градят търпеливо своите малки къщи от късчета разум в хаоса на Вселената и започвали да се интересуват от самия хаос - отчасти защото било доста по-лесно да си експерт по хаоса, но предимно защото той предлага наистина хубави десени, които стават за апликация на тениска.''
= '' Спомням си как баба ми казваше,че една жена трябва винаги да носи нещо върху себе си в леглото,защото това поддържало мъжкия интерес,поради което аз като цяло намирам за уместно да си лягам със шапката.'' - Леля Ог
= '' Гутен ден, голем брато, майне домакине ! Троа бири пер нас, порке е мор, сил ну зле.
- Защо пък сил ну зле ? - попита Баба
- На чужд език това е моля - заяви Леля''
= "Ангуа се затрудни, като при всеки разговор с Ноби по сложни въпроси. Китките й описваха плавни движения, сякаш месеха тестото на мислите й.
- Исках да кажа ... Ти нали знаеш как наричат мъжете, които носят рокли и перуки ?
- Знам, госпожице.
- Наистина ли ?
- Да, госпожице. Съдии."
= ''— Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от... фантазии, за да понасят живота ?
— ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.
— И затова си имаме феи ? Дядо Прас ? Дребни гад ...
— ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.
— За да повярваме и в големите ?
— ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА...
— Нямат нищо общо помежду си.
— НИМА ? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА ... ''ПРАВОТА'', ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.''
= "Би трябвало да има специална дума за кратките мигове точно след събуждането, когато съзнанието е запълнено с топло розово нищо. Лежиш си, а главата ти е абсолютно празна откъм мисъл, ако изключим подозрението, че към теб се носят, подобно на размахан чорап, пълен с мокър пясък в тъмна уличка, всички вчерашни преживелици, без които преспокойно би могъл да минеш. Те водят до убеждението, че в ужасното ти бъдеще има един светъл лъч - утехата, че махмурлука може да те довърши."
= ''Леля Ог тръгна да си ляга и погледна под леглото дали случайно не се е скрил някой мъж там. Де да се знае, може на човек да му излезне късмета ...''
=
'' ... и после от входа на пещерата се подаде главата на Двуцветко.
- Има ли някой там долу ? Ало ?
- Хей ! - изкрещя Ринсуинд. - Как се радвам да те видя !
- Не знам. Как ? - попита Двуцветко.
- Какво как ? - попита Ринсуинд.''
= '' А хората преставали да градят търпеливо своите малки къщи от късчета разум в хаоса на Вселената и започвали да се интересуват от самия хаос - отчасти защото било доста по-лесно да си експерт по хаоса, но предимно защото той предлага наистина хубави десени, които стават за апликация на тениска.''
= '' Спомням си как баба ми казваше,че една жена трябва винаги да носи нещо върху себе си в леглото,защото това поддържало мъжкия интерес,поради което аз като цяло намирам за уместно да си лягам със шапката.'' - Леля Ог
= '' Гутен ден, голем брато, майне домакине ! Троа бири пер нас, порке е мор, сил ну зле.
- Защо пък сил ну зле ? - попита Баба
- На чужд език това е моля - заяви Леля''
= "Ангуа се затрудни, като при всеки разговор с Ноби по сложни въпроси. Китките й описваха плавни движения, сякаш месеха тестото на мислите й.
- Исках да кажа ... Ти нали знаеш как наричат мъжете, които носят рокли и перуки ?
- Знам, госпожице.
- Наистина ли ?
- Да, госпожице. Съдии."
= ''— Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от... фантазии, за да понасят живота ?
— ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.
— И затова си имаме феи ? Дядо Прас ? Дребни гад ...
— ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.
— За да повярваме и в големите ?
— ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА...
— Нямат нищо общо помежду си.
— НИМА ? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА ... ''ПРАВОТА'', ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.''
= "Би трябвало да има специална дума за кратките мигове точно след събуждането, когато съзнанието е запълнено с топло розово нищо. Лежиш си, а главата ти е абсолютно празна откъм мисъл, ако изключим подозрението, че към теб се носят, подобно на размахан чорап, пълен с мокър пясък в тъмна уличка, всички вчерашни преживелици, без които преспокойно би могъл да минеш. Те водят до убеждението, че в ужасното ти бъдеще има един светъл лъч - утехата, че махмурлука може да те довърши."
= ''Леля Ог тръгна да си ляга и погледна под леглото дали случайно не се е скрил някой мъж там. Де да се знае, може на човек да му излезне късмета ...''
=
'' ... и после от входа на пещерата се подаде главата на Двуцветко.
- Има ли някой там долу ? Ало ?
- Хей ! - изкрещя Ринсуинд. - Как се радвам да те видя !
- Не знам. Как ? - попита Двуцветко.
- Какво как ? - попита Ринсуинд.''