Смешки

[маргото]

[orkud]

Родна реч, омайна, сладка...
Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – имате грешка, кого търсите, моля. Затворих веднага, не съм толкова тъпа.
Седя и аз и си мисля. Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел.40-40. Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам: Добър ден. Диспансера за психично здраве…и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“.

[orkud]

18699996_10207430495115111_5333419045970811391_n.jpg

[scleri]

Седи старият бараба Гошо, морския, на маса в дъното на кръчмата, навел глава и въздиша. Около него се събират приятели.
- Какво става бе морски? Що си тъй кахърлия ? - питат те.
- Сина ще се жени. - с мъка продумва морския.
- Ами че това повод за радост и почерпка бе. От къде е булката ? - любопитстват приятелите му. - Къде са се запознали младите?
- Срамота. Сина я харесал в интернет . - отново с мъка в гласа отговаря Гошо.
Те така са сега младите. - успокояват го приятели. - А ти къде намери твоята?
- Аз моята честно си я спечелих на карти - гордо вдига глава морския.




Влиза Манго в кръчмата и гледа най-добрия му приятел Асан седи сам на маса в ъгъла, навел глава не поглежда никой.
- Какво става бе Асанчо? - пита притеснен Манго. - Що си се свил тука в тъмното?
- Срам ме е от хората братче. - отговорил Асан.
- И що? Жена ти да не е тръгнала с комшията?
- По лошо брат. - въздиша Асан. - По-лошо. Сина започнал работа, а внучето отказва да проси.




Отиват Манго и Айшето на панаир. Манго е" набрал" доста желязо, има парички и пита Айшето:
- Кажи душа що ти сака сърцето?
- Искам Манго да ме качиш на въртележката със синджирите.
- Ти луда ли си ма? - отговаря Манго. - От вятъра полата ти ще се вдигне и хората ще ти видят гащите. Не става.
Дал Манго някой лев на Айшето да си хареса нещо на сергиите, а той отишъл да пие една бира с приятели. Връща се след малко и гледа Айшето тъкмо се качва на въртележката със синджирите.
- Айше слизай веднага. Ще ти се видят гащите. - крещи Манго.
- Няма страшно Манго. - успокоява го Айшето. - Аз преди да се кача на въртележката гащите ги свалих.



Две блондинки от Варна пътуват с влака за София. Влака спира в Пловдив.
- Абе, муцка, на тия къде им е Морската градина? - пита едната.
- Ти си много проста бе муцка. Да не мислиш че ще е до гарата. - отговаря другата.



По време на Втората световна война Геле като военнопленник попаднал в концлагер. Сутринта началника на отряда прави разпределение на концлагеристите:
- Иванов от Русия в каменоломната, Моше от Полша за сапун, Геле от България в газовата камера. В този момент се обажда Геле.
- Другарю оберщурмбангрупенфюрер! Стига вече! Оня ден бях в камерата, вчера в камерата, днес пак в камерата! Вече почна да ме боли глава!



В кръчмата на някакво забутано в далечен Сибир селце седят няколко чукчи и си приказват:
- Преди години бях на една бригада в Москва. Имаше един грузинец. Абе много прости хора са това грузинците. - разказва единия.
- Верно прости са, ама арменците са още по-прости. - обяснява друг. - Аз в казармата две години спах легло до легло с един арменец.
- ???
- Абе той през цялото това време си мислеше че съм жена.

[маргото]

[scleri]

Снаха и свекърва седят сами в къщи. Навън е прекрасен пролетен ден / като днес /. Слънцето грее, птичките пеят. Зелено навсякъде.
Свекървата поглежда през прозореца, обръща се към снахата и казва:
- Ех дъще, виж какво време се е отворило навън. Да излезеш от къщи че да се не върнеш.
Пролетта както знаете е от женски род, тоест нещо непостоянно. На другия ден времето навън е мрачно. Ръми ситен дъждец. Студено.
Снахата поглежда през прозореца, обръща се към свекървата и казва:
- Ех мамо, виж какво време се е отворило навън. Да легнеш че да не станеш.

[scleri]

[маргото]

[маргото]

[scleri]