Седмици наред, докато поливах с пот земята, от близо наблюдавах всякакви буболечета " насечени", т.е. насекоми.
Няма ги нормално едрите оси, които заедно с пчелите кацат от цвят на цвят. Вместо тях на 1-2 см. над земята обикалят еднакво по-дребни оси. Те не се интересуват от флората. Летят ниско над земята и ... миришат. Д
ушат! Търсят протеин! Както кучето се връща дни наред при отдавна оглозгания кокал, така и малките оси се връщат при разделеното на две попово прасе, което отдавна са изсмукали като прахосмукачки.
За тях съм прекалено голямо парче протеин и имаме симбиоза. Летят край потното ми лице и спокойно ги оставям да ме познаят, че съм аз.
В началото имахме едно плачевно недоразумение. Изглежда съм улучила летяща оса и съм я притиснала над коляното си. Усетих ужилването, влизането на отровата, като рязък, жестоко силен удар. На 1 см. от червената точка беше останало жилото. А самата осичка беше мъртва върху пръстта. На следващия ден червеният болезнен оток беше с диаметър 8 см. След 3 дни точката на ужилването беше 3 мм. отворена възпалена и сърбяща раничка, а отокът се разширяваше.
За друг вид насекомо, тази отрова трябва да е смъртоносна. След ужилването осите изяждат жертвата.
Продължавам спокойно работата си, а те си летят между ръцете ми и се стрелката към буболечката "правя се на умряла лисица".
Това насекомо, подобно на бръмбърче към 4-5 мм. първото, за което се сеща, е да се скрие в пръстта. Или другото - да се обърне по гръб и да се направи на умряла лисица.
И в най-големия пек се усмихвам на тази й "маскировка". Хиляда буболечки като нея - хиляда усмивки!
След 10-12 секунди се изправя на крака и се скрива в почвата. Има и крила, но с тях може да прелети само 4-5 см. Рядко се сеща за тях.
Ако преди това не я уцели малката оса. Жилва я и я грабва с крачетата си. Отнася я някъде от уважение към чувствата ми. Знае, че не я конкурирам и не одобрявам начина й на прехрана. И ме щади.
Папатък е нахален простак,
който ми казва, че е време да приключа работния ден.