Вечните български стихове
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17053
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 140 пъти
- Получил благодарност: 476 пъти
- Обратна връзка:
Вечните български стихове
Реших да пусна такава тема,провокирана от репликата на Букетчето за забравеното ботьовско стихотворение "Зададе се облак темен",помислих си колко ли такива съкровища пропускаме в забързаното си ежедневие,а не бива,нека си спомним за тях-забравени стихове на нашите поети.И дядо ми, и баща ми обичаха да четат стихове,помня дългите вечери без ток по тошово време,в които в тъмнината слушах дълбоките им изразителни гласове,които редяха балада след балада....после и аз се включих,хубаво време беше,но сега съзнавам,че пропуснах да предам тази традиция на децата си
Ще започна със Зададе се облак,за всички,които са го забравили
ЗАДАДЕ СЕ ОБЛАК ТЕМЕН
Зададе се облак темен
откъм гора, от Балкана;
дали ще е дъждец дребен,
или ще е буря срашна?
Ех, мой дядо, тежко време!
Ралото се едвам влачи
и след него сееш семе,
пот от чело, град от очи!
Кажи, дядо, защо плачеш
над тези дълги бразди черни;
от чер облак ли се плашиш,
или мрат ти деца дребни?
Кажи, дядо, че аз помня
какъв юнак напред беше;
бог да прости баба Стойна,
тя пееше, ти ореше.
Друг път - помниш? - лани беше:
аз заминах през гората,
сред юнаци ти седеше
като баща със брадата.
Какъв беше ти тогава!
Сега плачеш - защо, дядо?
Байрак ли се не развява,
или нямаш сърце младо?
Ех, мой синко! Що ме питаш?
Чуй тоз гарван, де там грачи...
Но в село нели отиваш,
ще да видиш защо плаче
стар войвода след туй рало!
Там селото се е сбрало
на мегданя, за да гледа
мойте момци, мойте чеда!
Ти ще видиш там набити
на прътове, на върлини
на момците ми главите -
избиха се две дружини!
Двама братя воеводи,
двамата ми верни сина:
скарали се кой да води
бащината си дружина!
Тесни били планините
за несговорна дружина!
И стърчат им днес главите,
за да плаче кой как мине.
Боже, с гръм ти разсипи ме!
Ветре, в прах ти разнеси ме!
Да не гледам деца малки
и техните клети майки,
окол пръте как се късат -
ръце вдигат към главите,
и как после ще се мъчат
голи, боси и пребити."
Закапаха едри капки,
летят, крякат гъски, патки:
буря страшна ще да ревне,
нели не са капки дребни,
секи тича, в село бяга,
дядо не ще да разпряга.
- Хайде, дядо, да вървиме.
"Стой, да умра помогни ми!"
Христо Ботев
Ще започна със Зададе се облак,за всички,които са го забравили
ЗАДАДЕ СЕ ОБЛАК ТЕМЕН
Зададе се облак темен
откъм гора, от Балкана;
дали ще е дъждец дребен,
или ще е буря срашна?
Ех, мой дядо, тежко време!
Ралото се едвам влачи
и след него сееш семе,
пот от чело, град от очи!
Кажи, дядо, защо плачеш
над тези дълги бразди черни;
от чер облак ли се плашиш,
или мрат ти деца дребни?
Кажи, дядо, че аз помня
какъв юнак напред беше;
бог да прости баба Стойна,
тя пееше, ти ореше.
Друг път - помниш? - лани беше:
аз заминах през гората,
сред юнаци ти седеше
като баща със брадата.
Какъв беше ти тогава!
Сега плачеш - защо, дядо?
Байрак ли се не развява,
или нямаш сърце младо?
Ех, мой синко! Що ме питаш?
Чуй тоз гарван, де там грачи...
Но в село нели отиваш,
ще да видиш защо плаче
стар войвода след туй рало!
Там селото се е сбрало
на мегданя, за да гледа
мойте момци, мойте чеда!
Ти ще видиш там набити
на прътове, на върлини
на момците ми главите -
избиха се две дружини!
Двама братя воеводи,
двамата ми верни сина:
скарали се кой да води
бащината си дружина!
Тесни били планините
за несговорна дружина!
И стърчат им днес главите,
за да плаче кой как мине.
Боже, с гръм ти разсипи ме!
Ветре, в прах ти разнеси ме!
Да не гледам деца малки
и техните клети майки,
окол пръте как се късат -
ръце вдигат към главите,
и как после ще се мъчат
голи, боси и пребити."
Закапаха едри капки,
летят, крякат гъски, патки:
буря страшна ще да ревне,
нели не са капки дребни,
секи тича, в село бяга,
дядо не ще да разпряга.
- Хайде, дядо, да вървиме.
"Стой, да умра помогни ми!"
Христо Ботев
-
- Кафе машина
- Мнения: 4904
- Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
- Дал благодарност: 363 пъти
- Получил благодарност: 313 пъти
Re: Вечните български стихове
Искаше ми се да сложа някакава лирика тук като контрапункт, че много тъжно и бенадеждно ми е с тоз "облак темен" и понеже много харесвам Дамян Дамянов и Михаил Белчев, реших да търся нещо от тях. За свой срам трябва да кажа, че не съм посягала към поезия от години , мисля че това стихотворение на Д.Дамянов е някак оптимистично и реших да го споделя с вас:
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
То като прочетеш заглавието не лъха много на оптимизъм, но иначе си е такова
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
То като прочетеш заглавието не лъха много на оптимизъм, но иначе си е такова
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17053
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 140 пъти
- Получил благодарност: 476 пъти
- Обратна връзка:
Re: Вечните български стихове
Ето нещо оптимистично,познато и любимо
ПРОЛЕТ
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и - умра на твойте барикади!
Н.Вапцаров
ПРОЛЕТ
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и - умра на твойте барикади!
Н.Вапцаров
-
- Кафе машина
- Мнения: 4904
- Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
- Дал благодарност: 363 пъти
- Получил благодарност: 313 пъти
Re: Вечните български стихове
О, аз харесвам Вапцаров, макар че любимо негово ми е Прощално, хич не е оптимистично, но на мен ми звучи много красиво, ето го
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17053
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 140 пъти
- Получил благодарност: 476 пъти
- Обратна връзка:
Re: Вечните български стихове
Въпреки
Въпреки всички превратности – можеш!
Можеш до край да останеш такъв:
с твоя характер до болка тревожен,
с твоята ясна и яростна кръв.
Нека бушуват насрещни вихрушки,
нека пропуква небесния свод.
Нека гиганти от грозни градушки
в кал да превърнат обилния плод.
Всичко се случва. Природата има
свои прекрасни и страшни права.
Няма в живота ни пролет без зима,
няма под камъка свежа трева.
Гледай как пада орелът столетен:
там от високия сетен предел,
пада без песен, без подвиг заветен,
но и в смъртта си остава орел.
В този живот бързолетен и сложен,
в този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!
ЖИВЕЙ!
Живей, когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.
Живей, когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.
Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.
Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.
Живей за всичко, а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
Живей! И всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, Приятелю, живей!…
Матей Шопкин
Въпреки всички превратности – можеш!
Можеш до край да останеш такъв:
с твоя характер до болка тревожен,
с твоята ясна и яростна кръв.
Нека бушуват насрещни вихрушки,
нека пропуква небесния свод.
Нека гиганти от грозни градушки
в кал да превърнат обилния плод.
Всичко се случва. Природата има
свои прекрасни и страшни права.
Няма в живота ни пролет без зима,
няма под камъка свежа трева.
Гледай как пада орелът столетен:
там от високия сетен предел,
пада без песен, без подвиг заветен,
но и в смъртта си остава орел.
В този живот бързолетен и сложен,
в този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!
ЖИВЕЙ!
Живей, когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.
Живей, когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.
Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.
Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.
Живей за всичко, а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
Живей! И всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, Приятелю, живей!…
Матей Шопкин
Re: Вечните български стихове
Филм
Човешка, простичка, банална,
развиваше се любовта.
Макар и тъй сантиментална,
отдън душа ме трогна тя.
Тя в мен събуди всички болки.
И там, върху екрана бял,
въртяха се не двете ролки -
въртеше се животът цял.
Въртяха се в една окръжност
прощални погледи, слова.
А пък на мен ми беше тъжно
и без това, и без това....
Но някой захихика в здрача
и аз се сепнах изведнъж:
на мен се смееха - че плача....
Измъкнах се.Валеше дъжд.
Аз бавно тръгнах в този злобен
град, пълен с присмех, дъжд и дим,
щастлив, че още съм способен
да се разплача и от филм.
Дамян Дамянов
Човешка, простичка, банална,
развиваше се любовта.
Макар и тъй сантиментална,
отдън душа ме трогна тя.
Тя в мен събуди всички болки.
И там, върху екрана бял,
въртяха се не двете ролки -
въртеше се животът цял.
Въртяха се в една окръжност
прощални погледи, слова.
А пък на мен ми беше тъжно
и без това, и без това....
Но някой захихика в здрача
и аз се сепнах изведнъж:
на мен се смееха - че плача....
Измъкнах се.Валеше дъжд.
Аз бавно тръгнах в този злобен
град, пълен с присмех, дъжд и дим,
щастлив, че още съм способен
да се разплача и от филм.
Дамян Дамянов
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Re: Вечните български стихове
--------------------------------------------------------------------------------
И нощите са стъклено студени.
И въздуха не омагьозва никого.
Земята е сама за себе си.
Луната е сама за себе си.
И всички сме сами за себе си
във нощите на януари.
И струва ни се, че измислица -
чудесна и велика, но измислица -
са били и тревите,
и цветята,
и дърветата.
Във себе си е вгледано дървото.
Не вярвайте! Привидна е смъртта му.
И мъртвата му фигура, която
напомня пра-прастарите релефи
на пещерните хора е измамна...
Дървото е затворило очите си -
усмихва се във себе си дървото.
И мисли - непрекъснато работи
фантазията му, дълбоко скрита
в привидно овъглените му корени.
Дървото се усмихва. Не мислете,
че ни презира. Радва се дървото.
И мисли, че приличаме на него
по чистота, усилие и щастие...
Че някъде дълбоко в себе си,
където са големите ни корени,
ний вярваме по-силно и от него
в тревите и цветята, и дърветата...
Христо Фотев
И нощите са стъклено студени.
И въздуха не омагьозва никого.
Земята е сама за себе си.
Луната е сама за себе си.
И всички сме сами за себе си
във нощите на януари.
И струва ни се, че измислица -
чудесна и велика, но измислица -
са били и тревите,
и цветята,
и дърветата.
Във себе си е вгледано дървото.
Не вярвайте! Привидна е смъртта му.
И мъртвата му фигура, която
напомня пра-прастарите релефи
на пещерните хора е измамна...
Дървото е затворило очите си -
усмихва се във себе си дървото.
И мисли - непрекъснато работи
фантазията му, дълбоко скрита
в привидно овъглените му корени.
Дървото се усмихва. Не мислете,
че ни презира. Радва се дървото.
И мисли, че приличаме на него
по чистота, усилие и щастие...
Че някъде дълбоко в себе си,
където са големите ни корени,
ний вярваме по-силно и от него
в тревите и цветята, и дърветата...
Христо Фотев
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15940
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 935 пъти
- Получил благодарност: 1822 пъти
Re: Вечните български стихове
Много обичам стиховете на Валери Петров
Пролет е ...
Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето
пред кварталната черква с почуда открил
как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то
сякаш за първи път преживява април.
А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва, едвам
когато през входа отворен за хората,
топката влиза в кварталния храм.
И от тук почва чудото: посред литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се показва светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут ...
Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фантазия има капчица яд –
как напуска се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят !
Валери Петров
Пролет е ...
Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето
пред кварталната черква с почуда открил
как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то
сякаш за първи път преживява април.
А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва, едвам
когато през входа отворен за хората,
топката влиза в кварталния храм.
И от тук почва чудото: посред литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се показва светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут ...
Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фантазия има капчица яд –
как напуска се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят !
Валери Петров
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Вечните български стихове
ТЯ ИМА МНОГО ИМЕНА И МАСКИ,
но иначе се казва просто смърт.
Помни я между чаши, между ласки,
бъди пред нея насмешлив и твърд,
ала пред неотменната загадка
не надвишавай скромния си ръст -
като въздишка обичта е кратка,
животът е като въздишка къс.
.
Теб може даже да те величаят,
дори да те издигнат до върха.
Наситят ли ти се, ще дойде краят
и ти ще се намериш пак в прахта.
.
Но нека твойта мъка бъде сладка.
Стани! И време не губи за мъст.
Като въздишка любовта е кратка,
животът е като въздишка къс.
.
Че след едно неотвратимо лято
във есента прохладна, нейде там
ще дойде оня страшен ден, когато
със себе си ти ще приседнеш сам
и, в миг разлистил старата тетрадка,
ще сбираш стих по стих и къс по къс –
една любов, като въздишка кратка,
един живот, като въздишка къс.
АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ
Обичам Андрей Германов!
но иначе се казва просто смърт.
Помни я между чаши, между ласки,
бъди пред нея насмешлив и твърд,
ала пред неотменната загадка
не надвишавай скромния си ръст -
като въздишка обичта е кратка,
животът е като въздишка къс.
.
Теб може даже да те величаят,
дори да те издигнат до върха.
Наситят ли ти се, ще дойде краят
и ти ще се намериш пак в прахта.
.
Но нека твойта мъка бъде сладка.
Стани! И време не губи за мъст.
Като въздишка любовта е кратка,
животът е като въздишка къс.
.
Че след едно неотвратимо лято
във есента прохладна, нейде там
ще дойде оня страшен ден, когато
със себе си ти ще приседнеш сам
и, в миг разлистил старата тетрадка,
ще сбираш стих по стих и къс по къс –
една любов, като въздишка кратка,
един живот, като въздишка къс.
АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ
Обичам Андрей Германов!
Истината рядко е чиста и никога проста!
http://bonko.snimka.bg/hobby/moite-cvetya.30518
http://bonko.snimka.bg/hobby/moite-cvetya.30518
Re: Вечните български стихове
Хайде , дъжд , ела да плачеш,
аз съм, който не разбира.
Тоя свят е пеленаче
с много баби и вампири.
Питам те, добро сърце...
Но в сърцето е водата,
тя играе в тъмнината
без крака и без ръце.
Нарисувах гълъб в храсти,
а зад храстите - душа.
И от много, много щастие
седнах и ми прилоша...
Румен Денев
Не е от най- известните и издавани автори,но много ми харесва с особенната образност и страст в стиховете.
И още едно от Р.Денев
Някога ще заколя
твоите сто любовника
и ще ги скрия в подмолите
на морето отровно.
Ще седна гърбом към пътя,
за да чакам смърта и дявола,
и ще преглъщам навътре
виното като удавник.
Ще сипе небесното сито
звезди и пепел отгоре ми,
ще побеляват косите ми,
докато сам си говоря.
Като извънземни гости,
ще дойдат при мен пеперудите
и ще ме вземе дядо господ
в своята райска лудница....
аз съм, който не разбира.
Тоя свят е пеленаче
с много баби и вампири.
Питам те, добро сърце...
Но в сърцето е водата,
тя играе в тъмнината
без крака и без ръце.
Нарисувах гълъб в храсти,
а зад храстите - душа.
И от много, много щастие
седнах и ми прилоша...
Румен Денев
Не е от най- известните и издавани автори,но много ми харесва с особенната образност и страст в стиховете.
И още едно от Р.Денев
Някога ще заколя
твоите сто любовника
и ще ги скрия в подмолите
на морето отровно.
Ще седна гърбом към пътя,
за да чакам смърта и дявола,
и ще преглъщам навътре
виното като удавник.
Ще сипе небесното сито
звезди и пепел отгоре ми,
ще побеляват косите ми,
докато сам си говоря.
Като извънземни гости,
ще дойдат при мен пеперудите
и ще ме вземе дядо господ
в своята райска лудница....