Двор за розови храсти и сладко от смокини

[краси кубарелова]

Лесно е Събирам семената наесен, винаги избирам шишарки от южната страна за посев. Оставям ги да изсъхнат. Отделям ги семената. Слагам ги в камерата на хладилника за десетина дни- въобразявам си, че така им помагам да поникнат. След това ги прибирам някъде на сухо място, като много внимавам да не забравя къде е това място Много рано напролет накисвам семената за една нощ в хладка вода и ги садя в сандъче. Поникват бързо. После ги пикирам в кофички - предстои ми тази събота и неделя да го направя. Късно наесен или рано напролет(за варненския климат е по добре наесен) ги слагам на постоянното място. Поливам, торя , подрязвам. За подрязването съм чела, че трябва да стигнат 50-60 см височина, но аз ги клъцвам лекичко по- малко всяка пролет. Мисля си, че така правят по- здрави корени.

[краси кубарелова]

Здравей, Краси! Няма ли най-сетне да видим снимки и от твоят двор! На мен лично ми е много любопитно как изглежда той!

Ще, ще, ама сега дворът е строителна площадка. Месец август ще бъда в отпуска и тогава ще търся стари снимки и ще направя нови. Изтърпете ме още малко,моля!

[краси кубарелова]

"Св.Никола" е най-хубавото възможно място във Варна С невероятна морска панорама и на 5 минути от т.нар. център. О, ти си късметлийка Краси! Направо ти завиждам за двата декара Тази площ ти дава невероятни възможности!Сега що мислене и избиране ще падне Представям си ако аз имах нещо подобно за разкрасяване и то сега, когато вече имам и повече опит със земя (в пълния смисъл) и с цветя.......Винаги е чудесно да започнеш нещо от нулата! Може би си видяла това пиршество за очите и душата http://forum.hobbykafe.com/viewtopic.php?f=35&t=3240" onclick="window.open(this.href);return false; градината на Зафиров. Пожелавам ти да сътвориш и ти един рай

Руми, няма да постигна това съвършенство, уви, но напълних очите си с красота, благодаря. При мен почвата алкална- рози виреят добре, но растения за "кисела " почва никога повече няма да садя, проумях го най- накрая, че не виреят при мен. Затова тази градина ще гледам в захлас !

[краси кубарелова]

2 декара Нищо де - снимки по-късно, сладкото - наесен ще хапваме , но пък разказвай Каква е гледката? Равно ли е или ще терасирате? Там ли ще си живеете постоянно? Има ли вода? Дървета какви и колко? Зеленчуци ще гледате ли? ... Разказвай

Гледката е прекрасна, поне за мен. В единия край се вижда морето, града, от другата- ливадата на съседа, а отзад- Франгата, и естествено, от четвъртата страна е изоставения нужник на съседа . Не е равно, но няма да терасираме, харесвам си го така. Вода има от години - градски водопровод, но не я ползвам за поливане. Дървета има много- смокини, две, три нови череши, вишнап полуизсъхнал (не знам откъде да си купя нов, много ми харесва този плод) сливи, сорт за ядене и за ракия, 5-6 круши- летни, есенни, зимни, всякакви, ябълки (любимата ми ябълка изсъхва, не можах да я спася, по това време даваше едни възкиселички червени сочни ябълки, бадеми- 2 или 3, една "гола" праскова и черница, с ашладисани червени и бели черници. Под черницата е курника за моите кокошчици- два месеца, докато има черници мога да не ги храня Зеленчуци гледаме от доста години с променлив резултат, първата година имахме 2-3 домата. Но вече задобрях, можем всеки ден да си правим салата, дори и раздавам, колкото да имам повод да се надувам като градинарка . Миналата година имах най- различни сортове домати- черни , жълти , оранжеви, чери, сорт специален за сушене. Тази година разсада ми е обикновен, но съм много доволна. Садя домати, краставички и подправки- копър, магданоз, целина, мента и леощян.

[краси кубарелова]

Нямам заслуги за имота, освен тази, че съм единствена внучка на баба и дядо Наистина "Свети Никола" е най- хубавото място във Варна, поне за мен. Парцелите са големи, има простор, мъгла там не пада, лицето на сградите гледа на юг, когато гледката е към морето, близо е до центъра, има уреден обществен транспорт. Вече живеем там целогодишно, засега в стария кьошк , който ще е част от новия строеж. Ще живеем три поколения заедно, но това не е проблем, живели сме и четири поколения заедно Въпрос на навик Имам едно старо куче с име и фамилия и едно мъничко,още без име, което се самопокани наскоро. Имам си кокошчици, бременна зайка, морско свинче. Има една липа, на която баба ми и дядо ми казваха "по-малката липа", която е висока колкото триетажна сграда. По- голямата се прекърши при зимните бури. Има много плодни дръвчета, някои заварени, а някои новопосадени.И аз като Калико дърво не режа, докато не умре само. Има и една елхичка, която беше висока колкото мен, когато я посадиха. Сега върхът и не се вижда, а аз си останах все толкова висока, за жалост не и толкова широка ))))))))))) Има и борче, донесено от Еленския Балкан. Започнала съм да правя зелена ограда от туи. Със сигурност ще избера български рози, поне на първо време. Може да са безименни, но са пригодени за нашия климат. Ще ми се да поддържам градината по- лесно, затова ще посадя туфи многогодишни цветя и храстчета. Няма да садя райграс, а ще продължавам да кося естествената трева, коси се по- рядко, зелена е и я полива само Господ. Ще си направя обикновена градинка,да има хубост, цвят и аромати, а ще се радвам на вашите бутикови. Под сянката на стари дървета имаме четири хамака. Откакто сме ги сложили (сигурно има десетина години) съм се кефила там не повече от десет пъти. Ако се взема много сериозно за цветарка- розарка до хамаците няма да мога и да припаря

Сега текат поръчки за рози и може да избереш от тях има хубави рози на добри ако не искаш скъпи, то и в България има хубави рози, но въпрос на късмет, гледай да са в контейнери или пък от Бритроза, ако ще ги купуваш пролетта като купуваш внимавай да не са изсъхнали, то ние доста от бг ги разпознахме, розите на Димов са хубави и има разнобразие.[/quote
Ще избера български рози на този етап, сигурна съм, че ще успея, имам агентка в Павликени По-важно ми е в момента да съм наясно какво искам , после да остане само да го направя В двора преди строежа правих много експерименти, купувах какво ли не, от изискани, по-изискани цветя. Нямам нито едно оцеляло от тях. Имам само обикновени цветя, които купувам от бабите , които продават на подлеза до гаровия площад.

[ljuboznatelna]

Ти не се притеснявай от това, че първо купуваш после мислиш, това си има и своите предимства. Ако първо го мислиш, няма гаранция, че ще го улучиш, защото едно, че не винаги познаваш как растат (особено при твоите условия) растенията, друго, че като го видиш на живо ти се изяснява повече. Аз знаех със сигурност само че искам жив цъфтящ плет и мястото на дърветата. После две години имаше пълнеж - първо се купува, после му се търси място. Случвало се е половин ден да обикаляме със саксията градината, да намерим точното място Като вляза в градински център, не мога да изляза без покупка.
Моите туи дават семеначета всяка година. Но при тях е много сухо, и до следващата година умират. Ама и аз не си давам зор да ги запазя.

[Lizi]

Семената на туята се събират докато са зелени шишарките. Слагат се някъде на сянка и те постепенно се отварят . Аз не ги слагам в хладилника на студено ,а направо ги сея напролет в сандъче.

[краси кубарелова]

Да, и аз така ги събирам- преди да се отворят шишарките

[краси кубарелова]

Това е коледния венец на мрежата, повишена за момента във входна врата към имота

[краси кубарелова]

Това е пътят към двора . северът е вляво, вдясно е юг, насреща- изток, а страната, от която правя снимката е запад В момента слагат траверси на баирчето, че зимата трудно го изкачвахме, на пътя и пътеките ще сложим на първо време още чакъл, който ще трамбоваме, после някакъв мраморен пясък. Ще ми се да сложим от двете страни арки за рози, но разстоянието е голямо- около 40 м от входа до къщата, затова ще стане по- нататък. Отляво и отдясно на пътя, покрай бордюрите ще има рози, лавандули, гипсофили, делфиниуми и какво ли още не. Но тази година, докато ми се изясни- тагетеси и кученца