депресията си е самосъхранителен механизъм , който ти посочва че е време да прибереш разхвърляните кокали костилки и мръсни чорапи по окапаната и лекясана душа.
много често те са сигнал или повод за контрареволюции , които те освобождават и пречистват от шлаката на статуквото , помагат ти да се събереш и преструктурираш , за да си по щастлив , ведър и спокоен....
има някои изключения и условности , но предварителната договорка тук е че говорим за клинично здрави хора , все пак
спомням си един спор за депресивните състояния , предизвикани от затъване по грижи за болен близък , когато нямаш ход- в смисъл не можеш да откачиш ангажимента от себе си ; и когато проблемите довели до депресиите са от здравословен характер :
пази боже , но и тук всичко е въпрос на организация -най често грижите е възможно да се поделят , но се е наложило удобството един да тегли ангажимента , а другите да го гледат отстрани. В случая не бива да се забравя , че ти подпомагаш , а не си тръгнал да се принасяш курбан , че съпътстваш някого , но не живееш неговия живот -т.е. всяко изтегляне в крайно положение показва че нещо грешиш методите .
Със здравето нещата стоят така , че е добре да се набляга на профилактиката. Над 60 % от хората не им минава през ума да направят нещо профилактично , да не говорим че много от тях натискат проблемите със здравето вече проявени , докато станат неудържими и мъчни за овладяване.
Па и , в края на краищата , с депресии или без-всички сме смъртни , извинявам се за наглед безцеремонния изказ по темата.
Принципно мъжете боледуват от три пъти повече болести от жените , това сигурно има връзка еволюционно с това ,че не изпадат в депресии поради дебелокожие
Някак си ако отиграваш мисловно позициите , справянето е по лесно.
Те хората на запад му викат психодрама , ама тук не е популярна , ако че мастита школа с последователи има и в Румъния , и в България.
Ай че стана тегаво , па и пролетта и без това идва
