Форум HobbyKafe.com

Незнам дали е правилна тема за моя казус,но това е наистина шантава работа.
Първо искам да се извиня на момичета,които са получили заедно с разсад домати,подарък това цвете- Echinops setifer.
Семената са получени от едно съфорумско другарче,мисля че и тя не знаела че може да се получи това разпадане на семена.
От едната страна доста смешно да отглеждаш магарешки трън от март месец,да садишм семенца,да ги пикираш,отвиваш,завиваш,да не не измръзне,поливаш.После садиш в градината ,пак поливаш с този недостиг на вода ,чакаш с нетърпение цвят на тази красота и виждаш че цветето заприличва на магарешки трън. Преди 2 дена изрязах с акумулаторен трион този трън с височина 1 метър.Боде,страшно.Не мога да го кореня,тъй като покрай него има други цветя,дано до есента да не поникне пак.
Днес видях още един ,по малък,поне него успях да заснема преди да го махна.



Да се смея ли,макар че ми се плаче,от лакомия съм ги засадила на много места,утре ще кореня всичко,дали ще е трън или ехинопс,вече ми е все едно.
Момичета,вече не помня на кого съм пратила това чудо,но прегледайте вашите бодливки и ги махайте ,преди да е станал огромен,бодлив храст
И още веднъж,моите извинения

Оля, и аз имам подобно "благодеяние" от вече забравено форумно другарче. Един невероятно агресивен плевел, който цъфти с дребно жълто цветче. На всяко растение корените развиват огромна мрежа от тънки бели нишки. Да остане 1 см. парченце от белите нишки - оживява и израства на следващата година.
Гледам поне да не оставям да върже семена и вятърът да ги разнася и там, до където още не е стигнал проклетия плевел.

Трябва да извадиш коренището на магарешкия трън, защото ще продължава да изкарва нови стръкове. Ако ти е трудно, опитай с голям нож да нараниш много корена и да насипеш сол.
Иначе само с изрязването му, е все едно, че си окосила зелената морава, за да се сгъсти райграса.

не знам дали става въпрос за семената които аз изпращах , вероятно да
ето така изглежда семенната кутийка , цъфти в нежно виолетов цвят

поляната на която го имам се коси редовно , оставям да стърчи само този трън , защото уж е специален

това е взета от нета снимка на семенна кутийка на магарешки трън


Ако все пак се оказва , че аз съм разпространила грешни семена , дълбоко се извинявам на всички засегнати !
но все пак не проумявам ...

Ох... мисля че на тази страница никой не знае за какво говори.
На Mечтица растението се нарича обикновена паламида (Cirsium vulgare). Нейните семена са с хвърчилка, така че вятъра може да ги е довял от много места или мравките да са ги привлачили. Не знам за какъв разпад става дума предвид, че паламидата и ехинопса (на български челядник) са от два различни рода, а те чак такъв разпад нЕма. Челядника до колкото си спомням трудно покълва, така че според мен изобщо не е покълвал.
Магарешки трън/бодил казват на обикновения гингер (Onopordum acanthium), а това което Зелено е показала се нарича горска лугачка (Dipsacus fullonum), което е растение от друго семейство, макар филогенетично близо до това на горепосочените тръни.
Echinops setifer е вид от Япония, Корея и Китай, на поляната трудно да го намериш освен ако не е разположена в някоя от тези страни. В България си имаме други 6 вида.

botan написа: ↑Яну 16, '24, 22:07 Ох... мисля че на тази страница никой не знае за какво говори.
...

Дано поне тебе те разбере някой, защото аз още на второто име закъсах..

Лев Толстой има един разказ "Хяджи Мурат".
Кара си каруцата героя по черния път от едно село до друго и за пореден път каруцата му минава през магарешкия трън. Съборен на земята, тъпкан и мачкан от каруците. И не спира да се бори, да цъфти.
"Каква жажда за живот, какво сила!" - си мисли с възхищение хаджи Мурат.

Аааа, тук е била темата, а аз се чудех къде да пиша
Значи лятото бяхме на гробища в едно малко селце и там видях разкошен огромен магарешки бодил. Ама така 2 пъти по-голям от нормалните. Растеше от един гроб. Не знам дали засаден или плевел, ама беше разкошен. Някак си ми се строи тъпо да го отскубна и да си го взема, все пак може да е засаден там или дори да се е появил сам, наследниците може да си го харесват. Ама ако има възможнст да си го размножа... Това вече е друго. Как да го размножа най-лесно? Семена се страхувам да не бъде после по-различен вид.

Ако става дума за онопордума той е двугодишен, така че най-добре със семена или едногодишни розетки около възрастното растение. Няма да се измени драстично тъй като е див вид. Известни изменения може да има при адаптацията му към твоите условия, но те няма да са драстични, а ако има драстично изменение то няма да е при всички растения. Мутациите обикновено се случват много рядко. Трябва да имаш предвид, че тъй като е местно растение може да се окаже труден за контролиране, така че ще иска доста грижи в тази насока.
Според мен спокойно можеш да го замениш с артишок (Cynara cardunculus) ако ти харесват големите сиво наплъстени листа, а и има селекции без бодли.

Благодаря за бързия отговор. Растението ме впечатли основно с това, колко беше голямо - високо като мен. Кутийката с цверчетата беше към 10-15 см. Беше края юли, тук в Чехия най-топлият месец и всичко беше прецъфтяло вече, затова всички пчели и други такива кръжаха около тези цверчета, които бяха по цялата площ, не само горе. После като търсих "Магарешки бодил" из нета намерих само "как да се отървем от магарешки бодил" Този артишок изглежда много интересно - идеална комбинация - същите цветове, но нама да ми заплеви цялата градина. Пък ако бъде и без тръни, още по-добре.

Артишокът е много красив, но в студени зими мръзне. Иска защита от студа. Цветът на този, който имах беше невероятно неоново син и на слънце сякаш светеше. Беше висок около 140см и впечатляваше всички, а повечето не вярваха, че се яде.