Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[Гео, граф]

Тук не съм се включвала, но ако "Б..." е Блакторн, книгата трябва да е Шогун, скоро я четох и мисля, че е тя....

Абсолютно
Давай, че лесно губим ритъма

[Elizabet]

Ще напиша един цитат от книгата която в момента чета...

“...С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света....”

[Elizabet]

Никой ли не се сеща...Аз пък си мислех, че съм единствената която не е чела тази книга....Автора е американски писател, Нобелов лауреат за литература. Действието описва три поколения и показва постоянната борба между любовта и омразата, доброто и злото, силата и слабостта. Романа е екранизиран...Да избера ли друг цитат..?

[Гео, граф]

При така описания автор, ще да е нещо на Стайнбек, но явно съм чела отдавна точно това произведение, защото не правя връзка. Може би На изток от рая - там се водеше подобна битка. Не са нито Улица Консервна, нито Благодатният четвъртък, защото ги препрочитах скоро. Но това по метода на дедукцията де, не съм сигурна .

[Elizabet]

При така описания автор, ще да е нещо на Стайнбек, но явно съм чела отдавна точно това произведение, защото не правя връзка. Може би На изток от рая - там се водеше подобна битка. Не са нито Улица Консервна, нито Благодатният четвъртък, защото ги препрочитах скоро. Но това по метода на дедукцията де, не съм сигурна .

Добър метод... Да, книгата е "На изток от рая"...

[Гео, граф]

''Планината... Знаете ли, планината... Как ли да ви обясня какво за мен е планината...
Планината не те унизява с величието си, не ти обръща гръб, ето ти стоиш тук, а там е планината и между вас няма никого... Някъде там долу има облаци - хора - ръждива кола, ехе-хей, аз съм частица от космоса, аз съм усмивка Божия, аз съм възторг, вижте, хора, в косите ми са се заплели звезди, а в дланите ми спят риби. Планината... Усещам я винаги по върховете на пръстите си...
... не можех да кажа и дума, бях се превърнала в дълга глътка въздух, а височината ме примамваше надолу, можете ли да си представите, височината примамва не нагоре, иска ти се да се засилиш и да полетиш...
И аз се обърнах.
- Тате? - попитах плахо.
- Само не се плашете - рече татко - само запомняйте, оттук нататък ще го носите това тук вътре в себе си, докато сте живи...''

[Норе]

Гео, този цитат за трети път го споделяш.
А той е толкова запомнящ се,
че дори човек да не е чел "Манюня",
ще го познае от постовете ти

Давай нещо друго

[Гео, граф]

Гео, този цитат за трети път го споделяш.
А той е толкова запомнящ се,
че дори човек да не е чел "Манюня",
ще го познае от постовете ти

Давай нещо друго

И десет пъти да го споделя, виж, че само ти го позна

Не съм аз, ти си

ПП. И не ми изчезвай за такива дълги периоди, 'ко обичаш !!!

[Норе]

"Мъжът може да живее само с мига. Но момичето узрява рано за истината, че животът не е в преходните мигове, а в трайните последици. Само дълбоките дири значат истински изживян живот. И най-вълшебният миг сякаш не е съществувал, щом не е оставил своя следа, свидетелство за истинността си. Инак по какво се отличава от един сън? Споменът за сладките мигове горчи, ако тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно, самостоятелно. И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен..."

[Норе]

Мислех си, че веднага ще го разпознаете, а явно ви е затруднил този цитат.

Първи жокер: български автор.