Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детството

[el pistolero]

denitsavm, не е такова няма такива шарени листа и не е чак толкова впечатляващ цъфтежа му, няма го и това клюмване като на кокиче просто няма такова дълго стъбълце цъфти отворено нагоре близко до земята скрито от околните тревички и глухарчета- трябва да се разрови за да го забележе човек.
Иначе лятото или по- точно края на пролетта цъфтеше, защото тогава ни почваше лятната ваканция - края на май началото на юни и с дечурлигата от махалата масово го разравяхме из градинките докатос е чудехме каква нова игра да си измислим... да се чуди човек за кво ли ни е било, даже май някои му ядяха луковиците... а те може и да са били леко отровни ?
Явно, съм имал първоначлни градинарски опити да го заселя в някоя саксия

[denitsavm]

Ел Пистолеро, да не е бил Еритрониум? Ама той пък не цъфти беш лятото, а някъде май, юни?

Само да кажа, че това е снимка на Майк, ама току що видях... просто си търсех еритрониум в нета и съм попаднала на неговия албум, не е умишлено

[kmm]

Латинки
В селския двор на баба се самозасаждаха и тя само ги подравняваше в две ивици покрай пътеката.


Друг детски "градски" спомен:
Dicentra Spectabilis Pink или просто Дамско сърце (дори заглавието е в стил "стари градски песни" )

[ra4eto]

Гергини Цялата алея покрай гаража на москвича и любимите хортензии под кайсията на баба

[Зари]

Детски спомен? Еееех! Веднага се сетих за едно огромно смокиново дърво, повод за много гонения и разправии. Всички го наричаха баб'Димкината смокиня за това, че се намираше непосредствено до нужника на въпросната баба. При такава дозировка на торенето, тя раждаше най вкусните смокини, от които успяваха хубаво да узреят само тези, откъм двора й. Дълбоко нарязаният ми език често ми напомня при горещи храни и напитки, колко зелени смокини съм изяла, а уж ги белех. Хаххахаха!

И също... често разглеждах захласната изобилието от стайни теменужки на прозореца на една съседка.
Спомням си и фикуса... ех, този фикус! Нерон го припикаваше и той започна да съхне. Майка ми буквално изтръгна котарака от ръцете ми и го занесе някъде. Дълго време не понасях цветя в къщи.
След като създадох свое семейство, постепенно започнах да се отварям за цветя. Това разбира се, бяха сейнтполии, от най-обикновените.
Стига! Разчувствах се, а работя върху това да съм кучка и то корава. Ама това май трудно може да стане на дърти години.
---
Edit: Само да добавя. Баща ми ме водеше на разходки до Узунджовската кория за кокичета, минзухари и божури. На първото видяно кокиче му пеехме :
[video][/video]

[kmm]

На първото видяно кокиче му пеехме :

Аз имам една череша, като баб'Димкината смокиня. Обаче народът се измодери вече и никой не иска да й яде черешите. Само за красота си ги гледаме.
_____

Фикус еластика и Филодендрон - две култови растения от моето детство. Позиционирани във всяко учреждение и панелка У нас също (че то кой ги нямаше..) и бяха особено пищни екземпляри. Но нещо не изпитвам носталгия точно по тях...

[Elyza]

Най-милите ми бабини растения са Цинията, защото цяло лято двора ни на село беше така
И индрише
Баба ми, на която съм кръстена, а и много приличам на външност и по характер, почина миналия август. Често искам да й се обадя, да споделя нещо хубаво, и когато се сетя, че я няма ми става тъжно и пусто.
По Нова година си ходих в Стара Загора и прибрах индришето. Сега си го гледам, докосвам и мириша, а то е цялото един...спомен.

[Мария Николова]

Подозирам, че само майка ми имаше това име за циниите, защото бе родом от Казанлък - Казанлъшка ружа.

Друго нейно градинско цвете беше каначиче, сега не мога да се сетя латинското му име...

Но, разбира се, най-голямата й слабост бяха Царската лилия (Regal), лалетата, ходжовото лале, бялото цвете (бял клематис ), както и саксийните лимби (коледничета), бяла и синя кампанулки, бегонията слонско ухо , мушката, индрешета, дъвки, една воняща цъфнала звезда като брошка, гергини - помня само сорт, наречен Цола Драгойчева ; трампЕта (хортензии), зокуми, 4 лимона и 2 портокала...

[Албена]

Аз помня аромата на петунии и чемшир.И тези карамфили


и едри жълти гергини.Извисяваха се доста над мен,когато бях дете.

[Bi_]

По нашия край ма циниите казват московчета
Вътрешният двор на бабината къща беше застлан с големи каменни плочи и във фугите между тези плочи си растяха калдъръмчета.Незнайно как бяхме научени да ги прескачаме(а бяхме много мънички ,в това дворче си играехме) и си цъфтяха до сняг.Помня и огромните туфи обикнови бели маргаритки(лайките де )