Най-милите растения - скъпи сърдечни спомени от детството

[Diyana]

Ха, яка тема...
Къщата на баба и дядо беше в общ родов двор с други роднини...лятото като се съберем една каруца хлапета и тичаме до припадък, ама що тичаме никой не знае
Леля Коца имаше леха с момина сълза и все ни се караше да внимаваме къде тичаме, обаче, колко ни бил акъла...решихме да и отмъстим като ги напикаем
Очаквахме да изсъхнат...е да де, ама те станаха като боабаби...

Тия теменужки много ги обичам и са страшно ароматни, точно като бонбоните

Най-яркия ми спомен е как дядо /привидно суров, корав и студен човек в очите на другите, но най-страхотния за мен/ ме учеше да си правя принцеси от пъпките на маковете:

Последната снимка я намерих в един интересен сайт, който ще споделя с вас... http://detstvoto.net/index.php?newsid=14" onclick="window.open(this.href);return false;
Не му правя реклама, но на мен ми харесаха уводните думи:
"В нашето интернет-пространство има какво ли не - от пълни глупости до много сериозни неща. Има, разбира се, и неща за децата, но не и за тези, които вече не са в детска възраст, а биха искали. Авторите на тази страница след дълго скитане в страната на възрастните, решиха да се върнат, макар и виртуално, в своето детство. "

[calico]

Боже каква тема хубава имало, добре че кмм спомена за нея та да я видя.

никога не съм имала село като дете. все живеехме по квартири и апартаменти. Едната баба живееше на село, но съм била малка и не помня много. Помня обаче нейните лалета покрай оградата и до външната чемша- всички бяха тъмночервени лилиевидни, гледах ги като омагьосана.

по-съзнателното ми детство мина на квартира в една огромна къща с два самостоятелни входа, и в единия бяха хазаите с чиято дъщеря бяхме съученички и приятелки и играехме все у тях. едно малко вътрешно дворче и един розов храст до оградата. Години наред гледах за такава роза по дворовете и все не намирах, а после тук вкупом я открихме че е била La France- първия ЧХ нежна, ефирна с листа като тънък пергамент, я се отвори цялата я не, обаче беше божествена.



и понеже живеехме в две стаи 6 човека- мама и тати, аз и сестра ми и баба и дядо, та място за цветя няма, но помня в спалнята на родителите ми едно восъче- сега знам че е хоя, беше повече от 3-4 м и обикаляше цялата стая и цъфтеше обилно, а ние пиехме сладкия му сироп. а от стария орехов гардероб висяха надолу и настрани по стените два огромни аспарагуса

[joannka]

Мил детски спомен за мен от едната ми баба /с.Бреница,врачанско/ е този храст
,наричан от нея Булчински венец.Много ароматен,голям...или аз съм била достатъчно малка,за да си играя под него като в колибка Голямо кършене падаше и виене на венци! и пак оцеляваше и си цъфтеше...
А бабиният розов трендафил ,също като този /снимката е на Дал / няма да забравя никога!Страхотен аромат и мнооого обилен цъфтеж

А това цвете е друг спомен от "онова" време,но от баба ми от другото село,Крушовица ,плевенско.
Тя го наричаше Съмни-мръкни.А сега вече знам и латинскито му Традесканция някаква. Даже имаше и такова същото,но с листа на светли ивици,вариегатни някакси.Беше окопирало района около коритото на чешмата,големи туфи в сянката на висок декоративен слънчоглед.
И здравец,мнооого много здравец!

Ееееехххх,жалко ,че бабите отдавна ги няма,а и къщите вече не са наши... Идея си нямам дали нещо са запазили новите им собственици от цветята...

[tsvetina]

Наистина хубава тема! Имам много хубави спомени от моето детство. Бабите ми бяха най-добрите баби, които едно дете може да има
Живееха в различни села и аз им ходех редовно на гости. Градината на едната беше огромна и имаше много цветя, но най- много ме радваха лалетата - от онези червените "бабешки" лалета имаше най- много и цялата градина просто грееше през пролетта.Част от тях сега са в моята градина и са ми мил спомен. По средата на градината имаше розова роза, която ухаеше страхотно, но беше много бодлива. Градината на другата ми баба беше малка, но също имаше много цветя. До преди няколко години не знаех как се казва цветето, което си спомням от там и много исках да си засадя в моята градина. Доста обяснявах на комшийки цветарки, че търся от "онова бабешко цвете с големите розови топки " и така се сдобих с многогодишния флокс като от бабината градина. Спомням си, че беше висок колкото мен - това е най-милото цвете от моето детство!

[kmm]

от Миша » Чет Май 10, 2012 2:38 am

s_t_m написа:
Моя белия не е поръчков. Виж на предната страница биографията му.
По принцип, всички НЕпоръчкови цветя, (от лалетата - до хризантемите) които наричаме "бабешки", или "бедни роднини", си имат собствено име на сорта си. За цветята, които си имат в Лондон регистър, даже и нашенските "бабешки" цветя имат година на създаване на на сорта, или годината, когато отделно цвете е описано.
И който няма друга работа, може да рови, рови, рови до припадък и да открие в нета името на ВСЯКО нашенско бабешко цвете, за което се сети човек.
Според мен, назад във времето, още когато в нашите земи никой не е търгувал с цветя, български гурбетчии градинари в Австроунгария, търговци на розово масло, студенти "в странство" са носели армаган на майките си, на сестричките си, на любовниците си, а в краен случай на благоверните си съпруги, семена, коренчета и луковици на цветя от сортове, които никой в България не е виждал. Кой ще ти помни име на цветето, че и на сорта!!! Тук са им измисляли имената. Латинката идва от "латински език" - нещо си на латински и цветето става "латИнка". Но към Първомай някой е донесъл латинката от Франция и там я наричат "фрЕнче". Други популярни имена са "крем", "крен", "лИмба" и много любимото "пАте". С тях са наричани лилиума, ириса, коледничето, астрите. (Другото име на ириса - перуника, със сигурност е в чест на тракийския бог Перун. Но тук думата "перуника" не говори нищо. Спомена ли "крен", нещата идват на мястото си.
По късно селектираните цветя, като хемерокалиса например, изобщо нямат никакво местно име. Даже и прословутия "бабешки хемерокалис" няма побългарено име. Както и кактусите. Някой да е чувал име на просторечие за кактусите? На клематисите? (Няма да бъркаме културния вид clemАtis с далечния му прародител, който и у нас вирее и е известен под името "пОвет". )

Мери,ще те опровергая,моя бабин хемерокалис си има българско име ,което с любов го споменавам ,защото се въдеше в градината на баба ми ,някакъв висок с огромни оранжеви цветове,беше направо неизкореняем,всъщност отдавна не съм виждала такъв ,та баба ми го наричаше крим.А перуниката за мен няма друго име ,легендата гласи,че на мястото,което Перун благославял,цъфвала божествената перуника,така че това цвете носи магията и дарът на боговете и ме изпълва с тайнственост всеки път,когато спомена името му,а ирисът нищо не ми говори По същия начин за мен омайничето с чудното си име сякаш носи на градината ми онази усмивка ,с която горската самодива се е разхождала на разсъмване с тихи стъпки по росни ливади ,а под краката й никнели омайничетата,за да задържат всеки пътник в нейното царство.Стремежът да запомним латинските имена някак не го харесвам,повече ме привличат народните наименования с легендите за тях.Скоро четох ,че някога във всеки двор до входната врата сеели слънчоглед,вижте какво хубаво име,той поздравявал сутрин слънцето и слънцето благосклонно огрявало поздравилия го дом,а лошотиите се спирали до него и броели семките ,не можели да преминат,докато не ги преброят,но семките били толкова много ,че те по цял ден броели и не влизали в двора ,от тук насетне май в моя двор винаги ще има слънчогледи.

[Димана]

Това цвете, което разбрах по- късно, че е флокс, ми навява най-милите детски спомени. Отглеждаше го баба ми. Загуби се преди доста години и го открих най- случайно в градината на Мария. То ме заведе при нея. Тя ми даде да си го захвана, за което и благодаря най- сърдечно.

Мария, името на каначичето е Imptiens balsamina, ама аз си го харесвам със селското име. От шушулките, в които се развиват семената, преди мноого години си правехме обици.

[leti_at]

От моята баба ми е останал скъп детски спомен ,както и на някои от вас-шибоят,дамското сърце и един обикновен бял нарцис ( по случайно в двора си имам една такава луковичка) като цъфне му се радвам като дете....

[денси]

оххххх защо обичаме толкова нашите баби .Моята баба която почина преди 5 години много обичаше гергините -далиите .Все ми обясняваше за едни огромни цветове и все си разменяха с комшийките .Ех спомени спомени - никога няма да я забравя--- баба и дядо при които отрастнах. Там на село където срещнах първата си ученическа любов .

[verji]

Направо ме пренесе тази тема в детството ми. Спомням си когато баба ми Мария не заведе на гости у бабени- къщата на нейните родители..там аромата на шибой се запечата в мен, също и големите маргарити. Сега имам няколко вида в градината,само маргаритите ги нямам. Спомням си и различните цветове теменужките /сенполии/в саксии на всички первазите у дома .Аромата на цъфналия лимон,който се киприше до прозореца в хола. Сега са спомен както и баба ми ..
От двора на другата ми баба в с. Брестовец си спомням гергините - големи като слънца, малките дъхави каранфилчета и този храст булченския букет. Сега го няма вече... Обичаше коледната звезда, преди две години и' взех една бяла, много се радва и чуди как така е бяла обещах и' и жълта,но така не купих, а тя почина...

[milena02]

Ето ги. Това са нарцисите на покойната ми баба. Целият двор разбишках, всичко промених, само тях не пипнах с пръст. Такива са всяка пролет.