Форум HobbyKafe.com

Еритрина, кораловото дърво с невероятно ухание/за сега приемам на доверие / и ярки пурпурни цветове.

Erythrina crista-galli- националното дърво на Аржентина








Според Уикито красивата еритрина е описана от Карл Линей през 1753 година, семейство бобови,родът включва около 130 вида , които са разпространени в тропическите и субтропичните региони по света. Най-големите видове растат до 30 м височина. Родовото наименование произлиза от гръцката дума ερυθρóς erythros , което означава „червен“, отнасящо се до цвета на цветята на определени видове, макар да има еритрини цъфтящи в жълто и жълто-оранжево . Може да се отглежда и по нашите ширини в контейнери, които се прибират през зимата в светло и прохладно помещение , през лятото изисква равномерно поливане, пълно слънце и редовно подхранване. Лятото се покрива с множество големи цветове в ярък червен цвят, цъфти цяло лято. В контейнер задържа развитието си и може да се отглежда като бонзай, през зимата се прави силна обрезка, интересно, че го открих в Крим на открито, пишат, че го зазимяват със силно укритие , ще пробвам , издържа краткотрайни студове до -5 градуса.

Еритрина в Крим




По описание не е сложно за отглеждане, поникнаха вече две растения , високи са около двайсетина см, много ми е интересно как ще се развие.

А това е другата еритрина, която ще пробвам, Erythrina humeana, еритрина джудже, широколистен храст, образуващ грудки, от които пониква всяка година.

Не го разпознавам, а вие?

Според мен е някаква вечнозелена калина. Най-често у нас се отглежда Viburnum tinus, но тя е за малко по-топли райони - южна България и Черноморието. Къде ви е градината? Когато цъфне, че стане ясно.

Да, май е калина. Живея в района на северното Черноморие. Не е цъфтяла още. Благодаря Nastenka.

Миналата година май ми е била доминирана от червеното, почти всичко ново е в червен цвят /какви съм ги вършила

Още "пламъчета"


С това растение ми беше малко по-трудно за покълване от обичайното, произходът му е от горещите части на Австралия, за да поникне се нуждае от огън, така че това беше първия ми опит за стратификация чрез опушване, бих могла да го нарека успешен, макар от триста семена да покълнаха по 2-3 от вид , но това се надявам да е достатъчно за размножаване.

И така ето ги австралийчетата.

Номер едно:
Kennedia coccinea или коралова лоза, ендемично за Западна Австралия растение.

Малко история "копи- пейст"
Този вид е описан за първи път официално през 1794 г. от Уилям Къртис , който му дава името Glycine coccinea През 1805 г. Етиен Пиер Вентенат променя името на Kennedia coccinea, специфичният епитет ( coccinea ) означава "червен".Бързо растяща лиана с кадифено зелени листа и обилни гроздове от леко ароматни оранжеви до червени цветове с форма на грах. Видът е естествено адаптиран към песъчливи или по-леки почви, устойчив на суша . Предпочита добре дренирана почва, слънце до лека сянка. Може да издържи лека слана, по-силната слана поврежда листата, но растението ще даде нов растеж през пролетта. Може да се използва като привличащо вниманието контейнерно растение, за обличане на огради и прегради, като почвопокривно.. Растенията могат да се размножават чрез стратифицирани семена или полузрели резници. Привлича пеперуди.












Аз мисля да го пробвам като каскадно във висяща саксия

Австралийче номер 2 - отново червено

kennedia prostrata - почвопокривно бързорастящо растение, цъфтеж през цялото лято с ярки червени цветове с жълто око , високо е около 10 см, разпростира се до 3 метра. Харесва влажна, но добре дренирана почва на слънце или полусянка.

Австралийче номер 3 - не е червено , всъщност всички останали кенедиии ги взех , след като поникна черната кенедия, дават я, че цъфти в истинско черно!

kennedia nigricans( черен коралов грах)- бързо растяща лоза, ендемична за Западна Австралия, цъфтежът е основно през пролетта и единични цветове през лятото.

Папагалския черен клюн на кенедията.

Нещо зловещичко от мен

Xylaria polymorpha, известна като "пръстите на мъртвеца", е сапробична гъба, растяща от основите на гниещи пънове и гниеща дървесина. Характерни са удължените ѝ и изправени строми (строма = опорна структура на даден орган), стърчащи през земята, силно наподобяващи човешки пръсти.