Седмица на дъщерята
Публикувано на: Сеп 27, '10, 15:29
Заварих съобщение на скайпа от софийска приятелка-нецветарка. Представлява известните циркулиращи "копи-пейст" текстове, със заръката да се разпрати на незнам колко си души. (Никога не изпълнявам заръката, защото думите сами си идват при мен, когато поводът ме вълнува.)
Този път поводът е Седмицата на дъщерята.
Не знаех, че имало и такава седмица, но е чудесно, че я има!
Маминото момиче очаквах да се роди втория път, след батко. Всички пророкувания от ерата преди появата на видеозона - със сол върху главата
, по формата на корема и пр. - вещаеха по-удобното за мен раждане първо на момчето. Твърдо се бяхме уговорили с Ники І, че ако се роди момиче, ще го запиша Мария, а при второто раждане, ако е момче, ще бъде Николай. И обратно. Беше ми по-удобно за пред свекъра и свекърва ми първо да повторим името на сина им.
Всички акушерки бяха единодушни, че поне от 10 години не се е раждало толкова красиво бебе. И тоооооооолкова ревливо, като нашата Мария. Мария дойде на белия свят след 6-7 часа, в ранното утро на моя рожден ден. Беше с една педя коса, щръкнала нагоре като петльов гребен - доскоро имаше такава мода сред тийнитата. Като мина около месец сред денонощни ревове, разбрах кое я прави красиво новородено. Дебелите и дълги черни мигли, чиито корени прозираха на клепачите й като дръпната тъмносиня линия. (И естествено, бялата кожа, хубавите черти и трапчинката на брадичката на таткото и майка му.)
Моята дъщеря няма спомен без брат си. Ники ІІ я последва само след 1 г. и 4 месеца. Защото той тръгна 5-годишен на училище, приятелите им винаги бяха общи. Минахме през вълнуващата юношеска възраст, но вероятно косата ми тъй, или иначе пак щеше рано да побелее по наследство. Моята прекрасна дъщеря порасна и и стана прекрасна, откакто се запозна с бъдещия ми зет в последната училищна година. Радвам се, че спрях всякакви опити да бъдат разделени - сещате се, от рода на "първо да се дипломира", "нека стане студентка, че са най-хубавите години".
Тя беше права - това наистина беше ТОЙ!!!
Създадоха си дом, две деца, заедно се борят с живота. Никой не кръшка извън къщи. С дъщеря ми ми е най-хубаво да си говорим за китки! Както тя ми се е доверявала за всичко, така и аз й се доверявам. В най-тежките за мен месеци, чувствах опората й. Зная колко им е драго на големите ми деца да са леко покровителствени. Не се досещат колко детско е това "да съм колкото мама, че и повече". Нека се кефят!
Зная, че моето Мими го прави с много обич.
Не ме питайте дали съм щастлива, че имам моята дъщеря - знаете отговора!
Опитвам се и не мога да си представя живота си без моята дъщеря...
Да са живи, здрави и благословени и вашите дъщери, момичета!
Този път поводът е Седмицата на дъщерята.
Не знаех, че имало и такава седмица, но е чудесно, че я има!
Маминото момиче очаквах да се роди втория път, след батко. Всички пророкувания от ерата преди появата на видеозона - със сол върху главата
, по формата на корема и пр. - вещаеха по-удобното за мен раждане първо на момчето. Твърдо се бяхме уговорили с Ники І, че ако се роди момиче, ще го запиша Мария, а при второто раждане, ако е момче, ще бъде Николай. И обратно. Беше ми по-удобно за пред свекъра и свекърва ми първо да повторим името на сина им.Всички акушерки бяха единодушни, че поне от 10 години не се е раждало толкова красиво бебе. И тоооооооолкова ревливо, като нашата Мария. Мария дойде на белия свят след 6-7 часа, в ранното утро на моя рожден ден. Беше с една педя коса, щръкнала нагоре като петльов гребен - доскоро имаше такава мода сред тийнитата. Като мина около месец сред денонощни ревове, разбрах кое я прави красиво новородено. Дебелите и дълги черни мигли, чиито корени прозираха на клепачите й като дръпната тъмносиня линия. (И естествено, бялата кожа, хубавите черти и трапчинката на брадичката на таткото и майка му.)
Моята дъщеря няма спомен без брат си. Ники ІІ я последва само след 1 г. и 4 месеца. Защото той тръгна 5-годишен на училище, приятелите им винаги бяха общи. Минахме през вълнуващата юношеска възраст, но вероятно косата ми тъй, или иначе пак щеше рано да побелее по наследство. Моята прекрасна дъщеря порасна и и стана прекрасна, откакто се запозна с бъдещия ми зет в последната училищна година. Радвам се, че спрях всякакви опити да бъдат разделени - сещате се, от рода на "първо да се дипломира", "нека стане студентка, че са най-хубавите години".
Тя беше права - това наистина беше ТОЙ!!!
Създадоха си дом, две деца, заедно се борят с живота. Никой не кръшка извън къщи. С дъщеря ми ми е най-хубаво да си говорим за китки! Както тя ми се е доверявала за всичко, така и аз й се доверявам. В най-тежките за мен месеци, чувствах опората й. Зная колко им е драго на големите ми деца да са леко покровителствени. Не се досещат колко детско е това "да съм колкото мама, че и повече". Нека се кефят!
Зная, че моето Мими го прави с много обич. Не ме питайте дали съм щастлива, че имам моята дъщеря - знаете отговора!
Опитвам се и не мога да си представя живота си без моята дъщеря...
Да са живи, здрави и благословени и вашите дъщери, момичета!
винаги такава обич да струи в отношенията ви 
Желая същото и на останалите родители и деца. 