Смешки

[маргото]

[Гео, граф]

Просто не мога да се въздържа и ще споделя

ИЗДИРВА СЕ ГАДЖЕ. ЕТО ИЗИСКВАНИЯ:
Да ни пий.
да ни пуши.
Да ней по-нисък от мени.
Да ней па и много висок.
Да ней по-малък или много дърт.
Да йе от голям окръжен град или ут чужбината.
Да ней черен.
Да ни слуша Чалга.
Да ни слуша и Рап.
Да харесва Кубинска музика, ма да не обича сериали.
Да има кола, ама такава, че и аз да можи да я карам /за цвета после/.
Да плаща сметкити.
Да ма води редовно у Мола.
Да жрибец в леглото.
Да обича да ходи на : Кино - 2 пъти седмично, танци- 6 пъти на месец.
Да има компютър.
Да чати есемеси и най важното да готви.
Пире.
Чисти.
Да разхожда куче, котка.
Да кара колело, мотор, трактор, камион с ремарке и полуремарке /ТИР/, сърф и самолет.
Да можи да носи на пари.
Да е каратист , пианист ,масажист.
Да можи да гледа дЯца, кокошки, овци, пилци, добитък и друга стока- включително и мени.
Евентуалното редовно къпани е препоръчително, но ако не смърди много и пере чаршафите, може да е по-рядко.
Бих искала и сам да си ший дупките по гащите и чорапити. Хубаво е да спортува, ма можи и просто да няма шкембе, ни държа на плочки.
Мъжът да ремонтира сичко, което има нужда от римонт, вкл. и мени.
При наличие на градина - да копа, плеви и да цепи дърва
Вечер да ми разтрива крачката.
Сига не се сещам за още друго, ама има......
Благодаря въ за фниманието!

От нета

[маргото]

Малко първоаприлски...

[маргото]

[prijatel62]

[маргото]

[scleri]

Ако става въпрос за блондинки. Руса съм, но не съм тъпа. Този есемес обаче, ми разказа играта.
Изчурулика ми сутринта нокията на съобщение и чета: "48М.4040". Викам си – я, това е Митко! Едно старо гадже, живее в Монтана и мерцедесът му е № 40 40. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен, и аз си мисля за... таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – имате грешка, кого търсите, моля. Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и си мисля.
Леле, сетих се, това е тате – ул. Морска 48 тел.40-40. Нещо се е случило, я кръвното, я нещо друго. Знаех си! Казвах му – смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само егене-то – той не, та не! Докато набера номера сърцето ми ще изхвръкне... Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика... Едвам го чувам... Кое е зле, бе тате, пък той – ами половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха голите охлюви. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална, последната дума не съм я чула и почнах да му се карам - не те е срам, пак си ходил да гледаш нудистките на плажа, одъртя, пък акъла ти не дойде. Докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме.
Затварям и си мисля, леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа... Може и терористи да са, 48М – туй е Москва... или Маями. Изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас – дежурният, казва, на шесто РПУ слуша. Започвам подробно от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам един телефон, там са от специалния отдел. Набирам аз номера и чувам: Добър ден. Диспансер за психично здраве...и пиип, записват, значи. Затворих веднага, не съм толкова тъпа.
В този момент моичкият се връща ухилен и с цвете. Айде, вика, муце, честит празник! Чочо, лягай си, пил си, знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата. Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих си пак есемесчето и каквато съм емоционална, държа нокията и плача. Никакви шифри, никакви терористи. "Честит осми март – Чочо". Това било съобщението.

[scleri]

Вуте и Пена се запознават интернет. Решават да се срещнат на живо.
- Как ще те позная ? - пита Пена.
- Ами ще видиш един и ще си помислиш - " Уф,дано не е тоя." - обяснява Вуте.

[scleri]

Шеф към секретарката си:
- Напишете от горе "Конфиденциално"! Искам да съм сигурен, че всички служители ще го прочетат!

[darina1960]

4удесно!
Ах тоз 4О4О.