Форум HobbyKafe.com

Един бързак, другите хабер си нямат.

И при мен почнаха- поне 6-7 цветчета. Идва есента.

Е-хее... кога сколасахте! Браво на стернбергиите ви!
Но и плашещо е, защото означава, че още в началото на септември температурата на земята(на дълбочината на луковиците) вече е паднала на 16°С, a това пък навярно никак не се харесва на някои други растения.
Аз с моите още съм така,



защото още се бутам да създавам това:

Скио, какво ще е

защото още се бутам да създавам това:

МГХ написа: ↑Сеп 10, '18, 10:51 Скио, какво ще е

Беше един от малките стернбергерници(като на снимката), но сега става един почти огромен. Само че ми беше омръзнало мишките да ми го разхвърлят всяко лято и да трябва да намествам по никое време и сега копах като луда, за да инкорпорирам пилешка мрежа, и да си му разчитам поне 4-5 години.
Иначе тези луковици нищо не ги яде(освен голямата гадна нарцисова муха ), но мишките са страшно нещо - една година стернбергиите дори ги имах насъбрани на пирамида и, сериозно, първата ми внезапна мисъл беше, че някой през нощта си ги е приготвил за вземане. Още си се смея на себе си

Скио, при мен щернбергиите така са се размножили в градината, че никнат навсякъде. Интересно ,че моите полевки не ги закачат. Има доста от мъничките полски мишлета, които копаят тунели навсякъде из градината , но не съм забелязала да ядат луковиците. През годините садих доста, но сега изхвърлям, защото са превзели всички лехи, дори под камъните успяват да оцелеят. Една година съм забравила панерче с луковици в сайванта и когато ги видях бяха нацъфтели така както са си върху дървата за камината. Много упорито и здраво растение.

Кофите с камъни, които измъках, бяха повече от предвиденото, при опит да натегна дънера той се разпадна - въобще неочаквани трудности, безбройни
Затова сега като погледна, виждам не отделните цветлета, ами едно Огроомно Златно Яйце... снесено от мен

Браво, Ани! Усилията да култивираш камънака са дали слънчев резултат!

Леле, Мария, велика си! Това с култивирането на камъка е направо в десятката и вече така ще го представям! Защото саксията е поставена в/у подложка от 30% от камъните, които извадих, и идеята е там все да има нещо сукулентно в саксия, сандъче, контейнер някакъв.
Ама... другите кофи ги мъкнах на 300мт... до най-близката тибетска камара. Представи си, преди две години една приятелка дори пожела да прибави камък с пожелание за нещо свое към една такава камара, толкова й се стори впечатляваща