Роман с продължение ...

[Малката Ида]

-Сетих се!
Симо грабна пръскачката,пълна с раундъп...
-Сега ще напръскам всичко,цветенце да не остане...ще ги питам тогаз какво ще правят ...А Тя,Тя ще ми прости,нали ме обича...дали ме обича?Боже, дали ме обича?
Симо се събуди,целия плувнал в пот...

[Noel]

До него лежеше русокосо създание,неволно преметнало кичур върху лицето си.Симо се вгледа полусънен.Непокорната къдра прикриваше бръчици не толкова невинни,а между полуотворените устни и ергенската му захабено възглаве се точеше топла слюнка,напомняща досадна следа от черупчест градински вредител....

[milena02]

Сънят бавно напускаше Симо и го връщаше в реалността. Но той не можеше да повярва на щастието си. Най-после вселената се бе смилила над него и най-после той, окаяният влюбен, лежеше разсъблечен в хладните чаршафи, а обожаваното създание спеше сгушено в прегръдките му. Каза си „О миг, поспри!“ и затвори блажено очи. В съзнанието му започна да се прожектира вълшебен филм. След малко любимата ще се събуди, ще се протегне лениво като котка и ще измърка: „Любов моя, ненагледен мой, ще направиш ли кафенце, преди да идем да полеем марулите?“ А той ще скочи пъргаво, ще зареди кафеварката, ще изтича в градината и ще откъсне най-красивата роза, ще я сложи във вазичка и така ще поднесе кафето й в леглото. Притисна се към топлото й голо тяло и нежно погали дългите й коси. И в този миг сякаш електрически ток го разтърси така, че го изстреля от дюшека и го скупчи ужасен в другия му край. Неговата любима беше с къса коса! Къса! Къса! – за да не й се заплита из трънаците, така казваше. Симо панически придърпа чаршафа и се уви като индийски гуру. Умът му отказваше да работи, разширените му от ужас очи изучаваха спящата непозната. Можеше да се закълне, че я вижда за първи път. Може би пък не беше истинска, а? Може би пък още спи и сънува? Колебливо стисна палеца на левия й крак, колкото да се увери, че това е химера.
– Горе ръцете! – изрева непознатата и се изправи в кревата като дяволче от кутия.
- Ти, ти… коя си? – прошепна Симо и послушно вдигна ръце, а чаршафът се свлече от треперещото му тяло.
- Полковник Петкова! Имам честта да доложа, сър! – представи се блондинката и козирува по устав.
- А аз… аз къде съм? – едва промълви Симо.
- В стаята за гости на вашата съседка.
- Но вие какво правите тук?
- Тук съм по служба. Дългът ме позова и аз се отзовах. Докато войниците ми обсаждаха градината, аз бях на разузнаване из селото.
- Да няма война? – разтревожи се Симо.
- И то каква! – тръсна къдрици жената с безчет пагони. – Навън из двора идет война народная, священная война! А ти какво си се увил като пашкул? Вставай на смертный бой!
- Кой ни е нападнал? – опита се да проумее политическата ситуация Симо.
- Кой ли не? Троскот, глухарчета, листни въшки, акари, колорадски бръмбари, стеблопробивачи. Но най-страшни от всички врагове са охлювите. С една дума борим се с фашистской силой тёмною, с проклятою ордой. Ще ме прощаваш, завършила съм Московската школа.
„Но защо сме голи? – работеше трескаво умът на Симо. – Във война сме – добре. Обсадени сме – ок. Ще се сражаваме за честта на родината – и това се ядва. Но защо сме голи?“
Но не успя да зададе този въпрос на полковник Петкова, защото тя се впусна в обсъждане на стратегията и тактиката, че и на философия я изби.
- Моето момче – каза тя. – Футуролозите трябва да ги застрелям със служебното си оръжие! Нищо не познаха! Казваха, че Третата световна война ще се води с дипломация. Излез навън да видиш какво е. Брадви, кирки, мечетета, боздугани, търнокопи, храсторези, ножове. Взривно устройство заложиха в корените на люляците, че иначе не ставаше. И биологичното оръжие се пусна в ход, нищо че е забранено от военната конвенция на НАТО – това нуреле, рандъп, моспилан, Би58 за нищо ги нямат… Ти извади голям късмет. Точно преди да започнат военните действия са те пратили за лопата в мазето. Там вместо лопата си докопал дамаджаната с ракия и си се анестизирал . Така успяхме да те евакуираме преди да падне първата бомба – един стар орех.
- А ние защо сме голи? – все пак се вреди в монолога Симо.
Но не дочака отговор, защото вратата се отвори и усмихната влезе домакинята със сребърен поднос в ръце, на който се мъдреха каничка и чиния с прясно изпечени курабийки.
- Полковник Петковаааааа – сладко изблея тя. – Закусчицатаааааа..“
Но в този миг се вкамени и подносът с трясък падна от безжизнените й пръсти.

[Албена]

Симо със силен страдалчески глас извика "Не е това ,за което си мислиш! Ние обсъждахме тактиките за бой с противника ,които ще ни доведат до окончателна победа." "Ггггголи...?!!!' - запелтечи милата му. "Е-смотолеви Симето-тъкмо това се опитвах да разбера и аз.
'Всичко мога да обясня-каза полковник Петкова- Аз сама съблякох Симо ,а след това и себе си.Всичко това е за заблуда на противника.Докато чуждото разузнаване мисли ,че се занимаваме с любовни трепети и ласки ,ние ще създадем най-гениалния и зловещ план за унищожаването на вражеските елементи и всякаква подобна сволоч.Можеш и ти да се присъединиш към нас- каза полковничката ,гледайки право в ошашавените очи на любимата му - но първо трябва да се съблечеш"

[milena02]

- Аз мисля да ви оставя да бистрите тактиките – каза с достойнство домакинята и като преглътна напиращите в очите й сълзи взе да събира курабийките от пода.
- Ей, това вие цивилните за пет пари акъл нямате! – извика полковник Петкова, скочи от леглото и наметна един пеньоар. – Я лягай тука веднага! Марш! Това е заповед!
- За нищо на света! – проплака ранената в сърцето любима.
- Нищо ли? – вдигна вежди офицерката. – А мисълта, че само след час армията от бойното поле ще огладнее и ще започне: „Дай салатка, дай ракийка, дай кюфтета, сипи бира, донеси шкембе, нарежи суджук, изпържи тиквички, изпечи пържоли, свари свински крачета, завърти една баница? Ти кво ще праиш, ма? Армията трябва да се храни! Иначе ще дезертира! Така че аз отивам да си поведа войниците под строй към селската кръчма, а за вас двамата ще кажа, че сте в лазарета. Обаче в лазарет по кален анцунг не се лежи, така че сваляй гащите и лягай тука!
Полковник Петкова козирува още веднъж за убедителност и излезе през вратата като развяваше полите на пеньоара си.

[Noel]

-Симо,какво ще правим сега....в какво се забъркахме?
Симо погледна изплашените любими очи,сложи показалец на устните си и протегна тежка мъжка длан под леглото.Там,сред многогодишен прах,сбутани чорапи и няколко мръсни чаши,лежаха два чисто нови защитни екипа и дузина противогаза.

[milena02]

Добре се беше екипирал Симо за непредвидени критични ситуации, но въпросното снаряжение се валяше под прахоляка в собствената му ергенска стая. А сега под леглото напипа само празни сандъчета за петунии и чифт пантофи. Часът на истината настъпи.
- Нямаме изход! - каза той, а вътрешно ликуваше.
- Никакъв! - прошепна любимата му и без да откъсва очи от него започна да смъква анцунга си.
В този момент обаче...

[РОУЗ]

Симо усети някаква студенина, смразяваща тялото му...нещо ледено, което сякаш се движеше от пръстите на краката нагоре към коляното му и още нагоре, плъзгаше се по кожата му, ледени тръпки минаваха като импулси по тялото му, пот изби по челото му, сърцето му се разтуптя ...Симо се опитваше да асимилира случващото се, беше като в транс... и тогава писък раздра тишината:
-Змияяяяя!

[clock]

- Каква змия, бе жена?! Полковничката си е забравила колана в бързината! - той се приближи към нея и прегърна треперещите и все още рамене.
Тя склони глава на гърдите му и промълви:
- Нека избягаме, Симе, а! Да избягаме! Някъде! Далече! Ще се скрием в някое запустяло село! Никой няма да знае къде сме! Само ти и аз, Симе! Само ние двамата!
Представи си всичко. Тихото, самотно село, къщата зад белия дувар, малкият прозорец със перденца, а те в прегръдките си - той и тя.
- Обличай се! - изстреля той - Заминаваме!
Трябваше да действат бързо. Току виж Петкова се присетила за нещо и се върнала от кръчмата. Награбиха набързо няколко любими плочи, няколко от нейните книги и шише с вино. Имаха себе си, друго не им трябваше. После полека се промъкнаха да колата и тихо затвориха вратите. Моторът изръмжа, гумите изсвириха и камъчета чакъл лудешки се замяткаха във всички посоки. И докато камъчетата все още падаха, някъде откъм колата се чу заразяващ смях примесен с първите акорди на Run Through The Jungle на Крийдънс.
Той караше. Тесният път с избелял асфалт продължаваше в далечината.

[milena02]

Влюбените пътуваха към залеза, а в това време баба Гица бъркаше качамак за своя приятел полиция. Вече го чувстваше като роден син. Човекът не жалеше сили, не ядеше и не спеше, за да спипа крадеца на нейните пет мушката. Баба Гица никога не беше предполагала, че пипалата на престъпния картел могат да стигнат до нейната бяла, спретната къщурка, но сега разбираше, че онуй във филмите със Силвестър Сталоун си е чиста истина. Цивилното име на полицая, както се оказа след като дружбата им укрепна, беше Спас. Той час по час я навестяваше , за да вземе показанията й, и тя радостно му се оплакваше от ревматизма и кръвното си. Кеф! Кога внуците й са се сетили да я питат за лумбагото!
- Спасчо, кажи какво искаш, баба – усмихна му се тя. – Бели пръжки ли да ти препържа към качамака или сиренце да ти натроша?
- Пръжчици, бабо Гицке, ма не искам да те затруднявам – срамежливо отвърна полицаят.
- На мен ми е радост, баби, да те усладя – рече благата старица. – Аз и баничка съм ти разточила, ей сега ще я извадя от фурната.
И баба Гица отвори вратичката на чугунената печка и извади една зачервена тава, от която се разнесе такъв аромат, че на Спас му потекоха лигите. Но защото беше от старата школа, веднага си спомни за изгладнелите си другари, които храбро се сражаваха на градинския фронт, докато той си вършеше детективската работа в тила. Дългът надделя над глада и той каза:
- Бабо Гице, защо тази баница не я занесеш на момчетата, които се борят в двора на комшийката ти?
- Че да я занеса, баби! – съгласи се старицата. – Аз за тебе друга, още по-хубава , ще разточа.
И баба Гица закуцука с тавата към съседната порта. В този миг видя как Симо и любимата му товарят багажника с най-необходимото и потеглят с мръсна газ. Надникна в градината – жив човек не се мяркаше там, така че тя озадачено понесе баницата обратно.
- Хапни си, хапни си, Спасчо! У съседката няма никой. А пък и тя май отиде на курорт с онуй момче, дето все се навърта около нея.
Страшно подозрение проряза като мълния ума на полиция, слезе към вътрешностите му като свредел и се заби право в сърцето му. „Измамиха ме! – прозря той. – Престъпниците ме подведоха и ми се изплъзнаха под носа!“ Колко доверчив, колко наивен е бил той, за да се върже на това, че тез двамата са само пешки в бандитската организация. Сега очите му започнаха да се отварят. Да, най-вероятно те са нейните главатари. И как хитро го поведоха за носа. Инсценираха отвличане, за да му отклонят вниманието, правиха му палачинки, за да приспят бдителността му, лалета го караха да сади, че да му отнемат силата. С коварство успяха даже да отстранят от пътя си и подкрепленията, които му изпратиха. Но не! Но пасаран! Не знаят, с кого си имат работа! Той, Спас Кожухаров, блюстителят на закона, сега ще им покаже как се блюсти!