Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)
Модератор: scleri
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15900
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 901 пъти
- Получил благодарност: 1778 пъти
Re: Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)
То се е видяло, че тази тема ще си я списваме ние двете с Миша, ами да не се помайвам ... Прясна-свежа информация от тази неделя за друг мой любим маршрут - до водопад Бовска Скакля. Безпроблемен е за еднодневна разходка, но не водете малки деца и мързеливи офисни другарчета, да не ви опищят ушите ...
От Централна гара с трена до гара Бов са час и десет минути, а удобно време за тръгване е в 10.12 ( влака е за Мездра ). Билета за нормални хора е 3 лв. в посока, а за ученици, студенти и пенсионери - 1.50 лв. Обратно можете да се върнете в 15.59 ( два пъти съм го изпускала ), следващия е в 17.35. Разбира се може и с личен автомобил, но удоволствието от поклащането на влака, общуването с другите пътници и не на последно място спирането на всяка керемидка е неоценимо . Ако все пак тръгнете с колата си, следете табелите - на около 300-400 м след жп гарата, която добре се вижда от пътя, точно преди един широк десен завой има голяма, ясна табела : Вазова екопътека ...
Свивате на ляво и поемате по асфалтовия път до края на селото, където пътя свършва и започва същинския преход. Разстоянието до с.Заселе, откъдето пада водопада, е 2.5-3 км, но може и да ви се стори значително повече, защото денивелацията е към 500 м, особено за несвикнали и ако правите прехода в горещ ден.
След последните къщи започва вълшебна пътека - в тунел от дървета, по долината на реката ...
... която не спира да бърбори наблизо, омотана в мъх. Всеки момент очакваш отнякъде да се появи приказно създание - я самодива, я таласъм, я елф ...
След дървеното мостче пътеката започва да се катери в гората. Нямаш видимост, само можеш да дерзаеш напред или да се кротнеш до вирчето ...
Още няколко завоя и се стига до интересна гледка - от цепнатина в отвесната скала блика цялата река ! Обяснението не е сложно. Тъй като тази част от планината е изградена от варовици и района е силно окарстен, водите на водопада проломяват основата, върху която падат, пробиват слабия варовик и избликват в този впечатляващ вид :
Тази гледка може да се види през пролетта и ранното лято. След това там църцори смешна баричка, а в по-сушави години съвсем пресъхва.
Продължавате по пътеката, която се отклонява от водата и постепенно шума й се загубва. Става тихо и горещо, човек има усещането че е поел в друга посока. Няколко стръмни серпентини, няколко каменни стъпала, малка открита площадка и ... ето го ! Грамадна отвесна скална дъга, висока стотина метра и от нея се мята стремглаво водата през тесен улей. Ако поразгледате снимката, ще забележите в релефа старото легло на реката в ляво от сегашното, на около 15-20 м. При първото ми ходене там в студентските ми години, водопада падаше на двайсетина метра в дясно от сегашното му положение. Любопитно око с малко повече наблюдателност би открило предишните позиции на водопада ...
Ако се обърнете назад, ще видите долината на Искъра и върховете на Мургашкия дял на Стара планина.
Още малко ходене и се стига до подножието на втория пад. Май тук му е мястото да обясня какво представлява Бовска Скакля, но можете и сами да си го прочетете, за да не ставам досадна. Второто стъпало е с височина около 30 м и през вира под него преминава пътеката. Мястото е красиво и трудно се снима, без да хванеш в кадъра хора ...
Продължава се по другия склон, в подножието на скалния венец, пътеката става все по-стръмна, преминава в пасажи от каменни стъпала с метален парапет, излиза от гората и се открива тази фантастична гледка на север. Ако направите разходката в началото/средата на май, тези склонове са отрупани с нацъфтели диви люляци, а уханието е упойващо ...
... още няколко запъхтени завоя и вече се намираме почти наравно с мястото, от което се хвърлят водите в бездната ...
... минава се по дървено мостче над водата, дърветата закриват изчезващата надолу рекичка и се оказваме на грамадна, равна поляна с красива дървена беседка за такива като нас. По-нататък са къщите на с. Заселе. Гледката към водопада я няма, но се наслаждаваме на морето от върхове наоколо ...
Качването от гарата до селото, с всички спирания за почивки и снимки, може да се направи за 1.30-1.40 ч. Удоволствието е страхотно, особено ако има добра видимост, тогава стават и най-хубавите снимки. За съжаление аз имам само една стара снимка, която смятам за наистина качествена, другите, които ви показах, са леко мътни от маранята.
От Централна гара с трена до гара Бов са час и десет минути, а удобно време за тръгване е в 10.12 ( влака е за Мездра ). Билета за нормални хора е 3 лв. в посока, а за ученици, студенти и пенсионери - 1.50 лв. Обратно можете да се върнете в 15.59 ( два пъти съм го изпускала ), следващия е в 17.35. Разбира се може и с личен автомобил, но удоволствието от поклащането на влака, общуването с другите пътници и не на последно място спирането на всяка керемидка е неоценимо . Ако все пак тръгнете с колата си, следете табелите - на около 300-400 м след жп гарата, която добре се вижда от пътя, точно преди един широк десен завой има голяма, ясна табела : Вазова екопътека ...
Свивате на ляво и поемате по асфалтовия път до края на селото, където пътя свършва и започва същинския преход. Разстоянието до с.Заселе, откъдето пада водопада, е 2.5-3 км, но може и да ви се стори значително повече, защото денивелацията е към 500 м, особено за несвикнали и ако правите прехода в горещ ден.
След последните къщи започва вълшебна пътека - в тунел от дървета, по долината на реката ...
... която не спира да бърбори наблизо, омотана в мъх. Всеки момент очакваш отнякъде да се появи приказно създание - я самодива, я таласъм, я елф ...
След дървеното мостче пътеката започва да се катери в гората. Нямаш видимост, само можеш да дерзаеш напред или да се кротнеш до вирчето ...
Още няколко завоя и се стига до интересна гледка - от цепнатина в отвесната скала блика цялата река ! Обяснението не е сложно. Тъй като тази част от планината е изградена от варовици и района е силно окарстен, водите на водопада проломяват основата, върху която падат, пробиват слабия варовик и избликват в този впечатляващ вид :
Тази гледка може да се види през пролетта и ранното лято. След това там църцори смешна баричка, а в по-сушави години съвсем пресъхва.
Продължавате по пътеката, която се отклонява от водата и постепенно шума й се загубва. Става тихо и горещо, човек има усещането че е поел в друга посока. Няколко стръмни серпентини, няколко каменни стъпала, малка открита площадка и ... ето го ! Грамадна отвесна скална дъга, висока стотина метра и от нея се мята стремглаво водата през тесен улей. Ако поразгледате снимката, ще забележите в релефа старото легло на реката в ляво от сегашното, на около 15-20 м. При първото ми ходене там в студентските ми години, водопада падаше на двайсетина метра в дясно от сегашното му положение. Любопитно око с малко повече наблюдателност би открило предишните позиции на водопада ...
Ако се обърнете назад, ще видите долината на Искъра и върховете на Мургашкия дял на Стара планина.
Още малко ходене и се стига до подножието на втория пад. Май тук му е мястото да обясня какво представлява Бовска Скакля, но можете и сами да си го прочетете, за да не ставам досадна. Второто стъпало е с височина около 30 м и през вира под него преминава пътеката. Мястото е красиво и трудно се снима, без да хванеш в кадъра хора ...
Продължава се по другия склон, в подножието на скалния венец, пътеката става все по-стръмна, преминава в пасажи от каменни стъпала с метален парапет, излиза от гората и се открива тази фантастична гледка на север. Ако направите разходката в началото/средата на май, тези склонове са отрупани с нацъфтели диви люляци, а уханието е упойващо ...
... още няколко запъхтени завоя и вече се намираме почти наравно с мястото, от което се хвърлят водите в бездната ...
... минава се по дървено мостче над водата, дърветата закриват изчезващата надолу рекичка и се оказваме на грамадна, равна поляна с красива дървена беседка за такива като нас. По-нататък са къщите на с. Заселе. Гледката към водопада я няма, но се наслаждаваме на морето от върхове наоколо ...
Качването от гарата до селото, с всички спирания за почивки и снимки, може да се направи за 1.30-1.40 ч. Удоволствието е страхотно, особено ако има добра видимост, тогава стават и най-хубавите снимки. За съжаление аз имам само една стара снимка, която смятам за наистина качествена, другите, които ви показах, са леко мътни от маранята.
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)
Миналата година доста ходихме, всяка събота и неделя, накрая падна сняг и го ударихме на лежане О да, дефилето на Искър е невероятно красиво
Това лято още не сме открили сезона на нещотърсачите ще ми се да видя в Сопот метоха, който Вазов е описал в Под Игото - казват че вътре в градината времето е спряло в онези времена
Трън - екопътеката и ждрелото на река Ерма
много ми харесаха, а и си намерих снимките от там.
Сигурно е възможно най-тривиалния маршрут, невероятно е красиво
няма да пиша летописи, на който му хареса да се разходи до там
в началото има място за мързелаци, кебапчета и бири
на места пътеката е доста живописна
отдолу грездея е голям
"златната" вода
има два тунела - първия
и втория тунел
два броя бръмбари правят секс
потресваща гледка бяха изсъхналите не знам от какво дървета долу в дерето
Мда.
А на входа на селото срещу Ритлите, има едни големи храсталаци с къпини - такова ядене на къпини падна, отядох се за цяло лято, омазах се и се омустих, като на сенегалец ми бяха сини ръцете и муцуната хубави са летните съботи и недели, вместо да се чисти или копа, може да се ходи насам-натам
Това лято още не сме открили сезона на нещотърсачите ще ми се да видя в Сопот метоха, който Вазов е описал в Под Игото - казват че вътре в градината времето е спряло в онези времена
Трън - екопътеката и ждрелото на река Ерма
много ми харесаха, а и си намерих снимките от там.
Сигурно е възможно най-тривиалния маршрут, невероятно е красиво
няма да пиша летописи, на който му хареса да се разходи до там
в началото има място за мързелаци, кебапчета и бири
на места пътеката е доста живописна
отдолу грездея е голям
"златната" вода
има два тунела - първия
и втория тунел
два броя бръмбари правят секс
потресваща гледка бяха изсъхналите не знам от какво дървета долу в дерето
Мда.
А на входа на селото срещу Ритлите, има едни големи храсталаци с къпини - такова ядене на къпини падна, отядох се за цяло лято, омазах се и се омустих, като на сенегалец ми бяха сини ръцете и муцуната хубави са летните съботи и недели, вместо да се чисти или копа, може да се ходи насам-натам
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17042
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 138 пъти
- Получил благодарност: 470 пъти
- Обратна връзка:
Re: Божият мост
Предлагам ви бърза разходка до едно приказно местенце,нямахме възможност да отидем до Чудните мостове,но отидохме до по-малкият им брат,Божият мост,по-неизвестен,но не по-малко величествен.Това закътано местенце се намира във Врачанския балкан,любима семейна дестинация. Предлагам ви да се насладите на това божествено място през моите очи ,но най-добре отидете и го вижте ,усетете камъка,почуствайте дълбоката му примамваща прохлада,вгледайте се в хилядите играещи светлинки в поточето ,издълбало чудните извивки,погледнете към ясното синьо небе от дълбините на пещерата,послушайте песента на дърветата,когато дълбоко под Божия мост усетите полъха на вятъра и чуете как се лута в короните на дърветата,повярвайте,усещането наистина е за нещо божествено и неповторимо.
Слизаме внимателно ,в трепетно очакване
струва си
Надничаме през тъмния прозорец на пещерата,отвън вятъра свири ли,свири,а вътре е една странна тишина и спойкойствие
но явно не всякога е така,каква ли сила е бушувала тук,откъртвайки тези канари
За миг настръхвам при мисълта за бясно връхлитащата вода и бързам да погледна към ясното синьо небе
Още малко снимчици
Ето това изумрудено отражение направо плени сърцето ми
Има още много какво да се види вътре,особено ако имате по-мощен фенер,има и дървени стълби за търсачите на силни усещания,даващи чудесна възможност да надникнеш в недрата на пещерата и да докоснеш почти с носа си летяща мишка (снимката е доста мрачна,но дава известна представа ,останалото трябва да го свърши въображението ви )
Слизаме внимателно ,в трепетно очакване
струва си
Надничаме през тъмния прозорец на пещерата,отвън вятъра свири ли,свири,а вътре е една странна тишина и спойкойствие
но явно не всякога е така,каква ли сила е бушувала тук,откъртвайки тези канари
За миг настръхвам при мисълта за бясно връхлитащата вода и бързам да погледна към ясното синьо небе
Още малко снимчици
Ето това изумрудено отражение направо плени сърцето ми
Има още много какво да се види вътре,особено ако имате по-мощен фенер,има и дървени стълби за търсачите на силни усещания,даващи чудесна възможност да надникнеш в недрата на пещерата и да докоснеш почти с носа си летяща мишка (снимката е доста мрачна,но дава известна представа ,останалото трябва да го свърши въображението ви )
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17042
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 138 пъти
- Получил благодарност: 470 пъти
- Обратна връзка:
Re: Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)
Не бързайте да си ходите,навън също ви чакат приказни местенца,мостчета над бистрото поточе,дървени стълбички и лъкатушещи пътечки,разходете се по всяка възможна пътечка,всяка една води до чудно местенце,ту те връща към Божия мост,но до друг вход,някъде по средата на свода(за въоръжените с хубави обувки и мощен фенер е чудесна възможност да изпитат силите си в пещерно слизане и катерене),други пътечки водят към Тиганчето,красиво кътче,ставало за скокове във вода(аз не бих пробвала )
Тиганчето,дълбочина 2 метра
Зеленина ,красота и спокойствие
И отново тези изумително зелени отражения
Една от пътечките ще ви заведе до красива беседка сред гората,където може да си направите малък пикник
Връщаме се към колата и към още едно местенце,което разтуптява сърцето ми,древната крепост Градището,слагам ръце на камъка,затварям очи и сякаш усещам пулса на онази епоха,в която тук са дрънчели ризници и са стояли стражници ,харесвам такива спокойни местенца,непознати и малко посещавани,тук си сам,можеш да усетиш странната магия на древните места,да чуеш шепота на неспокойни воини,далечно цвилене на коне и подрънкване на шпори,или просто за миг да прелетиш няколко века и да усетиш дъха на едно друго време,непознато,но толкова близко до сърцето ми(отново давам воля на въображението си,но наистина понякога сякаш усещам магията,само трябва да се отпуснеш и да оставиш мисълта да те води)
Един съвсем практичен съвет ,още при крепостта ви среща един човечец,добродушен е и добронамерен,но не се връзвайте на предложението да ви бъде гид,досадно е и отнема магията на мястото,отрежете го още в началото и учтиво го помолете да не ви следва по петите
Така и така сте близо до Враца,бих ви предложила да посетите и Регионалния исторически музей,да видите Рогозенското сребърно съкровище,посетете и Леденика,и там отидохме,защото според думите на мъж ми "Да отидеш да Враца и да не видиш Леденика било все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата"То хубаво,но понеже няколко пъти сме посещавали пещерата и не го бях предвидила в план-графика,и се наложи да изпитам не особено приятното чувство да стоиш на 5 градуса по тъничка блуза,свиква се,първите метри забелязваш,после забравяш,може пък и магията да ми е помогнала Така че,не забравяйте Леденика и топли дрехи,за да не викате на помощ магията
Посетете непременно и Люти дол,минете през Вратцата,насладете се на лениво течащия Искър,а ако и вас ви тегли камъка,няма да останете равнодушни към гледката след Вратцата,снимките по никакъв начин не могат да представят действителността
на тези невероятни бели скали,изпъстрени с пещери и пещерни отвори
Ритлите
Искър
И още един съвет,вече животоспасяващ,в никакъв случай не избирайте за връщане пътя през Искърското дефиле,сигурно такива са пътищата в ада ,70 км разкопан път,без маркировка,без сигнализация,отстрани изкопани двуметрови канавки,които са изяли и част от пътя,така че само каруци могат да се разминат,на места се минава в насрещното движение,без да е сигнализирано и то точно преди завой,асфалта е изчегъртан почти целия,на места изрязан,колата подскача,стене,тресе се,въпреки скоростта от 20 км,тук изкоп,там-окоп,и никъде не се работи ,чопли се едва едва,и никъде,ама никъде не те предупреждават какво те чака,една проста табелка да имаше,а като сложим и иззнервените джигите,картинката е прекрасна ,както казах-път през ада,държи те под такова напрежение,че накрая всички мускули ме боляха
Но се възнаградихме с един бърз,почти среднощен отдих край любимото водопадче при Лакатник
Е,оцеляхме,много емоции,много красота и много мускулна треска в следващите дни
Тиганчето,дълбочина 2 метра
Зеленина ,красота и спокойствие
И отново тези изумително зелени отражения
Една от пътечките ще ви заведе до красива беседка сред гората,където може да си направите малък пикник
Връщаме се към колата и към още едно местенце,което разтуптява сърцето ми,древната крепост Градището,слагам ръце на камъка,затварям очи и сякаш усещам пулса на онази епоха,в която тук са дрънчели ризници и са стояли стражници ,харесвам такива спокойни местенца,непознати и малко посещавани,тук си сам,можеш да усетиш странната магия на древните места,да чуеш шепота на неспокойни воини,далечно цвилене на коне и подрънкване на шпори,или просто за миг да прелетиш няколко века и да усетиш дъха на едно друго време,непознато,но толкова близко до сърцето ми(отново давам воля на въображението си,но наистина понякога сякаш усещам магията,само трябва да се отпуснеш и да оставиш мисълта да те води)
Един съвсем практичен съвет ,още при крепостта ви среща един човечец,добродушен е и добронамерен,но не се връзвайте на предложението да ви бъде гид,досадно е и отнема магията на мястото,отрежете го още в началото и учтиво го помолете да не ви следва по петите
Така и така сте близо до Враца,бих ви предложила да посетите и Регионалния исторически музей,да видите Рогозенското сребърно съкровище,посетете и Леденика,и там отидохме,защото според думите на мъж ми "Да отидеш да Враца и да не видиш Леденика било все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата"То хубаво,но понеже няколко пъти сме посещавали пещерата и не го бях предвидила в план-графика,и се наложи да изпитам не особено приятното чувство да стоиш на 5 градуса по тъничка блуза,свиква се,първите метри забелязваш,после забравяш,може пък и магията да ми е помогнала Така че,не забравяйте Леденика и топли дрехи,за да не викате на помощ магията
Посетете непременно и Люти дол,минете през Вратцата,насладете се на лениво течащия Искър,а ако и вас ви тегли камъка,няма да останете равнодушни към гледката след Вратцата,снимките по никакъв начин не могат да представят действителността
на тези невероятни бели скали,изпъстрени с пещери и пещерни отвори
Ритлите
Искър
И още един съвет,вече животоспасяващ,в никакъв случай не избирайте за връщане пътя през Искърското дефиле,сигурно такива са пътищата в ада ,70 км разкопан път,без маркировка,без сигнализация,отстрани изкопани двуметрови канавки,които са изяли и част от пътя,така че само каруци могат да се разминат,на места се минава в насрещното движение,без да е сигнализирано и то точно преди завой,асфалта е изчегъртан почти целия,на места изрязан,колата подскача,стене,тресе се,въпреки скоростта от 20 км,тук изкоп,там-окоп,и никъде не се работи ,чопли се едва едва,и никъде,ама никъде не те предупреждават какво те чака,една проста табелка да имаше,а като сложим и иззнервените джигите,картинката е прекрасна ,както казах-път през ада,държи те под такова напрежение,че накрая всички мускули ме боляха
Но се възнаградихме с един бърз,почти среднощен отдих край любимото водопадче при Лакатник
Е,оцеляхме,много емоции,много красота и много мускулна треска в следващите дни
Re: Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)
Миша, а защо в Ботевград на часовниковата кула няма часовник? Четох, че има нов механизъм, стария бил в музея. Ок, ама няма часовник - всеки път се чудя. Около нея има кафета - там обикновено спраме за малко преди да се приберем след обиколките из Врачанския балкан.
Re: Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)
Благодаря ти между другото за описанието на Божия мост там сме този уикенд. А Чудните мостове си струват отвсякъде, само малко комерсиалка е станало с кебапчийниците наоколо; едни миризми на кебапчЕта се стелят и ако се абстрахира човек от надутата фолк музика - прородата е великолепна, пътя до там - също невероятно красив. Горе обаче е доста хладно
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17042
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 138 пъти
- Получил благодарност: 470 пъти
- Обратна връзка:
Re: Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)
Определено ме отказваш от Чудните мостове,предпочитам да си остана със спомена за девствена природа .
За Божия мост минете през Чирен,не през Лиляче,през Чирен се стига с колата точно до Градище,след 5 минути сте до моста,докато през Лиляче ще вървите почти час ,повечето през открита местност,запълнете този час с нещо друго
За Божия мост минете през Чирен,не през Лиляче,през Чирен се стига с колата точно до Градище,след 5 минути сте до моста,докато през Лиляче ще вървите почти час ,повечето през открита местност,запълнете този час с нещо друго
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15900
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 901 пъти
- Получил благодарност: 1778 пъти
Re: Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)
Мише, за мен беше невероятно удоволствие да ''се разходя'' с теб. Благодаря ти !!!
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)
Добре, ще минем през Чирен .Миша написа:Определено ме отказваш от Чудните мостове,предпочитам да си остана със спомена за девствена природа .
За Божия мост минете през Чирен,не през Лиляче,през Чирен се стига с колата точно до Градище,след 5 минути сте до моста,докато през Лиляче ще вървите почти час ,повечето през открита местност,запълнете този час с нещо друго
А Чудните мостове си струват - не се отказвай. От "главния" път се слиза пеша малко на долу по една пътека, там има хижа ли е хотел частен ли е - с нещо като кръчма отдолу и съответната гюрултия и ароматерапия , пътеката, която минава минава надолуе до Чудните мостове. Там музиката не се чува, но са много близко.
Не се отказвай, красиво е - седях там един следобед да гледам и се разхождахме докато не се стъмни. Много е красиво, за съжаление в момента не мога да си изровя снимките - на работа съм, а след това не остава време просто, тази снимка е най-актуална според мен - от някакъв сайт я додрапах
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17042
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 138 пъти
- Получил благодарност: 470 пъти
- Обратна връзка:
Re: Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)
Утре тръгвам на пътешествие,за което си мечтая от много време,ще търся един от най-древните каменни градежи по нашите земи ,или дори най-древния,открит до сега ,и познайте-той е изоставен в пущинака,безнадзорен и потънал в храсти ,според чичко гугъл без водач нямало да го намеря ,хайде,постискайте палци да опровергая гуглето,и да ви заведа и вас на чудно пътешествие в древността,за което,предполагам,дори не сте подозирали .Надявам се ви заинтересовах и мислено ще ми помогнете да се добера до древните камъни ,сърчицето ми ще изскочи,искам да го видя това нещо