Българският фолклор
Публикувано на: Яну 1, '12, 15:43
Признавам, че знанията ми за фолклора не са най-силната ми страна, но все ми се ще да научавам по нещо ново. Тук сме се събрали хора от различни краища на България и би било любопитно да си разказваме как едни и същи празници се празнуват по нашите родни места, какви са обредите и традициите, гозбите и песните ... Страната ни е малка, но изключително богата със седемте си музикални области и с интересните си обичаи !
Аз съм родена в Разлог, макар че не съм живяла дълго в това градче ( родителите ми са работили там по разпределение ). Пазя ярки спомени от детството и винаги на 1 януари се присещам за старците или чаушите, както им казват в пиринския край. Традицията вероятно съществува откакто го има Разлог ( Мехомия ) - към XI век. Днес Уикипедия го нарича Новогодишен карнавал, което на мен ми звучи направо нелепо.
Целият град се подготвя за този ден от дълги месеци. Всеки участник има специфично място и роля, като в спектакъла участват основно млади мъже и момчета. Традиционния костюм се изработва от специално подбрани и внимателно обработени кози кожи с възможно най-дълъг косъм. Маската за главата е конусовидна и може да стигне до 2 метра, не е нужно да е сложна, важното е да е страшна. Модерна измислица са рогата, перата и цветните финтифлюшки, които се забелязват напоследък. Атрибут към костюма често е 1-2 метров камшик с вълнено топче ( пУше ) накрая, с който се налагат за здраве непредпазливи зрители или цял сноп вълнени или кожени фитили, закачени на дръжка. ЗвОнците, които се закрепват на колан на кръста ( да не се бъркат със звънци ), също са специални - дълги, конусовидни, рядко тумбести като родопския чан, със остър, еклив звук, по 3-4 кг единия, се слагат поне по два отпред и два отзад. Да скачаш и танцуваш с тях почти целия ден си е истинско изпитание. Всяка махала има свои чауши - Дъгата маала, Крапата маала, Вароше - които се придвижват като шествия, непрекъснато играейки хора, обикаляйки дом след дом и попийвайки си, накрая се събират на площада. Задължително има поне една ''мечка'' от всяка махала, тя танцува, гази против страх, търкаля се по земята, плаши децата и най-често се придвижва на задни крака. Който има, облича характерната за града носия. Женската най-често е червена, с извезана на ромбове престилка ( цадилка ) и червена, бяла или зелена дълга забрадка-шал. Мъжката е особено богата или поне мен ме впечатлява повече - доста прилича на северогръцката - бели панталони и поличка, бели навуща с черни гайтани и пушета по тях, бяла риза и специфичното възкъсо палте със срязани ръкави, което така и не знам как се казва, и то богато украсено с гайтани. Целта на цялата дандания е със страшния си вид и танци да бъдат изгонени злите духове, лошите сили, караконджули и всякаква подобна паплач, езически обичай, който има тракийски корени според етнографите ... Голяма дивотия !!!
Така изглеждат традиционните разложки чауши или стАрци, много са красиви
Скоро си говорихме с брат ми за кукерският обичай в Разлог и той ми каза нещо, което не знаех и което ме изненада. Изначалния смисъл на чаушите може да бил е гонене на духове и зли сили, но реално те са се занимавали с ... охрана . Както вече обясних, всяка махала си организира хората - ергените и момчетата са чауши, но останалите далеч не са само зрители. Жените, малките деца, по-възрастните семейни хора, облечени в носии, се вихрят по пътя на шествието до чаршията. Пристигайки там обаче няколкото махленски хорА не се сливат веднага в едно - предстои състезанието за най-хубави костюми, най-големи звонци, най-буйно хоро и през цялото това време чаушите охраняват своите хора, като обикалят и не позволяват смесване. За целта активно използват споменатите бичове с топче на върха. Повярвайте, много боли ! Накрая разбира се всички хора се обединяват и веселбата продължава до тотално окапване на участниците ...
Аз съм родена в Разлог, макар че не съм живяла дълго в това градче ( родителите ми са работили там по разпределение ). Пазя ярки спомени от детството и винаги на 1 януари се присещам за старците или чаушите, както им казват в пиринския край. Традицията вероятно съществува откакто го има Разлог ( Мехомия ) - към XI век. Днес Уикипедия го нарича Новогодишен карнавал, което на мен ми звучи направо нелепо.
Целият град се подготвя за този ден от дълги месеци. Всеки участник има специфично място и роля, като в спектакъла участват основно млади мъже и момчета. Традиционния костюм се изработва от специално подбрани и внимателно обработени кози кожи с възможно най-дълъг косъм. Маската за главата е конусовидна и може да стигне до 2 метра, не е нужно да е сложна, важното е да е страшна. Модерна измислица са рогата, перата и цветните финтифлюшки, които се забелязват напоследък. Атрибут към костюма често е 1-2 метров камшик с вълнено топче ( пУше ) накрая, с който се налагат за здраве непредпазливи зрители или цял сноп вълнени или кожени фитили, закачени на дръжка. ЗвОнците, които се закрепват на колан на кръста ( да не се бъркат със звънци ), също са специални - дълги, конусовидни, рядко тумбести като родопския чан, със остър, еклив звук, по 3-4 кг единия, се слагат поне по два отпред и два отзад. Да скачаш и танцуваш с тях почти целия ден си е истинско изпитание. Всяка махала има свои чауши - Дъгата маала, Крапата маала, Вароше - които се придвижват като шествия, непрекъснато играейки хора, обикаляйки дом след дом и попийвайки си, накрая се събират на площада. Задължително има поне една ''мечка'' от всяка махала, тя танцува, гази против страх, търкаля се по земята, плаши децата и най-често се придвижва на задни крака. Който има, облича характерната за града носия. Женската най-често е червена, с извезана на ромбове престилка ( цадилка ) и червена, бяла или зелена дълга забрадка-шал. Мъжката е особено богата или поне мен ме впечатлява повече - доста прилича на северогръцката - бели панталони и поличка, бели навуща с черни гайтани и пушета по тях, бяла риза и специфичното възкъсо палте със срязани ръкави, което така и не знам как се казва, и то богато украсено с гайтани. Целта на цялата дандания е със страшния си вид и танци да бъдат изгонени злите духове, лошите сили, караконджули и всякаква подобна паплач, езически обичай, който има тракийски корени според етнографите ... Голяма дивотия !!!
Така изглеждат традиционните разложки чауши или стАрци, много са красиви
Скоро си говорихме с брат ми за кукерският обичай в Разлог и той ми каза нещо, което не знаех и което ме изненада. Изначалния смисъл на чаушите може да бил е гонене на духове и зли сили, но реално те са се занимавали с ... охрана . Както вече обясних, всяка махала си организира хората - ергените и момчетата са чауши, но останалите далеч не са само зрители. Жените, малките деца, по-възрастните семейни хора, облечени в носии, се вихрят по пътя на шествието до чаршията. Пристигайки там обаче няколкото махленски хорА не се сливат веднага в едно - предстои състезанието за най-хубави костюми, най-големи звонци, най-буйно хоро и през цялото това време чаушите охраняват своите хора, като обикалят и не позволяват смесване. За целта активно използват споменатите бичове с топче на върха. Повярвайте, много боли ! Накрая разбира се всички хора се обединяват и веселбата продължава до тотално окапване на участниците ...