Форум HobbyKafe.com

От Мацантини съм чела само Прелест, ако това може да ме извини

Норе написа: ↑Фев 4, '20, 16:40 Е, как да не е известна Маргарет Мацантини?
А "Да дойдеш на света" е не само бестселър с литературни награди,
но дори филм снима по него съпругът на авторката.

Норее, и тук си задръстила играта

Тук вината не е моя.
Всеки ден проверявам дали svetlata5 е потвърдила
или опровергала моето предположение.

Въпреки липсата на отговор, пускам нов цитат, защото и аз не обичам тази тема да потъва:


"Търкулнаха се пет лета. Ходех на училище в селото, а следобед помагах на татко на нивата. Татко караше трактор „МТЗ-50“, сделан в Минск. Слагаше ме в скута си, даваше ми да сграбча волана, а воланът подскачаше в ръцете ми и тракторът ореше по диагонал и оставяше подире си ужасно криви бразди.
– Ръцете ме болят – проплаквах. – Воланът много шава.
– Носе – разправяше ми татко, – стига си хленчил. Не волан държиш. Животът за гърлото стискаш. Стискай, сине..."

Извинявам се, но отговорът беше толкова категоричен и без всякакво съмнение.
Относно новата загадка, нямам никаква идея.

Жокер: млад български автор.

За да не ме линчува Гео отново, давам и тук отговора:
Откъсът е от сборника "На Изток от Запада" на Мирослав Пенков.

Някой друг да поема щафетата с нов цитат

Норе написа: ↑Фев 10, '20, 13:32 За да не ме линчува Гео отново, давам и тук отговора:
Откъсът е от сборника "На Изток от Запада" на Мирослав Пенков.

Мирослав... ?!? Ама разбира се ! Даже му ги харесах разказите, писала съм за сборника му някъде из подфорума. Аз разкази по начало не обичам кой знае колко, но неговите ги четох с удоволствие.

Ами така е, една приятелка ми вика, че с толкова много акъл съм си като без хич ..........

Да видим сега кой го е чел.

Още по-строго се отнасяше към ония, които изоставяха училището. Сам остал прост, М. обичаше учението и учените. Той беше от реда на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които, в късо време, България биде засеяна с училища. Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага, която можеше знанието да донесе на тоя народ от земледелци, занаятчии и търговци. Марко гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излазяха от училище. Но той чувствуваше, със сърцето разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света.

greeneyed , хубаво си скрила името на чорбаджи Марко в началото на текста , ала то се е промъкнало към края.
"Под игото" на Вазов.

Ей , ама съм патарок! Ами пуснах този текст, защото се смята, че имало нужда да се превежда за младите хора. Как мислите, архаичен ли ви се вижда?