Бамбук – Bamboo. Отглеждане. Размножаване
Публикувано на: Сеп 14, '10, 01:55
Бамбука (Bamboo) е от семейство Житни ( Poaceae). Подсемейство Бамбукови (Bambusoideae) наброява около 1200 вида. Родината му е Източна и Южна Азия. Бамбука е най-бързо растящото растение на Земята с рекорд от 120 см. на денонощие. На височина може да достигне до 40 м.
Описание: Според характера на кореновата система се дели на две основни групи:
Първата е бамбукови (bambuseae), има прибрана (съсредоточена) коренова система. Новите пролетни издънки поникват съвсем близо до снопа стебла, от чиито корени излизат. Това е предпоставка за образуване на практически непроходими храстовидни гъсталаци. Не са подходящи за жив плет – всеки посаден храст е тесен долу и се разширява нагоре, оставяйки големи празнини между отделните насаждения.
Втората група бамбукови (olyreae) има така наречената „бягаща“ коренова система. Среща се в умерени климатични зони, в тропиците вирее само в планините. За една година такъв подземен корен може да измине от 7 до 10 метра, като от него на следващата пролет могат да покарат от десет до петнайсет нови издънки, достигащи почти пълен ръст до края на топлия сезон. Инвазивният бамбук има много повече положителни черти, отколкото недостатъци. „Бягащата“ коренова система при тези видове води до създаване на горички с по-рядко разположени стволове – идеални за залесяване на ерозиращи и обезлесени терени.
Почти всички бамбукови са с големи размери – например Dendrocalamus brandisii може да достигне до 38 метра височина, а обиколката на стеблото му до 80 см., което е около 25 см. в диаметър. Растенията от подсемейство бамбукови са култура с основно стопанско значение за много държави. Обикновения бамбук Bambusa arundinacea по значение може да се сравни само с кокосовата палма. Родината му е неуточнена, въпреки, че е широко разпространен. От коренището на обикновения бамбук бързо и буйно израстват многочислени стебла с височина до 18 и повече метра и листа с дължина до 20 см. на широчина до 1,5 см.
Отглеждане: При отглеждане на бамбук като декоративно растение, трябва да имаме предвид, че растението развива мощна коренова система. Препръчва се на площите където се отглежда, да се направят ограждения, вкопани в земята, за да се предотврати нежеланото кореново разрастване.
Цъфтеж: Някои видове бамбук цъфтят многo рядко – веднъж на сто години. Нискостебления бамбук цъфти веднъж на 20 години. Ако достигне до фаза на цъфтеж, веднага след това растението загива, тъй като е изразходван целя му енергиен запас. Като правило, цъфтежа обхваща почти цялата територия,на която е разположен бамбука. Така понякога изчезват цели бамбукови горички. През 90-те години в Европа е имало подобен случай с култивиран градински бамбук. Трябва да отбележим, че редовното подрязване предотвратява цъфтежа и последващото загиване на растението. Самия процес на цъфтежа не е изучен достатъчно, тъй като бамбука рядко цъфти. Все още не е известно защо цъфти толкова рядко и какво точно катализира процеса на цъфтеж. Спред учените, това е в следствие на еволюционния процес – в природата не съществуват животни или птици, които предимно да се хранят със семената на бамбука – нали трябва да доживеят до следващия цъфтеж след около 25 години, което практически е невъзожно.
Разпространение: Бамбука е тропическо и субтропическо растение, в естествени условия се среща в Азия, Европа, двете Америки, Африка и Австралия. От Китай и Япония в Европа са пренесени пъстролистни видове бамбук, от които като декоративен вид особено е ценен ниския Bambusa fortunei. Тревовидните бамбуци се срещат изключително в тропиците, докато някои от дървовидните се срещат и в по-нискотемператури зони. Например Chusquea aristata в източните части на Андите вирее при 4700 м. надморска височина и образува гъсталаци, достигащи границата със снега по върховте, а в горите на Хималаите няколко вида бамбук виреят до 3800 м.надморска височина. Японския Bambusa metake и някои видове китайски бамбук се аклиматизират прекрасно и в централна Европа. Представители на рода Саза (Sasa) растат и на остров Сахалин и Курилските острови.
Размножаване: Чрез делене на коренището и с резници.
Употреба: Бамбука е емблематичен с това, че е единствената храна на пандите.
В басейна на Амазонка широколистния Bambusa latifolia е важна част от бита на аборигените. Видовете Bambusa, Dendrocalamus и Phyllostachys се използват в кулинарията. Свежите бамбукови връхчета имат много твърда, светло жълта сърцевина. използват се връхните крехки части, покрити с тъмно кафяви листенца, които се белят преди приготването. Обикновено се внасят от Азия и Латинска Америка. Съдържат циано-глюкозидно съединение, което се разгражда в процеса на термична обработка. Връхчетата на бамбука съдържат и много метасилициева киселина (H2SiO3), която е един от факторите, противодействащи на процесите на стареене, необходима за поддържане на нормалното състояние на косите, кожата и костите, както и действа успокояващо при депресии, поради което са широко използвани в традиционната източна медицина. Приличащите на овес семена на бамбука също могат да се употребяват като храна.В Европа бамбука като селскостопанско растение се култивира само в Италия.
Бамбука също се използва като строителен материал. В древността цялата столица на Сиам – днешен Тайланд е плувала на бамбукови салове. От бамбук са се строили също мостовете и водопроводите.
Бамбука е широко използван в градинарството, тъй като е вечно зелено растение. В градините в Европа също е много популярен. Сочните зелени листа, стеблата с различни цветове и форми чудесно хармонират с цветя и дървета. Бамбуковите горички, в саксия или като оформление на вътрешни дворове са често решение в декоративното градинарство.
На остров Ява от бамбук са изработени домакинските съдове, като и част от храната, приготвена в тях също е бамбук. От нацепен бамбук се приготвят различни плетени изделия и дори връхни дрехи. В Индия до ден днешен съшествува каста „банспхор“ – от „банс“ – бамбук, която се занимава основно с направата на изделия от бамбук. В САЩ в края на XIX век са произвеждали даже рамки за велосипеди.